Определение № 50217 от 30.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 641/2022 г.

Производството е по чл.248 от ГПК. Образувано е по молба с вх. № 503519/03.08.2023г. на А. П. А. и Я. С. К., представлявани от техния пълномощник адв. Б. К., с която се претендира допълване на постановеното по реда на чл.288 от ГПК по настоящото дело определение №50525/25.07.2023г. в частта за разноските, като се присъдят направените от всеки един от молителите разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лв. Ответникът по молбата „Чичо Ч.“ ЕООД в писмения си отговор поддържа, че молбата е неоснователна, тъй като не е депозирана в законоустановения срок. Прави и възражение за прекомерност на размера на претендирания адвокатски хонорар. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: С определение № 50525/25.07.2023г. по т.д.№ 641/2022г. на ВКС, ТК, I т.о., не е допуснато касационно обжалване на решение №105/20.12.2021г. по в.гр.д.№576/2021г. на Пловдивски апелативен съд, 2-ри граждански състав. В определението настоящият съдебен състав е пропуснал да се произнесе по разноските за водене на делото пред ВКС. Видно от пощенското клеймо на пощенския плик, приложен към молбата по чл.248 от ГПК, същата е подадена по пощата на 01.08.2023г. Следователно молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и следва да бъде разгледана по същество. Искането за присъждане на разноски е заявено с отговора на касационната жалба и към същия са приложени два договора за правна защита и съдействие от 25.02.2022г., с които всеки един от ответниците е възложил на адв. Б. К. процесуално представителство в производството пред ВКС във връзка с обжалване на решение №105/20.12.2021г. по в.гр.д. №576/2021г. на Пловдивски апелативен съд, 2-ри граждански състав. В договорите е уговорено възнаграждение в размер на по 3600 лв. с ДДС, като е отразено, че същото е заплатено при подписване на договорите. Поради изложеното молбата по чл.248 от ГПК следва да бъде уважена. Настоящият съдебен състав обаче намира за основателно направеното от „Чичо Ч.“ ЕООД възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК по искане на насрещната страна съдът може да намали размера на адвокатското възнаграждение, ако е прекомерно, като при това съдът не може да присъди по – нисък размер от минимално определения съобразно чл.36 от ЗАдв. В т.3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС е прието, че основанието по чл.78, ал.5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след която преценка, при несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, следва да бъде намалено и заплатеното възнаграждение. В случая, с оглед приключване на производството с определение по чл.288 от ГПК, участието на процесуалния представител на ответниците се изчерпва до изготвянето на отговор на касационната жалба. Това обстоятелство обуславя извод за по – ниска фактическа и правна сложност на касационното производство. Същевременно уговореното от всеки един от ответниците адвокатско възнаграждение в размер на по 3600 лв. с ДДС надвишава значително предвидения в Наредба № 1/09.07.2004г. минимален размер на адвокатското възнаграждение. Предявен е оценяем иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на договор за покупко – продажба на недвижим имот, чиято цена, по аргумент на чл.69, ал.1, т.4 вр. т.2 от ГПК, е данъчната оценка на недвижимия имот. Доколкото се атакува продажбата само на Ѕ идеална част от недвижимия имот – съпружеска имуществена общност, цената на иска следва да се определи като Ѕ от данъчната оценка на имота, възлизаща на 86 747,80 лв., или цената на иска е в размер на 43 373,90 лв. С оглед на това и предвид датата на сключване на договорите за правна защита и съдействие между ответниците и процесуалния им представител – 25.02.2022г., определянето на размера на минималното адвокатско възнаграждение следва да се извърши в съответствие с правилото на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г., в редакцията от 31.07.2020г., или същото възлиза на 1831,21 лв. без ДДС, съответно на 2197,45 лв., с ДДС. Съгласно чл.9, ал.3 от Наредбата, за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер на ѕ от възнаграждението по чл.7 или чл.8, но не по – малко от 500 лв. Следователно минималното възнаграждение за отговор на касационната жалба възлиза на 1373,40 лв. без ДДС, съответно на 1648,08 лв. с ДДС. С оглед на това, уговореното от ответниците адвокатско възнаграждение, явяващо се прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, следва да бъде намалено до нормативно определения в чл.9, ал.3 вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. минимум от 1648,08 лв. с ДДС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение