Определение № 833 от 27.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5410/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. №10782/03.11.2023г. на К. С. К., ЕГН [ЕГН] срещу Решение №521/29.09.2023г. по в.гр. дело №474/2023г. по описа на ОС – В. Т., с което е отменено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от М. П. Ч. срещу К. С. К. иск по чл. 109 от ЗС за осъждане на последния да преустанови неправомерните си действия, вместо което е постановено осъждане на основание чл. 109 от ЗС, К. С. К. да преустанови неоснователното действие, с което пречи на М. П. Ч. да упражнява правото си на собственост върху апартамент №5, намиращ се в жилищна сграда в гр. В. Т., ул. ’’Г. Б.” №11, вх. А, ет. 2 като премахне и премести външното тяло на климатика по — далеч от жилището на ищеца. Според касатора, решението е порочно — неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. В изложението по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК посочва, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане до касационно обжалване. Първият формулиран въпрос: „Допустимо ли е съгласно правилата на процесуалния закон да се установява със свидетелски показания количествено измерими често извършвани нарушения-вдигане на шум и вибрации от външно тяло на климатик, поставено на фасадата на сграда-в режим на етажна собственост?“ се поставя във връзка с твърдението му, че въззивният съд е приел, че с така поставеният климатик се създават пречки, по- големи от обикновените за упражняване правото на собственост, само въз основа на свидетелските показания, като е пренебрегнал събраните по делото писмени доказателства. Счита, че този въпрос има значение за изхода по делото, тъй като се отнася до нормите касаещи мястото за поставяне на външното тяло на климатика и изискванията за безопасност и здравословни условия относно допустим шум и вибрации. Поставеният въпрос касае съобразяването на тези норми и в исковото производство по чл. 109 ЗС, което е и от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Твърди, че той е решен и в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в Решение №33 от 18.02.2016г. по Гр. Дело №4320/15г. на ВКС, I г.о. и Решение №35/18.05.2017г. по Гр. Дело №3422/2016г. на ВКС, II г.о. Следващият поставен въпрос е “ 2.Какви са критериите за преценка на неоснователното действие на ответника, пречещо на ищеца да упражнява своето право при двете задължителни условия за уважаването на иска: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем и по какъв начин подлежат на установяване от ищеца?“ при наведени твърдения, че решението е постановено в противоречие с Тълкувателно решение №4 от 06.11.2017 г. по тълк. дело №4/2015г. на ВКС, ОСГК и Решение №123 от 04.10.2019г. по Гр. Дело №3424/2018г. на ВКС, 1 г.о. доколкото по делото е останало недоказано неоснователното и и противоправно действие, осъществявано от ответника. Третият въпрос: „ 3. От какво зависи преценката на това дали пречките от ползването на един имот за собственика на съседния са по-големи от обикновеното?“ се поставя при наведено твърдение, че въззивният съд е уважил претенцията в противоречие с Решение №123 от 04.10.2019г. по Гр. Дело №3424/2018г., I г.о., в което се посочва, че преценката дали пречките от ползването на един имот за собственика на съседния са по-големи от обикновеното зависи и от това дали са спазени строително-технически правила и норми при изграждане на сградите и при функциониране на съоръженията, за което липсват доказателства по делото. Формулираният последен въпрос: „4. Представлява ли нарушение на правото на собственост поставянето на климатик, което действие е било утвърдено от Общото събрание на етажната собственост с решение да не се премахват поставените до момента климатични тела на външната стена на сградата, и какво е значението на това решение /влязло в законна сила/ в производството но негаторния иск?“, касаторът посочва, че е от значение за точното прилагане на закона и е основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. На последно място касаторът излага, че нарушенията на съда при формирането на изводи при пренебрегване на правилата на правната и формалната логика са в разрез с основните положения на гражданския процес, въздигнати в основни начала, един от които е „установяването на истината”, при чиято липса несъмнено е налице и очевидна неправилност на съдебното решение, което съставлява основание по чл.280 ал.2 от ГПК. Ответникът по касационната жалба – М. П. Ч., чрез депозирания писмен отговор, оспорва същата като неоснователна. Излага, че въззивното решение е правилно и законосъобразно, като при постановяването му съдът е обсъдил и съобразил в съвкупност всички събрани по делото доказателства. Моли да не бъде допускано касационно обжалване, като му се присъдят съдебно-деловодни разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното: Производство е образувано по иск с правно основание чл. 109 от ЗС, предявен от М. П. Ч. срещу К. К.. Ищецът излага, че е собственик на апартамент №5, намиращ се в жилищна сграда в гр. В. Т., [улица], вх. А, който е съседен на притежавания от ответника апартамент №4. През 2010г., ответникът монтирал външното тяло на климатика си на източната фасадна стена на жилището на ищеца, който уред му пречел да постави външна топлоизолация на стената на жилището си, а поради амортизацията си, създавал силен шум и вибрации при експлоатация, което създава и неудобство за ползване на имота от ищеца. Моли ответникът да бъде осъден да демонтира външното тяло на климатика си, както и да му заплати направените по делото разноски. Ответникът К. С. К. оспорва иска като