Определение № 2415 от 11.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1284/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. С. М., чрез адв. Н. С., срещу въззивно решение № 172 от 10.11.2025 г., постановено по в. гр. д. № 259/2025 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, с което е потвърдено решение № 276 от 02.06.2025 г., постановено по гр. д. № 1546/2024 г. по описа на Районен съд – Кърджали, и като краен резултат са отхвърлени предявените от Н. С. М. срещу Детска градина „Я. Б.“ – [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено със заповед № 357 от 13.09.2024 г. на ответника; чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – „старши учител“ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в размер на 13 379,04 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за период от 6 месеца /16.09.2024 г. до 16.04.2025 г./ В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1/ „Как следва да бъдат анализирани показанията на свидетел, за който има съмнения в обективността му?“ – сочи се противоречие с приетото в решение № 131 от 12.04.2013 г. по гр. д. № 1/2013 г. на IV г.о. на ВКС; 2/ „за задължението на съда да прецени заинтересоваността на свидетеля, който е в трудово правоотношение с работодателя“ – твърди се противоречие с решение № 800 от 22.03.2018 г. по гр. д. № 776/2009 г. на IV г.о. на ВКС; 3/ „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?“ – поддържа се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 222 от 27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на II т.о., решение № 222 от 06.04.2017 г. по т. д. № 425/2015 г. на II т.о., решение № 134 от 30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на II т.о., решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на II т.о., ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г. и ТР № 1 от 04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК; 4/ „относно разграничаването на хипотезите на ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника или служителя от тези, при които трудовото правоотношение се прекратява на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата“ – твърди се противоречие с приетото в решение № 120 от 16.04.2014 г. по гр. д. № 5128/2013 г., решение № 101 от 25.05.2010 г. по гр. д. № 4035/2008 г. и решение № 301 от 23.06.2011 г. по гр. д. № 531/2010 г., всички по описа на IV г.о. на ВКС. Ответната страна по жалбата Детска градина „Я. Б.“ – [населено място], чрез адв. Я. С., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима. В обжалваното решение въззивният състав е установил от фактическа страна, че по силата на трудов договор № РД-08-40/08.05.2014 г. между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е била назначена за „младши учител“ в ОДЗ „Я. Б.“ в [населено място], като същата е била преназначена на длъжност „старши учител“ с допълнително споразумение № 154/15.01.2024 г.; че правоотношението между страните е прекратено едностранно от работодателя със заповед № 357/13.09.2024 г. на директора на ответната детска градина, на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ – поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата; че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение са посочени следните мотиви – не умее да предотвратява конфликти; не се старае и не полага усилия да поддържа добри отношения с родители и колеги; не притежава гъвкавост по отношение на начина на преподаване, липсва последователност в поведението й; не притежава емоционална устойчивост; липсват дисциплина и отговорност, организираност, както и проява на лоялност към работодателя, злоупотребява с неговото доверие и разпространява поверителна информация; че заповедта е връчена при отказ, в присъствието на двама свидетели. От събраните по делото писмени доказателства, по-конкретно от представената длъжностна характеристика, съдът е установил необходимите компетентности и качества за длъжността на ищцата. От съдържанието на протокол от 06.03.2024 г. относно констатирани нарушения на учител в Детска градина „Я. Б.“ е установил, че на посочената дата е била извършена проверка за спазване на работното време от персонала, при която било констатирано, че ищцата не била на работното си място и децата в групата били оставени без контрол, сами с помощник-възпитателя, което създало потенциален риск за тяхната безопасност и нормално протичане на педагогическия процес; че представените от ищцата по случая обяснения според проверяващите били неуместни, а причината й за отсъствието неоснователна; че въз основа на това заключение директорът на детската градина отправила забележка и предупреждение ищцата да не повтаря тази ситуация и да спазва изискванията на КТ и Правилника за вътрешния трудов ред. Съобразил е също така и съдържанието на подписка от 07.06.2024 г. от персонала на детската градина срещу ищцата, подписана от 13 служители, в която колегите на ищцата са изразили недоволството си от начина й на работа и по-конкретно, че същата не спазвала никакви правила, злоупотребявала с доверието и уронвала престижа на детската градина, като разпространявала поверителни сведения за колегите си; внасяла брожение между работещите в колектива, което водело до неодобрение на постъпките