Определение № 60451 от 13.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 2172/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Ф. А., [населено място], срещу решение № 164/19.06.2020г., постановено по в.т.д.№ 75/2020г. от Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 186/26.11.2019г. по т.д.№ 281/2018г. на Плевенски окръжен съд за осъждане на касатора на основание чл.288, ал.12 КЗ /отм./ да заплати на Гаранционен фонд, [населено място], сумата от 30000 лв., представляваща изплатено на 03.02.2014г. обезщетение за неимуществени вреди на Ц. Т. Николова, за което Гаранционен фонд е осъден с влязло в сила решение по гр.д.№ 10491/2010г. на Софийски градски съд и влязло в сила решение по в.гр.д.№ 3749/2013г. на Софийски апелативен съд, ведно със законната лихва от 07.12.2018г. до окончателното й изплащане. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл.288, ал.12 КЗ /отм./ за ангажиране регресната отговорност на делинквента: Гаранционният фонд е платил обезщетение на пострадалото лице за претърпените от него вреди, причинени виновно от делинквента, деликтната отговорност е възникнала във връзка с ползването на МПС от виновния водач на територията на Република България и делинквентът не е обезпечил своята отговорност по застраховка „Гражданска отговорност“. По въведеното от ответника по иска – настоящ касатор възражение, че същият е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност“ със застраховател, решаващият състав се е позовал на разпоредбата на чл.223, ал.2 ГПК. С влезли в сила решения на СГС и САС Гаранционният фонд е осъден да заплати обезщетение на увреденото лице, като по делото делинквентът е бил привлечен като трето лице помагач на страната на Гаранционния фонд. Въведеното възражение, че по сключения договор за застраховка не е била платена третата вноска от премията и договорът е бил прекратен на 14.03.2010г., на която дата фондът е бил уведомен, е било обсъждано в производството по прекия иск на увреденото лице. Ответникът по настоящото дело – делинквент е подчинен на задължителната сила на мотивите относно несъществуването на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на увреждането, поради което възраженията му са счетени за неоснователни. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Касаторът поставя в хипотезата по чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпроса: „Счита ли се за прекратен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с фингираното връчване на известие за прекратяване поради неплащане на разсрочена вноска по реда на чл.260, ал.2 КЗ, във връзка с чл.202, ал.2 КЗ, без застрахователят да е изпълнил задължението си по чл.294, ал.1 КЗ и да е вписано в регистъра на Гаранционния фонд прекратяването на договора?“, като твърди, че въззивното решение не съответства на ТР № 1/23.12.2015г. по тълк.д.№ 1/2014г. на ОСТК на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е от значение за формираната воля на съда, обективирана в решението. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В случая поставеният въпрос е бил разрешен с влязлото в сила решение за реализиране на отговорността на Гаранционния фонд спрямо увреденото лице. По силата на чл.223, ал.2 ГПК касаторът е обвързан от установително действие на мотивите на влязлото в сила съдебно решение, тъй като е участвал в делото като трето лице помагач на страната на Гаранционния фонд. Липсата на възможност за пререшаемост на спора относно липсата на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, включително и дали същият е прекратен поради неплащане на вноска от застрахователната премия, налагат извод, че поставеният въпрос не е обуславящ за крайните изводи на въззивния съд. Следва да се отбележи, че този въпрос не е обсъждан от решаващият състав именно поради правилното приложение на разпоредбата на чл.223, ал.2 ГПК. По тези съображения касационното обжалване не се допуска. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд