Определение № 283 от 19.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 110/2012 г.

Производство по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу разпореждане № 9502 от 29.12.2011 год. на Окръжен съд [населено място] по гр.д. № 2669/2011 год., с което е постановено връщане на касационна жалба с вх. № 2855/14.12.2011 год., подадена по пощата на 13.12.2011 год. от [фирма], [населено място] против решение № 1447/02.11.2011 год. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 2669/2011 год. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане. Иска се неговата отмяна. Представя се и изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. В случая се обжалва разпореждане по чл. 274,ал.1,т.2 ГПК, във вр. чл. 279 ГПК, където Пловдивския окръжен съд действа като първа, а не като въззивна инстанция, поради което подадената частна жалба няма характер на касационна частна жалба и не подлежи на селектиране по реда на чл. 280,ал.1 ГПК .Частният жалбоподател неправилно е представил изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК, което не следва да се обсъжда, а частната жалба следва да се разгледа по същество. Частната жалба е неоснователна. За да постанови връщане на подадената от [фирма], [населено място] касационна жалба съдът е приел, че производството по делото е по реда на глава двадесет и пета от ГПК „Бързо производство” и съгласно чл. 315,ал.2 във връзка с чл. 317 срокът за обжалване на решението тече от деня, който е посочен в заседанието, с което е завършило разглеждането на делото.В съдебното заседание, проведено на 20.10.2011 год. съдът е съобщил на страните, че решението ще бъде ще обявено на 03.11.2011 год. Решението е обявено на 02.11.2011 год., но в него изрично е указано, че срокът за касационно обжалване тече от 03.11.2011 год. и съгл. чл. 60,ал.3 ГПК изтича на 03.12.2011 год. Като е констатирал, че касационната жалба е подадена на 13.12.2011 год. съдът е направил извод, че същата е просрочена и е постановил нейното връщане. Без да оспорва приетата от съда фактическа обстановка, частният жалбоподател застъпва тезата, че в случая срокът за обжалване следва да тече от датата на получаване на съобщението с препис от решението, която дата е 28.11.2011 год. Позовава се на чл. 283 ГПК, според който срокът за касационно обжалване е едномесечен от връчването на решението и същият не може да бъде изменян по волята на съда. Тези съображения не могат да бъдат споделени. Доколкото спорът между страните е трудов, същият се разглежда по реда на бързото производство, регламентиран в „Глава двадесет и пета” ГПК. С оглед систематичното му място „Бързото производство” е особено исково производство и правилата за обжалване на решението постановено в условията на това производство са специални по отношение на общите и ги изключват. В случая, както правилно е приел и Пловдивският окръжен съд, по отношение на началния момент, от който започва да тече срока за обжалване на решението, приложима е разпоредбата на чл. 315 ГПК, а не тази на чл. 283 ГПК.Изпращането на препис от решението е в изпълнение на чл. 7,ал.2 ГПК, който задължава съда да връчва на страните препис от всеки акт, който подлежи на самостоятелно обжалване и не променя началния момент, от който започва да тече срокът за обжалване. Без значение за това е и обстоятелството, че въззивният съд не е обявил, че делото ще се гледа по реда на бързото производство, както и обстоятелството, че в проведеното на 20.10.2011 год. съдебно заседание, не е присъствал представител на [фирма]. Процесуалният закон не съдържа изискване за изрично обявяване на реда по който се гледа спора като това се определя от неговия предмет и съответната законова регламентация. Обстоятелството, че в съдебното заседание от 20.10.2011 год. не е присъствал представител на частният жалбоподател, при положение, че страната е била редовно призована, не може да има като последица признаване на права, които не се съдържат в закона. По изложените съображения, обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о