Определение № 722 от 09.10.2019 г. на ВКС по д. № 1946/2017 г.

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Е. С. и С. С. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр. д. № 3753/16 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Р. К., И. К. и М. К. срещу касаторите иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД - за относително недействителен спрямо ищците е обявен договор за дарение на недвижим имот, сключен на 30.03.12 г. с нот. акт № 11/12 г., по силата на който Е. С. е дарил на С. С. 1/4 ид. част от имота, представляващ апартамент № 63, в [населено място], район „В.“, бл. № ..., вх. „Б“, с площ 41.32 кв. м., ведно с принадлежности. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, но е недопустима на осн. чл.280, ал.2 ГПК / редакция към подаване на жалбата/, поради цената на иска, определена на осн. чл.69, ал.1,т.4 ГПК, която е под 5 000 лв. Данъчната оценка на целия апартамент, идеална част от който е прехвърлена от ответника по иска с оспорения по реда на чл.135 ЗЗД договор, е 13 784,90 лв., видно от представеното с исковата молба по гр.д. №16230/13 г. дело на СГС удостоверение на Столична община от 27.12.2013 г. Данъчната оценка на процесната 1/4 идеална част от апартамента е под 5 000 лв., поради което въззивното решение по иска не подлежи на касационно обжалване. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.