Определение № 50619 от 17.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2529/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Т. Д. и А. Д. Д. срещу решение №42 от 29.06.2021 г. по в.т.д.№383/2021 г. на АС Пловдив в частта му, с която е обезсилено решение №260018 от 15.01.2021 г. по т.д.№80/2019 г. на ОС Стара Загора, в частите, с които: 1. „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на П. Т. Д. сумата от 4 500 лв. /разлика над сумата от 25 500 лв. до сумата от 30 000 лв./, част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 16.12.2017 г., ведно със законната лихва от 22.04.2018 г. до окончателното изплащане. 2. Е отхвърлен предявеният от П. Т. Д. срещу „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД иск за сумата от 20 000 лв. /разликата над сумата от 30 000 лв. до сумата от 50 000 лв./, част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 16.12.2017 г., ведно със законната лихва от 22.04. 2018 г. до окончателното изплащане. 3. „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на А. Д. Д. сумата от 9 500 лв. /разлика над сумата от 25 500 лв. до сумата от 35 000 лв./, част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 16.12.2017 г., ведно със законната лихва от 22.04.2018 г. до окончателното изплащане. 4. Е отхвърлен предявеният от А. Д. Д. срещу „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД иск за сумата от 35 000 лв. /разлика над сумата от 30 000 лв. до сумата от 70 000 лв./, част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 16.12.2017 г., ведно със законната лихва от 22.04. 2018 г. до окончателното изплащане и производството по делото в посочените части е прекратено. С посоченото въззивно решение също така са оставени без разглеждане: въззивна жалба с вх.№262010 от 12.02.2021 г., подадена от П. Т. Д. срещу решение №260018 от 15.01.2021 г. по т.д.№80/2019 г. на ОС Стара Загора, в частта му, с която искът на П. Т. Д. срещу „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД е бил отхвърлен до размер на сумата 20 000 лв. и в тази част производството по т.д.№383/2021 г. на АС Пловдив е прекратено; въззивна жалба с вх.№262010 от 12.02.2021 г., подадена от А. Д. Д. против решение №260018 от 15.01.2021 г. по т.д.№80/2019 г. на ОС Стара Загора, в частта му, с която искът на А. Д. Д. срещу „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД е бил отхвърлен до размер на сумата 35 000 лв. и в тази част производството по т.д.№383/2021 г. на АС Пловдив е прекратено; въззивната жалба с вх.№262771 от 25.02.2021 г., подадена от „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД срещу решение №260018 от 15.01.2021 г. по т.д.№80/2019 г. на ОС Стара Загора в частта му, с която предявеният от П. Т. Д. срещу „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД иск е бил уважен до размер на сумата от 4 500 лв. и в тази част производството по т.д.№383/2021 г. на АС Пловдив е прекратено; въззивна жалба вх.№262771 от 25.02.2021 г., подадена от „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД срещу решение №260018 от 15.01.2021 г. по т.д.№80/2019 г. на ОС Стара Загора, в частта му, с която предявеният от А. Д. Д. срещу „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД иск е бил уважен до размер на сумата от 9 500 лв. и в тази част производството по т.д.№383/2021 г. на АС Пловдив е прекратено, след което е постановено, че исковете на П. Т. Д. и А. Д. Д. за заплащане на суми от по 25 5000 лв., са били предявени като частични. В жалбата се излагат съображения, че решението в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по множество въпроси, които се свеждат до следните уточнени от настоящия състав въпроси: 1. При търговски спор, увеличението на размера на иска, попада ли сред действията, изчерпателно изброени в чл.372, ла.2 от ГПК, които следва да се извършат в ограничения преклузивен срок или се прилага общата разпоредба на чл.214 от ГПК. 2. За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. 3. За предпоставките за приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД и определянето на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя. Ответникът по касация „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови решението в обжалваната част въззивният съд е установил, че първоначално исковете на П. Т. Д. и А. Д. Д. са били предявени „като частични“, в размери на сумите от по 25 500 лв., като с молби от 30.11.2020 г., поддържани в съдебното заседание от същата дата, ищците са изменили размерите на предявените искове за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като са ги увеличили съответно от 25 500 лв. на сумата от 50 000 лв. и от 25 000 лв. на сумата от 70 000 лв., без ново уточнение за „частични“ и в същото съдебно заседание от 30.11.2020 г. увеличението е допуснато, съдебното дирене е приключено и е даден ход на устните състезания. Въззивният съд е изложил съображения, че увеличението на иска е било недопустимо, тъй като срокът за изменяне на иска, включително и увеличаването на размера му, е бил най-късно до подаването на допълнителната искова молба /чл. 372, ал. 2 ГПК/, като нормата е особено правило по отношение общата разпоредба на чл. 214, ал. 1, изр.3, пр.1 от ГПК, която в случая е била неприложима /чл. 377 ГПК/ и в този смисъл е достигнал до извод, че са налице предпоставките по чл.270, ал.3, изр.1 от ГПК. С оглед изложените в решението мотиви, настоящият състав намира, че обуславящ правната воля на въззивния съд е първият от формулираните от касаторите въпроси /за да постанови решението в обжалваната част въззивният съд не се е произнесъл по останалите формулирани в изложението въпроси/. От друга страна произнасянето на въззивния съд е в противоречие със споделяната и от настоящия състав константна практика на ВКС /определение №715 от 10.12.2015 г. по ч.т.д.№3160/15 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, определение №94 от 17.02.2017 г. по ч.т.д.№2465/16 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, определение №96 от 10.04.2018 г. по т.д.№2750/2017 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, определение №477 от 26.07.2022 г. по т.д.№735/2021 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и мн.др./ по приложението на чл.372, ал.2 и чл.214 от ГПК, относно възможността да се допусне увеличение само на размера на иска, извън срока за подаване на допълнителна искова молба по търговски спорове. В посочените съдебни актове се приема, че законодателят е направил разлика между искането за изменение на основанието или петитума на иска и това да бъде увеличен или намален само неговия размер. Мотивира се изрично извод, че преклузията на чл.372, ал.2 от ГПК не е относима към искането за изменение само на размера на иска /като същото е относимо и към преминаването от установителен към осъдителен иск и обратно/. Извеждането на това изменение на иска - в размера, респективно в преминаване от установителен към осъдителен иск - в отделна категория, с оглед установяване на по-благоприятни процесуални срокове за предприемането им, е пряко свързана с правната характеристика на тези изменения, които не определят защита на ответника, различна от тази, която той вече е предприел. Или в тези хипотези и при търговските спорове, няма основание да бъде приета неприложимост на разпоредбата на чл.214, ал.1 от ГПК, т.е. страната би била ограничена със сроковете по чл.372, ал.2 от ГПК само при промяна на основанието или петитума на иска си, но не и при увеличение на иска, респ. при преминаване от установителен към осъдителен иск, тъй като тези изменения не предполагат защита, различна от предприетата от противната страна, в което се състои правният смисъл на изискването на нормата. Предвид изложеното, решението в обжалваната част, следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 от ГПК, а в частите, с които са оставени без разглеждане въззивните жалби на ищците и на „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД /очевидно е, че за да обезсили решението в посочените части, въззивният съд е разгледал и се е произнесъл по въззивните жалби, вкл. и в частите им, които впоследствие е оставил без разглеждане/, решението следва да бъде допуснато за проверка на процесуалната му допустимост. Касаторите са освободени от заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.2 от ГПК, поради което и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,