твърди, че външното тяло на климатика е било монтирано на 15.10.2007г. със съгласие на ищеца на източната фасадна стена на сградата, на която се намира и външното тяло на климатика на ищеца. Освен това работел нормално и не създавал пречки за ползване на имота на ищеца. Посочва, че с решение на Общото събрание на етажната собственост от 18.04.2021г. е прието монтираните до момента климатични тела на фасадните стени на сградата да не се преместват, а от друга страна липсвало и решение на Общото събрание на етажната собственост за разрешаване на М. Ч. да постави външна топлоизолация на стената на жилището си, поради което не било налице основание за демонтиране на външното тяло на климатика. По изложените съображения ответникът моли искът да бъде отхвърлен като му се присъдят разноските по делото. От фактическа страна, въззивният съд е приел, че ищецът и ответникът притежават съседни апартаменти, намиращи се на втори етаж от жилищна сграда в гр. В. Т., [улица], вх. А. През 2007г. К. К. монтирал външното тяло на климатик -сплит система „S. AQV-12MSA”, на метални стойки, закрепени с дюбели за топло-изолираната източна фасадна стена на жилищна сграда, която се явява стена на хола от апартамента на Ч. и в близост до един от прозорците на помещение от апартамента му. Установено е, че на същата стена е поставено и външното тяло на климатика на ищеца, като от допуснатата СТЕ се установява, че към момента няма друго външно тяло на климатик на същата външна стена на хола на жалбоподателя Ч., освен посочените две. През 2020г. между страните възникнал спор, тъй като жалбоподателят Ч. поканил ответника К. да демонтира външното тяло на климатика поради шума и нетърпимите вибрации, както и поради създаването на пречки за поставяне на нова външна топлоизолация на тази стена. Ищецът Ч. сезирал кмета на Община В.Т., като след извършена проверка е констатирано, че външното тяло на климатика на ответника К., е монтирано на фасадната стена на апартамента на сем. Ч., като в деня на проверката е установен шум и вибрации от работата на същия климатик, което причинява безпокойство и дискомфорт на съседите. С писмо от 3.12.2020г. до ответника, общинската администрация е предоставила на собственика му 30 дневен срок да демонтира външното тяло на климатика си от стената на апартамента на сем.Ч. и монтира същото на фасадата на неговото жилище. След възражение против това писмо, от общината са дадени указания за свикване на Общо събрание на етажната собственост във връзка с правомощията по чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗУЕС. На 18.04.2021г. е проведено Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в процесната сграда, на което е прието решение монтираните до момента климатични тела на фасадата да не се местят. От заключението на приетата по делото съдебно-техническата експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено, се установява, че при монтажа на уреда са използвани гумени тампони за намаляване на вибрациите, като той има остатъчен експлоатационен ресурс от 4-5 години. Според показанията на свидетеля М. Калинова /сестра на съпругата на ищеца/, при работа на процесния климатик през зимния сезон в хола на апартамент №5 се чувал монотонен шум и се усещат вибрации, тъй като диванът в хола е поставен до стената, където е монтирано външното тяло на климатика. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл. 109, ал. 1 от ЗС е основателен. Изложил е съображения, че поставеното от ответника К. външно тяло на климатик на стената на едно от помещенията на апартамента на жалбоподателя Ч., е неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС доколкото създава такъв шум и вибрации, че пречи на собствениците да упражняват правото си на ползване на жилището, съобразно неговото предназначение. Ето защо засегнатите собственици могат да искат на основание чл. 109, ал. 1 ЗС премахването на източника, пораждащ този шум. Въззивният съд се е позовал на съдебната практика, вкл. и тази на ЕСПЧ в С. във връзка с критериите при защитата на правото на собственост в контекста на чл. 8 от ЕКПЧОС, в която се приема, че в хипотезите на съсобственост – когато се търси защита на основание чл. 109 ЗС на общите части като принадлежност към жилището в етажна собственост, поведението на ответника- съсобственик следва да се цени в контекста на чл. 50 ЗС в смисъл, че собственикът на част от недвижим имот не може да извършва действия, които пречат повече от обичайния начин на използване на съсобствен имот. т.е. не се касае само до неоснователни действия, а и до такива действия, който надхвърлят обичайния обем неудобства за съсобственика. От гледна точка на собственика, търсещ защита, установеното действие от страна на ответника следва да е от естество /по характер и тежест/, че да налага намесата на съда, като преценката на последния налага да бъдат съобразени интензивност, продължителност на неудобството, физическо и психическо въздействие. Съобразени са и мотивите към точка трета на ТР 4/2015г. на ОСГК на ВКС, според които съгласно чл.109 от ЗС, собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право, като преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. Преценявайки горните критерии, изведени от закона чрез съдебната практика като задължителни - интензивност и продължителност на причиненото неудобство, както и физическото и психическото му въздействие, въззивният съд е стигна до извод, че в случая по несъмнен начин се установява, че шумът и вибрациите при работата на монтирания от ответника климатик на стената на хола на апартамента на жалбоподателя Ч., пречи за нормалното ползване на собственото на ищеца-жалбоподател