на работещите в детското заведение. Анализирал е и представените по делото констативни протоколи на директора на детската градина - № 6/11.01.2023 г., № 5/20.10.2023 г., № 32/10.04.2024 г., съгласно които ищцата не можела да привлече вниманието на децата и да задържи интереса им до края на заниманието; същата няма предварителна подготовка, както и необходими реквизити и нагледни материали, като съдържанието на изложението не било съобразено с възможностите, интересите и потребностите на всички деца. От съдържанието на констативен протокол № РД-04-11/18.10.2024 г. на РУО – К., е установил, че проверката е инициирана по внесен доклад от директора на детската градина относно неспазване на трудовата дисциплина и липсата на необходимите качества и умения за изпълнение на длъжността от ищцата, както и случай на избягало дете в нейната смяна. Решаващият състав е кредитирал и събраните по делото гласни доказателства – както показанията на св. К. В. – родител на дете от детската градина, така и показанията на свидетелите О. К., М. С. и С. Б. – учители в детското заведение. Кредитирал е и заключението по назначената по делото съдебно-психологична експертиза, съгласно което от проведените изследвания не са установени психопаталогични феномени, не е установено нарушение на базисните способности при общуване, изслушване и приемане на чуждо мнение, и емпатията може да бъде проявена в конкретна ситуация. При тази фактическа обстановка второинстанционният съд е приел от правна страна, че основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.5 КТ включва три елемента: 1) липса на качества на работника или служителя, 2) неефективно изпълнение на работата и 3) причинна връзка между тях; че липсата на качества трябва да е от такова естество, че неизпълнението на възложената работа трябва да има продължителен и траен характер, а не да се дължи на инцидентно обстоятелство или инцидентно състояние на работника; че трябва да се установи каква е възложената работа, какви качества се изискват за изпълнението й и дали служителят не/ги притежава, и реално дали липсата на тези качества се е отразила на работата. Посочил е, че в настоящия случай описаните в заповедта качества касаят организацията на работата за постигане на целите на работодателя. Приел е, че от събраните по делото писмени доказателства – констативен протокол № 6/11.01.2023 г., констативен протокол № 5/20.10.2023 и констативен протокол № 32/10.04.2024 г., се установява, че ищцата не изпълнява възложените с длъжностната характеристика задължения, както и, че неизпълнението на трудовите задължения има продължителен характер, а не се дължи на инцидентно обстоятелство или инцидентно състояние на жалбоподателя, като същото е налице към момента на упражняване от страна на работодателя на потестативното право по чл.328, ал.1, т.5 КТ. Намерил е за неоснователен доводът на ищцата по отношение оспорването на подписите в протоколите (при твърдение, че не са положени от ищцата), тъй като същите са подписани от ръководителя на детската градина при извършвани текущи проверки на работата на ищцата, на който последната е пряко подчинена. Изложил е и съображения, че по длъжностна характеристика се изисква старши учителят ежедневно да взаимодейства с учители и помощник възпитатели и да поддържа връзка с родителите на децата, като инициираната от 13 служители от персонала на детската градина подписка от 07.06.2024 г., в която е изразено недоволството им от начина на работа, проявите на неуважение спрямо членовете на екипа, неспазването на работното време и трудовата дисциплина, установява, че ищцата не е полагала усилия да поддържа добри взаимоотношенията с членовете на работния екип, както и неумението й да работи в екип. По наведения от ищцата довод, че не е налице прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, а нарушения на трудовата дисциплина, въззивната инстанция е посочила, че дисциплинарното нарушение е неизпълнение с дължимата грижа (т. е. виновно) на задължение по трудовия договор, и осъществяването му най-често е проява на липсата на качества у работника или служителя; че дисциплинарното нарушение по правило не изключва липсата на качества, като основание за прекратяване на трудовия договор, а двете основания съществуват паралелно във всички случаи, при които работникът или служителят не полага дължимата грижа, не защото не иска да я положи, а защото не може; че в зависимост от тежестта на нарушението работодателят може да наложи наказание дисциплинарно уволнение, но той може също да прекрати трудовото правоотношение поради липсата на качеството умение за работа в колектив на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, когато конфликтът не е предизвикан умишлено от работника или служителя; че специфичното при липсата на качество е, че състоянието е трайно, макар видимите му проявления да са инцидентни и не винаги да съставляват дисциплинарно нарушение. Съобразила е и разясненията в практиката на ВКС, че е възможно в уволнителната заповед да са изложени факти и обстоятелства, които сочат от една страна на извършени дисциплинарни нарушения, а от друга – на липса на качества на работника или служителя; че в такива случаи, щом работодателят е прекратил едностранно трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ, а не по реда на чл.330, ал.2, т.6 КТ, излагането в заповедта и на мотиви за наличие на дисциплинарни нарушения, не прави уволнението незаконно на формално основание; че в този случай, ако се установи, че работникът или служителят наистина не притежава необходимите качества, съдът не може да отмени уволнението като незаконно по съображения, че в уволнителната заповед освен обстоятелствата, сочещи на липсващи у работника качества, са изложени и обстоятелства за нарушения на трудовата дисциплина. Спрямо доводите на ищцата, че в първоинстанционното производство не е направено разграничение на свидетелските показания, съответно тяхната несъстоятелност за факти, които не са пряко възприети, а са предадени от лица, които са служители на ответника, въззивният състав е посочил, че съдът обсъжда показанията на свидетелите, отчитайки възможната им заинтересованост от изхода на делото в полза на работодателя, поради заеманата от тях длъжност, като на основание чл.172 ГПК ги преценява с оглед всички други данни по делото и в съответствие с приложените по делото писмени доказателства. Изложил е решаващи мотиви, че в случая, за да се установи начинът, по който ищцата се е справяла или не се е справяла с поставените задачи, липсата на необходими качества и причинната връзка с начина на изпълнение на задълженията, са разпитани свидетели и са приети писмени доказателства. Макар и констативните протоколи в действителност да са оспорени от страна на ищцата пред първата инстанция, съставът на окръжния съд е посочил, че съгласно чл.180 ГПК, доколкото са подписани от директора на детската градина, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях са направени от лицата, които са ги издали, в случая прекия ръководител на жалбоподателя. Второинстанционният съд е възприел като правилна и преценката на първата инстанция, че установяването на отрицателните факти като „липса на качества“ за изпълнение на работата се осъществява чрез доказване на положителните такива, които имат отношение към начина, по който ищцата се справя с възложената работа и способността й да изпълнява своите трудови задължения; че съобразно събрания доказателствен материал, правилна е и преценката, че ищцата не умее да работи в колектив, да предотвратява конфликти; че не се старае и не полага усилия да поддържа добри отношения с родители и колеги; че не притежава гъвкавост по отношение на начина на преподаване и липсва последователност в поведението й; че не притежава емоционална устойчивост, дисциплина и отговорност; че липсва лоялност към работодателя, злоупотребява с неговото доверие и разпространява поверителна информация, поради което работодателят е упражнил надлежно правото си да прекрати трудовото правоотношение на това основание. В обобщение решаващият състав е намерил, че предявените искове се явяват неоснователни и като такива следва да се отхвърлят, като поради съвпадение в правните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение е възприел като правилно и законосъобразно, поради което е потвърдил изцяло същото. При тези мотиви на въззивната инстанция се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Съображенията за това са следните: Не се констатират предпоставки за допускане на касационно обжалване по първите два въпроса, в инкорпорираното в касационната жалба изложение. Същите обобщено касаят приложението на чл. 172 ГПК, по който въпрос е налице непротиворечива практика на ВКС. Съгласно приетото в решение по гр.д.№3244/2016г. на IV г. о. и цитираните в същото решения, решение по гр.д.№1499/2018г. на IV г. о., а и в много други, съдът е длъжен да извърши преценка за обективността на показанията на заинтересовани от изхода на делото лица и доколко поведението на свидетелите и данните по делото изключват заинтересоваността им да е повлияла на достоверността на показанията им; съдът не е длъжен да възприеме показанията на свидетелите, но трябва да аргументира защо ги кредитира, или защо ги отхвърля и съответно, какво приема за установено по отношение на правно релевантните факти; че съдът не може да преиначава свидетелски показания или да обсъжда избирателно само части от тях, като игнорира друга част относно релевантни за спора факти, щом установяването им е допустимо чрез гласни доказателства; че когато правнорелевантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти, както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. В настоящия случай въззивният съд не се е отклонил, като напротив съобразил е дадените от ВКС разрешения по приложението на процесуалноправната норма, когато е обсъждал показанията на свидетелите, които са служители на същия работодател и имат преки впечатления от работата на ищцата, и е изложил мотиви защо намира същите за обективни и достоверни, съответни на останалия събран доказателствен материал. Касационно обжалване не следва да се допуска и по третия повдигнат въпрос, който е от процесуалноправен характер и касае задълженията на въззивния съд като инстанция по съществото на материалноправния спор – предмет на делото, и приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. По този въпрос е формирана константна съдебна практика на ВКС, вкл. и с решенията, на които