Определение № 849 от 02.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4031/2018 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх. №20359/05.7.2018 г., подадена от адвокат Я. Я. – процесуален представител на ищцата И. Т. В. от [населено място] против въззивно решение №942/29.5.2018 г. по гр.д.№96/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., трети състав. С обжалваното решение въззивния съд е потвърдил първоинстанционно решение №4640/14.11.2017 г. по гр.д.№12709/2016 г. по описа на Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от И. Т. В. от [населено място] против [фирма] – В., с правно основание чл.49, във връзка с чл.45 ЗЗД и чл.51 ЗЗД – 20000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 4000 лева – имуществени вреди. Настоящият състав на Върховния касационен съд, ІV г.о., намира, че касационната жалба на ищцата е процесуално недопустима относно претенцията за имуществени вреди, предвид нормата на чл.280, ал.3, т.1, предложение първо ГПК. Разглеждането на този иск е изключено от касационен контрол, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане. Произнасянето на съда по касационната жалба в останалата част следва да се извърши след влизане в сила на настоящото определение. Водим от изложените съображения и по аргумент от чл.280, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,