Определение № 159 от 14.05.2016 г. на ВКС по д. № 1329/2016 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Е. И. срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №3139/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от С. И - Д. срещу касатора искове по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД и чл.42, б.”б” ЗН – признат е за нищожен поради липса на съгласие договорът за покупка- продажба на недв. имот по нот. акт №138/02 г. на Софийски нотариус, скл. от Е. И купувач; признато е за нищожно и саморъчното завещание на Е. И от 15.04.05 г., обявено с протокол от 3.05.12 г. по описа на посочения нотариус. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Един от въпросите, за които се твърди противоречие с цитирана практика на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, гласи: Какъв е видът недействителност на договора, сключен от пълномощник без представителна власт – нищожен при липса на съгласие или относително недействителен по чл.42, ал.2 ЗЗД, тъй като може да бъде потвърден от представителя / представлявания/, или е налице висяща недействителност на сделката, която може да бъде потвърдена от представлявания? За уеднаквяване на противоречивата практика по този въпрос е образувано т.д. №5/14 г. ОСГТК, поради което производството по делото следва да се спре на осн. чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по делото – ТР №8/13 г. ОСГТК. Затова ВКС на РБ, трето г.о.