жилище, поради което и искът му по чл. 109 от ЗС за ограничаване на това вредно въздействие е основателен и доказан. Това субективно възприятие за този шум, представлява за него пречка за упражняване правото му на собственост, а предвид интензитета и продължителността на този шум и вибрации, тези пречки се явяват по-големи от обикновените - юридически факт от хипотезата на чл.109 от ЗС, който изцяло кореспондира и с установените по делото факти. При така изложените мотиви на въззивната инстанция, се обосновава извод, че не са налице основания за касационно обжалване. Допускането до такова на въззивното решение е обусловено от посочването от касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК / ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, като основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Първите три въпроса са от обуславящо значение за изводите на съда, но по тях не е налице специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не се констатира твърдяното от касаторите противоречие. Всички цитирани решения на ВКС, съдържащи разяснения досежно начина, по който следва да се извърши преценката дали се смущава правото на собственика и кои въздействия са по-големи от обикновените, се отнасят до действия, извършвани от ответника в собствения му имот, явяващ се съседен на този на ищеца, поради което са неприложими в настоящия казус, който се отнася до действия, осъществявани от ответника на фасадната стена на блока, която се явява стена на стая от апартамента на ищеца. Във връзка с четвъртия въпрос следва да се отбележи, че действително в правомощията, посочено в чл. 11, ал. 1, т.10, б. И“ ЗУЕС на Общото събрание на етажните собственици е да взема решение за използването на общите части сградата при възникнали спорове. Но в конкретния случай решението да не се премахват сложените до момента климатични тела на външната стена на сградата, при условие, че процесното е поставено от ответника на фасадата, явяваща се външна стена на стая на ищеца, нарушава правото на единия от етажните собственици спокойно да ползва собствения си индивидуален обект, т.е. решението на ОСЕС е взето в противоречие с разпоредбата на чл. 6, ал.1, т.1, т.2, т.4 и ал.2 ЗУЕС, поради което правилно не е било съобразено от въззивния съд при формиране на неговите правни изводи. Доколкото този въпрос е поставен като основание за допускане до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК следва да се посочи, че касаторът, в съответствие с разясненията по т.4 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ВКС по т. дело №1/2009г. не излага коя точно правна уредба е непълна, неясна или противоречива, поради което се налага формиране на практика на ВКС по тълкуването и; нито посочва формирана във връзка с приложението на непълната, неясна или противоречива правна уредба конкретна практика на ВКС, която трябва да бъде осъвременена, поради настъпили промени в обществените условия или изменения на законодателството, преодоляването на погрешните виждания относно прилагането на закона, и която да налага създаването на нова съдебна практика по конкретните разпоредби по реда на чл. 290 ГПК и чл. 124 ЗСВ. Последното, изложено от касатора основание за допускане до касационно обжалване, е твърдяната очевидна неправилност на решението. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК е обосновано с общата формулировка, че са пренебрегнати правилата на правната и формална логика и основните принципи на гражданския процес. В тази връзка следва да се отбележи, че очевидната неправилност е такъв порок на решението, който може да бъде констатиран без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само при допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Въззивният съд е изложил мотиви, в които подробно е обсъдил доказателствата, събрани по делото по отделно и в тяхната цялост, вкл. във връзка с приетото по делото заключение на СТЕ, без да нарушава правилата на логическото мислене, изводите за установените по делото факти се явяват обосновани. Изложените от касатора съображения представляват субективни оплаквания за допусната необоснованост на постановеното решение поради неправилен и непълен анализ на събраните доказателства и поради необсъждането на определени доводи, които според личните му виждания имат значение за изхода на делото и съдът е следвало да вземе предвид при постановяване на акта си. Предвид което наведените съображения не обосновават очевидна неправилност на въззивното решение. Решението не е очевидно неправилно доколкото не са налице допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма или на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нито е налице грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти. Не се установява и наличието на друго от основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Няма вероятност решението да е нищожно - да е постановено от незаконен състав, извън общата компетентност на гражданския съд, или отразената в акта правораздавателна воля на съда да е неразбираема; същото е в изискуемата писмена форма и е подписано. Не е налице и вероятност същото да е недопустимо, тъй като е постановено от функционално компетентен съд, по редовна, подадена в срок, жалба, от страна с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол акт съдебен акт. В обобщение - не са налице основания за допускане на касационното обжалване. С оглед изхода на спора, на ответника по жалбата, заявил такова искане, следва да се присъдят разноски за производството във Върховния касационен съд в размер на 1200 лева съобразно представения договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.