Определение № 3920 от 17.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4208/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Е. М. срещу въззивно решение № 4457 /09.07.2025 г. по в.гр.д. № 12887 /2024 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 11368 /12.06.2024 г. по гр.д. № 34599 /2022 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу Ж. М. Ш.-Б. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.4, ал.1 СК, вр. чл.5, ал.1 СК за установяване несъществуването на брачно правоотношение между бащата на ищцата - Е. Х. Б., починал на 03.06.2022 г., и ответницата Ж. М. Ш.-Б., поради липса на форма на сключения между Е. Х. Б. и Ж. М. Ш.- Б. на 31.03.2022 г. граждански брак, за което е съставен акт за граждански брак № 3148 /31.03.2022 г. от Столична община, район „К. с.“.

Насрещната страна Ж. М. Ш.-Б. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима, подадена е в установения срок от страна по делото срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

За мотивите на въззивния съд:

Въззивният съд е основал извода си за това, че бащата на ищцата Е. Х. Б. е подписал лично акта за граждански брак и така е дал лично съгласие въз основа на преценка на три приети по делото заключения на съдебно-графологически експертизи – еднолична и две тричленни. Въззивният съд е обсъдил заключенията и е изложил последователни мотиви защо възприема заключенията на тричленните експертизи.

Въззивният съд е приел, че длъжностното лице по гражданското състояние, което е подписало акта, е разпитана като свидетелка, но твърди, че не си спомня нищо за конкретния случай.

По делото не са посочени, нито събрани други доказателства за фактите и обстоятелствата, които имат значение за спора.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Касационната жалбоподателка твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните правни въпроси:

1. процесуално-правен въпрос: Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност събраните по .делото доказателства и релевантните за спора факти; как следва да се обсъждат от съда свидетелските показания - длъжен ли е съдът при преценка на свидетелските показания да съобрази възможната заинтересованост на свидетеля, както п да изложи подробни мотиви защо дава вяра на показанията на един от заинтересованите свидетели пред тези на други и как се преценяват противоречиви показания на две групи свидетели с цел извършването на преценка дали необсъждането на показанията на свидетелите според установените от практиката на съдилищата правила и без съобразяване с разпоредбата на чл.172 ГПК има за последица постановяване на решение, противоречащо на приложимото материално право?

Жалбоподателката твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 50036 /27.03.2023 по гр.д. № 2590 /2022 г. на I г.о. на ВКС. Това е твърдение за наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Въпросите са няколко.

Въпросите за задълженията на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства за релевантните за спора факти и за задължението на съда да обсъди доводите и възраженията на страните и да изложи самостоятелни мотиви по тяхната основателност са обуславящи, но не са разрешени в противоречие, а в съответствие с установената практика на ВКС. Въззивният съд го е направил.

Тяхното разрешение е в точно съответствие с приетото в посоченото от жалбоподателката решение № 50036 /27.03.2023 по гр.д. № 2590 /2022 г. на I г.о. на ВКС, че съдът е длъжен да прецени всички допустими и относими доказателства, и то съвкупно (в тяхната взаимна връзка и зависимост) като в мотивите на решението съдът трябва да обсъди доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани, също и всички искания и възражения на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решаване на спора по същество.

Въпросите за задълженията на съда да обсъди събраните по делото свидетелски показания са обуславящи, доколкото такива доказателства са събрани по делото, доколкото тези показания са за относими към спора обстоятелства и доколкото тези показания са допустими.

Въззивният съд е обсъдил показанията на С. А. – длъжностното лице по гражданско състояние, подписало акта за сключване на гражданския брак. Въззивният съд е приел, че тази свидетелката твърди, че не си спомня нищо от тази конкретна процедура, т.е., че тя не свидетелства за никакви релевантни за спора факти.

Жалбоподателката не твърди въззивният съд да не е обсъдил събрани по делото свидетелски показания за факти, които имат значение за спора (на които тя основава иска си), а навежда довод, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е допуснал свидетелски показания, които поради процесуални нарушения не са били допуснати от първоинстанционния съд. Тези доводи са свързани с други въпроси.

Поради това въпросите за преценката на показанията на различни групи свидетели не са обуславящи. А доколкото въпросите за начина на преценка на събраните по делото доказателства са обуславящи (поради обсъдените показания на свидетелката А.), те не са разрешени в противоречие, а в съответствие с установената практика: въззивният съд е обсъдил събрани по делото доказателства, но е приел, че с тях не се установяват факти, които имат значение за спора.

Обуславящи са въпроси за правомощията на въззивния съд да допуска доказателства (по приложението на чл.266 ГПК).

В определението си, с което се е произнесъл по доказателствените искания на жалбоподателката, въззивният съд е приел, че не е налице нито една от хипотезите на чл.266 ГПК, а обстоятелствата, които се иска да бъдат установявани с гласните доказателства, са неотносими към спора по настоящото дело.

В решението си въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение, като не е уважил искането на ищцата (жалбоподателка във въззивната и в касационна инстанция) за допускането на други свидетели за установяване на обстоятелства, които са неотносими към спора (за отношенията между съпрузите преди смъртта на бащата на ищцата, за емоционалното и здравословно състояние на починалия, за взаимоотношенията с децата му и бившата му съпруга).

Приетото от въззивния съд разрешение не е в противоречие, а в съответствие с установената съдебна практика на ВКС, че съдът е длъжен да допуска само допустими и относими доказателства.

2. процесуално-правен въпрос: длъжен ли е съдът да уважи всички доказателствени искания на страните с оглед пълно изясняване на предмета на спора. Жалбоподателката твърди, че въззивният съд не е допуснал доказателства, които не са били допуснати и от първоинстанционния съд поради допуснати от него процесуални нарушения. Жалбоподателката (нейната процесуална представителка) не сочи допълнително основание по чл.280 ГПК, поради което следва да се приеме, че има предвид споменатото най-горе основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК (че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото).

Този въпрос е със сходно съдържание като предходните. И отговорът му е сходен - съдът е длъжен да допуска само допустими и относими доказателства. Когато въззивният съд не установи допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение – че неправилно не е допуснал допустими и относими доказателства, той също не е длъжен да допуска такива доказателства (чл.266, ал.3 ГПК).

Тъй като въпросът е разрешен в съответствие с практиката на ВКС, не е осъществено основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, а тъй като е налице установена практика на ВКС и жалбоподателката (нейната процесуална представителка) не е обосновала съгласно прието в т.4 на ТР № 1 /2010 г. по тълк.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС да са настъпили изменения (промени) в законодателството и /или в обществените условия, които да налагат осъвременяването (изменението) на тази практика, не е осъществено и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Жалбоподателката се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост.

Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на решението (на мотивите към него). Такава неправилност може да бъде обусловена от такъв порок на въззивния акт, който да може да бъде установен пряко от неговото съдържание, без да бъде извършван анализ на доказателствата и на осъществените процесуални действия на съда и страните. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение и при установените от инстанцията по същество факти.

В конкретния случай при запознаване с обжалваното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Или: При запознаване със съдържанието на обжалваното решение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност (по чл.281, т.3 ГПК).

Поради това настоящият съдебен състав намира, че няма съмнение за очевидна неправилност на обжалваното решение – че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство жалбоподателката няма право на разноски. Процесуалният представител на ответника в касационното производство адв. Р. Х. И. иска да и бъдат присъдени разноски за касационното производство на основание чл.38, ал.2 ЗА съгласно представени договор за правна защита и съдействие на материално затруднено лице. Съдът намира искането и за основателно и като взе предвид вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената от адвокат И. работа и фактическата и правна сложност на делото, намира, че следва да й определи възнаграждението в размер на 511.29 евро (равностойността на 1 000 лева).

Воден от изложеното съдът