Определение № 41 от 07.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 181/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, представлявано от старши юрисконсулт А. А., против решение № 351 от 10.02.2020г. по в.гр.д. № 5529/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав в частта, с която се потвърждава частично решение от 30.07.2019г. по гр.д. № 14986/2013г. на СГС, ГО, I – 4 състав за отхвърляне на предявен в условията на евентуалност иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване относителна недействителност на договор. Касаторът поддържа, че решението в обжалваната част е недопустимо. Поддържа, че с решението си въззивният съд е уважил главния иск и тъй като разглеждането на евентуалния иск е поставено в зависимост от неуважаването на главния, не се е сбъднало условието, под което е предявен евентуалният иск. Сочи, че въпреки това въззивният съд е разгледал евентуалния иск, тъй като е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която евентуално съединеният иск е бил отхвърлен, въпреки липсата на правомощия да разгледа този иск. Намира, че оглед уважаването на главния иск, евентуалният иск следва да се счита като непредявен и поради това първоинстанционното решение в частта по този иск е следвало да бъде отменено. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд, чрез потвърждаване на първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен евентуалният иск, се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС – т.15 на ТР № 1 от 04.01.2001г. по тълк.д. № 1/2000г. на ОСГК, решение № 132 от 18.07.2019г. по гр.д. № 3313/2018г. на ВКС, III г.о. Ответниците „Бизнеспарк М.” ООД и „Локал А. Мениджмънт енд Рисорсис” АД не представят отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК. Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „Стопанска инвестиционна банка” АД, на чието място в хода на делото е конституирана като ищец „Обединена българска банка” АД, против „Бизнеспарк М.” ООД и „Локал А. Мениджмънт енд Рисорсис” АД обективно съединени искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 124 от 15.10.2013г., с продавач „Бизнеспарк М.” АД в качеството на заложен кредитор на „Р. 96” ООД /в несъстоятелност/ съгласно договор за залог на търговско предприятие по реда на ЗОЗ от 20.08.2009г., вписан в СВ [населено място] с вх.рег. № 85/10.09.2005г., както и въз основа на заявление за пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ под № 2009090401549 и ново заявление за пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ под № 2013091800963 по реда на чл.32 от ЗОЗ, от свое име и за сметка на залогодателя „Р. 96” ООД /н./, на основание чл.37 ЗОЗ и купувач „Локал А. Мениджмънт енд Рисорсис” АД, на недвижими имоти – земя и сгради, описани в исковата молба, представляващи отделни активи от търговското предприятие на длъжника залогодател, за сумата 200 000 лева без ДДС, с правно основание: чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, поради противоречие със закона - чл. 11, чл. 26, ал. 3, т. 4, чл. 32, ал. 3, чл. 37, ал. 1-3 и чл. 46, ал. 2 от 303; с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави; с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, поради нарушаване на правилата на чл. 34 и чл. 37, ал. 1-3 303; с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, поради нарушаване правилата на чл. 264 - 265 ДОПК; с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 5 ЗЗД за прогласяване нищожност на договора поради абсолютната му привидност; с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 4 ЗЗД за прогласяване нищожност на договора поради липса на основание, както и при условията на евентуалност - иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на договора. С постановеното първоинстанционно решение са отхвърлени предявените обективно съединени главни искове и с оглед на това е разгледан и отхвърлен като неоснователен и евентуалният иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Въззивното производство е образувано по подадена от ищеца въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. В решението си въззивният съд е приел, че първият и третият от обективно съединените искове за нищожност на атакуваната сделка на основание чл.26, ал.1 ЗЗД – поради нарушаване на разпоредбите на чл.32, ал.3, чл.37, ал.1-3 и чл.46, ал.2 ЗОЗ и поради нарушаване на правилата на чл.34 и чл.37, ал.1-3 ЗОЗ, са основателни и следва да бъдат уважени, като въззивната жалба по отношение на останалите наведени основания за нищожност на атакуваната сделка е неоснователна. Поради това е намерил, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта по първия и третия от обективно съединените искове, като същите следва да бъдат уважени. Посочил е, че уважаването на два от главните искове десезира въззивния съд от задължението за произнасяне по предявената в съотношение на евентуалност претенция за прогласяване на договора за относително недействителен спрямо ищеца с правно основание чл.135 ЗЗД, с оглед на което обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта по отношение на иска с правно основание чл.135 ЗЗД. Така формираната от въззивния съд воля е отразена и в диспозитива на въззивното решение, като първоинстанционното решение е отменено в частта, в която са отхвърлени предявените искове за нищожност на процесния договор с правно основание чл.124, ал. ГПК вр. чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД поради противоречие със закона – чл.11, чл.26, ал.3, т.4, чл.32, ал.3, чл.37, ал.1-3 и чл.46, ал.2 ЗОЗ и с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД поради нарушаване на правилата на чл.34 и чл.37, ал.1-3 ЗОЗ, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на същия договор спрямо ищеца, вместо което е прогласена нищожността на договора на посочените основания. В останалата му част въззивното решение е потвърдено. При така установените обстоятелства настоящият състав намира, че касационната жалба е лишена от предмет. Макар и непрецизно формулирана, същата е насочена срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на предявения евентуален иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Видно от мотивите и диспозитива на постановеното въззивно решение, съдът е приел, че уважаването на два от обективно съединените главни искове го десезира от разглеждането на евентуалния иск с правно основание чл.135 ЗЗД, което налага отмяна на първоинстанционното решение, с което този иск е разгледан и отхвърлен като неоснователен, и е постановил в този смисъл и диспозитива на решението си. Следователно липсва постановено от въззивния съд решение, разглеждащо по същество евентуалния иск с правно основание чл.135 ЗЗД и потвърждаващо първоинстанционното решение в частта за отхвърлянето на този иск. При липсата на постановено решение по същество на предявения евентуален иск, подадената срещу такова решение касационна жалба се явява без предмет и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение