Определение № 117 от 14.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 376/2012 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 3267 от 30.І.2012 г. на П. Н. П. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от АК-В. против въззивното решение № 1592 на Варненския ОС, ТК, от 21.ХІІ.2011 г., постановено по т. д. № 2352/2011 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на РС-Варна, ХVІІІ-и с-в, от 8.VІІ.2011 г. по гр. дело № 16854/2010 г.: за признаването за установено по иска на Д. Д. Г. от [населено място] с правно основание по чл.- 422 във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, че настоящият касатор му дължи сума в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/ на основание издаден от последния запис на заповед от датата 1 март 2010 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК /23.VІІ.2010 г./ и до окончателното изплащане на главницата, посочена в ценната книга, а също и общо 1 565. лв. разноски за двете инстанции. Оплакванията на касатора П. са незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение на Варненския ОС, поради което той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който положителният установителен иск на Г. по чл. 422 ГПК да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът П. Н. П. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното въззивно решение Варненският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в три решения на отделни състави от търговската колегия на този съд по материалноправен въпрос, но без последният да е ясно и точно формулиран. По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Д. Д. Г. от [населено място] писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-В. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното въззивно решение на Варненския ОС, претендирайки присъждане на разноски за настоящето пр-во по чл. 288 ГПК в размер на 600 лв., съгласно приложен договор за правна защита и съдействие. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския ОС, касационната жалба на П. Н. П. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните: Атакуваното въззивно решение на Варненския ОС е било постановено по търговско дело с предмет положителен установителен иск на поемателя по процесния запис на заповед Д. Д. Г. с правно основание по чл. 422 ГПК, който е бил предявен срещу настоящия касатор, имащ качеството на издател на същия менителничен ефект. Този иск е бил с цена 10 000 лв. и, следователно - под законоустановения минимум за обжалване на въззивни решения по търговски дела, установен в чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 8, предл. 2-ро - във вр. чл. 535 и сл. ТЗ записът на заповед е сред абсолютните търговски сделки, а според чл. 365 ГПК търговски е всеки спор, образуван по иск с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка /вкл. сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, както и последиците от последното/. При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК на ответника по касация Д. Д. Г. от [населено място] ще следва, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК и предвид изрично направеното искане за това, да бъдат присъдени направените разноски в размер на платеното от него възнаграждение за един адвокат в размер на сумата от 600 лв., съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 29.ІІІ.2012 г. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение