Определение № 5103 от 07.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2400/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 2014/09.04.2025 г. (по описа на Окръжен съд – Ямбол), подадена от М. П. П., чрез адв. В. К., против решение № 4 от 10.01.2025 г., постановено по в. гр. д. № 224/2024 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, с което е потвърдено решение № 25 от 10.03.2024 г., постановено по гр. д. № 380/2024 г. по описа на Районен съд – Елхово, за отхвърляне на предявения от М. П. П. против К. Н. А. иск с правно основание чл. 33 ЗЗД, във вр. с чл. 27 ЗЗД, за унищожаване като сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия на договор за продажба на земеделски земи, обективиран в нот. акт № ***, том ***, рег. № ***, нот. д. № *** г. по описа на нотариус Ж. Р., с който М. П. П. е продала на К. Н. А. за сумата 3000лв. следните три поземлени имота, представляващи земеделски земи, находящи се в землището на с. К.В.: поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 9900 кв.м. в м. „Д.Б.“, поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 8999 кв.м. в местността „А.“ и поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 18000 кв.м. в местността „К.Г.“. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на обжалваното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба К. Н. А., чрез адв. С. М., в писмен отговор излага становище за недопустимост на касационната жалба, евентуално за неоснователност поради отсъствие на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при извършената служебна проверка, намира касационната жалба за недопустима, като подадена против съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: Производството по делото е по предявен от М. П. П. против К. Н. А. иск с правно основание чл. 33 ЗЗД, във вр. с чл. 27 ЗЗД за унищожаване като сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия на договор за продажба на земеделски земи, обективиран в нот. акт № ***, том ***, рег. № ***, нот. д. № *** г. по описа на нотариус Ж. Р., с който М. П. П. е продала на К. Н. А. за сумата от 3000лв. подробно посочени три поземлени имота, представляващи земеделски земи, находящи се в землището на с. К.В.. С оглед данните по делото, съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба следва да се остави без разглеждане, тъй като въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК (редакция ДВ, бр. 86/2017 г.), предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. В случая цената на иска се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК и същата е под 5000 лева. От приложените в първоинстанционното производство /л. 12 – л. 14/ удостоверения за данъчна оценка изх. № 7801021203, изх. № 7801021204 и изх. № 7801021202, всичките от 16.06.2022 г., издадени от Община Болярово, е видно, че данъчната оценка на трите поземлени имота, предмет на процесния договор за покупко-продажба, е съответно: 842 лв., 1411,20 лв. и 583,10 лв. Следва да се посочи още, че в случая сумата от 2836,30 лв. (сборът от данъчните оценки на трите имота) е посочена от ищцата в исковата молба като цена на иска, съответно върху нея е внесена дължимата държавна такса за предходните две инстанции. Въпросът за цената на иска не е бил повдиган от ответника или от съда най-късно до първото съдебно заседание за разглеждане на делото. Ето защо, цената на иска е определена преди първото по делото съдебно заседание и съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК е стабилизирана. По изложените съображения подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Предвид изхода разноски за касатора не се следват, а ответникът по жалбата не е претендирал присъждането на такива. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,