страната се позовава, съгласно която при съобразяване с изискванията на чл. 12 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Задължение на съда е да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и да обсъди и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въпросът е привързан към доводите на касатора за допуснати процесуални нарушения и необоснованост на постановеното решение поради необсъждането на определени възражения и доводи, които съдът е следвало да вземе предвид при постановяване на акта си. Следва да се посочи обаче, че доводите за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение са съображения, относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Твърденията за нарушения на императивни правни норми, като тази на чл. 235 ГПК, представляват касационни основания, чиято основателност се преценява при разглеждането на жалбата по същество, след евентуалното ѝ допускане до касация. Освен това в случая въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК – за да обоснове извода си за неоснователност на исковете, е формирал собствени решаващи мотиви по спора, след като е изложил и съображенията си по всички доводи и възражения, релевирани от ищцата. Видно от мотивите на обжалваното решение, въззивният състав е съобразил наведеното възражение относно липсата на разграничение на свидетелските показания, респективно тяхната несъстоятелност, поради липсата на преки впечатления на свидетелите. Отделно от горното, в случая преценката на съда относно начина, по който ищцата се е справяла с поставените задачи, както и липсата на необходими качества, се основава не само на свидетелските показания, каквито са твърденията на страната, но и на анализ на приетите по делото писмени доказателства. В обобщение обжалваното решение съдържа необходимите мотиви, които изясняват установената от въззивния съд неоснователност на исковите претенции. Обстоятелството, че жалбоподателката не е съгласна с извършения анализ, обем и оценка на доказателствата, респ. с крайния решаващ извод на съда, съставляват доводи за евентуално допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на съдебния акт, които както се посочи, не са предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. По отношение на последния четвърти въпрос следва да се посочи, че същият е от материалноправно естество и касае разграничаването на хипотезите на ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника или служителя от основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Така поставен, въпросът е обуславящ волята на съда в обжалваното решение, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната от касатора практика – решение № 120 от 16.04.2014 г. по гр. д. № 5128/2013 г., решение № 101 от 25.05.2010 г. по гр. д. № 4035/2008 г. и решение № 301 от 23.06.2011 г. по гр. д. № 531/2010 г., всички по описа на IV г.о. на ВКС. Съгласно приетите в тях разрешения, когато се дължи на липса на качества на работника или служителя – недостатъчни професионални знания, умения, навици, то неизпълнението на трудовите задължения е едно трайно състояние и е обективно. Липсва виновно поведение у работника или служителя, поради което и той не носи дисциплинарна отговорност, но трудовото правоотношение може да бъде прекратено едностранно от работодателя по реда на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. От друга страна, когато неизпълнението на трудовите задължения не се дължи на обективните възможности на работника и служителя, а на умишленото му или небрежно поведение, то е налице нарушение на трудовата дисциплина. В заповедта за уволнение е възможно да са изложени факти и обстоятелства, които сочат от една страна на извършени дисциплинарни нарушения, а от друга – на липса на качества на работника или служителя. В тези случаи, щом работодателят е прекратил едностранно трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, а не по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, излагането в заповедта и на мотиви за наличие на дисциплинарни нарушения, не прави уволнението незаконно на формално основание. При спор за законността на уволнението, съдът е длъжен да разгледа кои от изложените в уволнителната заповед обстоятелства съставляват нарушения на трудовата дисциплина и кои от тях сочат на липса на качества у работника. Ако се установи, че работникът не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа, то съдът не може да отмени уволнението като незаконно по съображения, че в уволнителната заповед освен обстоятелства, сочещи на липсващи у работника качества, са изложени и обстоятелства за нарушения на трудовата дисциплина. Въззивното решение не се отклонява от тези правни разрешения, като при преценката си за неоснователност на доводите на ищцата, че не е налице прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, решаващият състав е съобразил именно цитираната от касатора съдебна практика. В обобщение не са налице основавания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Предвид изхода разноски за касатора не се следват, а ответната страна е поискала своевременно присъждането на такива, но не е удостоверила надлежно извършването им за настоящото производство. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,