Определение № 974 от 26.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4291/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Д. П. Б., Н. П. Б.-Р. и И. П. Б., чрез процесуалния представител адвокат С. А. от АК-Пловдив, срещу определение № 2443 от 18.07.2025 г. по в. ч. гр. д. № 2051/2025г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 6618/20.05.2025 г. по гр. д. № 17719/2024 г. на Пловдивския районен съд, с което е прекратено като недопустимо производството по предявения от частните жалбоподатели срещу С. П. К. и Г. Н. Г. иск с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР за установяването на наличие на грешка в кадастралната карта, при която 80 кв.м. неправилно са заснети като част от поземлен имот с идентификатор № *, както и по отношение на източната имотна граница между поземлен имот с идентификатор №*и поземлен имот с идентификатор № *, като вместо отразената в КККР права линия следва границата да премине по източната стена на жилищната сграда в поземлен имот с идентификатор № *и продължаваща на север до северната граница на поземлен имот с идентификатор № *с поземлен имот с идентификатор № *, на основание чл. 130 ГПК.

Жалбоподателите поддържат, че обжалваното определение е неправилно като незаконосъобразно и необосновано и иска то да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е констатирал, че първоинстанционният съд е сезиран с предявени от Д. П. Б., Н. П. Б.-Р. и И. П. Б. против С. П. К. и Г. Н. Г. обективно кумулативно съединени искове, а именно:

• положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено между страните, че ищците са собственици на оригинерно основание- давностно владение- на 80/758 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-218/24.11.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес [населено място], [улица], с площ от 758 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, с номер по предходен план - *, квартал *, парцел - част от *, при съседи поземлени имоти с идентификатори: № *, № *, № *и № *;

• иск с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР за установяване наличието на грешка в кадастралната карта, при която 80 кв.м. неправилно са заснети като част от поземлен имот с идентификатор № *, както и по отношение на източната имотна граница между поземлен имот с идентификатор № *и поземлен имот с идентификатор № *, като вместо отразената в КККР права линия следва границата да премине по източната стена на жилищната сграда в поземлен имот с идентификатор № *и продължаваща на север до северната граница на поземлен имот с идентификатор № *с поземлен имот с идентификатор № *.

Въззивният съд е приел, че е недопустимо кумулативно съединяване на иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР с иск по чл. 124, ал.1 от ГПК, тъй като искът по чл. 54, ал.2 от ЗКИР по своята същност е положителен установителен иск и неговият фактически състав съвпада с този на иска по чл.124, ал.1 ГПК, при което предмет на установяване в хода на съдебното производство са правата на ищците върху спорния предмет при наведеното от тях придобивно основание. Посочено е, че в процесния случай искът по чл. 54, ал.2 ЗКИР е предявен като установителен такъв и предметът му е идентичен с този по предявения от ищците установителен иск за собственост по чл.124,ал.1 ГПК. Прието е, че с уважаването на иска за собственост, спорът за собствеността на процесната част от имота се разрешава и като последица от това съгласно правилото на чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 296, т. 1 ГПК, искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР се явява недопустим.

В приложено към касационната частна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран въпрос, които според жалбоподателите е от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно определение, като се поддържа, че по отношение на него е налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК допълнително основание за допускане на касационното обжалване, а именно: Допустимо ли е воденето на иск по чл. 54 ал. 2 ЗКИР, с цел правилното пространствено отразяване на границите между два поземлени имота в кадастъра, съединен с положителен установителен иск за собственост, имащ своето основание в изтекла придобивна давност върху идеална част от поземлен имот, трансформирана в реална, когато са налице различни обстоятелства, даващи основания за водене на двата иска за собственост. Касаторите поддържат, че приетото от въззивния съд по въпроса противоречи на задължителната и казуална практика на ВКС, обективирана в определение № 236 от 03.05.2018 г. по гр. д. № 4044/2017 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 246 от 23.04.2024 г. по гр. д. № 613/2023 г. на ВКС, I г. о., решение № 73 от 06.10.2020 г. по гр. д. № 3789/2019 г. на ВКС, І г.о., решение № 70 от 20.06.2016 г. по гр. д. № 6305/2015 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 50138 от 10.01.2023 г. по гр. д. № 1128/2022 г. на ВКС, ІІ г.о. и Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. №8/2014 г. на Върховен касационен съд, ОСГК.

Допускането на касационното обжалване на въззивното определение е обусловено от посочване от страна на касатора /частния жалбоподател/ на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

В конкретния случай Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира, че касационното обжалване не следва да бъде допускано, доколкото по поставения в изложението въпрос е налице константна практика на ВКС, с която обжалваното въззивно определение е изцяло съобразено, поради което не е налице поддържаното допълнително основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно задължителната и казуалната практика на ВКС, обективирана в ТР № 8/2016 г. по т.д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, т.5, решение № 50138 от 10.01.2023 г. по гр.д. № 1128/2022 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 73 от 06.10.2020 г. по гр.д. № 3789/2019 г. на І г.о. на ВКС, решение № 50078 от 19.02.2024 г. по гр.д. № 3205/2022 г. на ІІ г.о. на ВКС, предметът на делата по предявени установителен иск за собственост и иск за установяване на непълноти и грешки в кадастралната основа е идентичен, като искът по чл. чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за установяване на непълноти и грешки в кадастралната основа се поглъща от иска за собственост, поради което и според особеностите на конкретния случай производството по него подлежи на прекратяване или съединяване за общо разглеждане в едно производство с иска за собственост. В посоченото тълкувателно решение е разяснено и че в производството по иска за собственост съдът, в зависимост от твърдяните правопораждащи факти, може да изследва наличието на непълноти и грешки в кадастралната основа при заснемане на спорния имот. В създадената практика по предявени съединени искове за защита на право на собственост и за установяване на непълноти и грешки в кадастралната основа, постановена след цитираното тълкувателно решение, се приема, че правната квалификация при предявен положителен установителен иск за защита на право на собственост – дали ще се квалифицира искът като такъв за установяване на права или като такъв за установяване неточно отразяване на границите на собствеността в кадастралната карта- се обосновава на твърденията на ищеца. Ако ищецът мотивира своя правен интерес от предявения установителен иск с неточно отразяване на границите на притежаваното от него право на собственост в кадастрантага карта квалификацията следва да бъде по чл.54, ал.2 от ЗКИР, а ако се позовава на други факти- по чл.124, ал.1 от ГПК. В този смисъл е произнасянето на ВКС с решение № 70 от 20.06.2016 г. по гр.д. № 6305/2015 г., ІІ г.о.

Предвид посочените разпоредби и съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в посочените съдебни актове, при предявен иск за защита на право на собственост и такъв за установяване на грешка в кадастъра, при наведени от ищеца в исковата молба твърдения за придобито право на собственост върху част от дворно място поради упражнявано давностно владение и неточно отразяване на собствеността му върху тази част в кадастралната карта, следва да се приеме, че търсената защита по двата иска се основава на твърдения за идентични факти- придобиване на право на собственост по давност. Придобиването на твърдяното от ищеца право на собственост и неговите граници ще се установяват в рамките на спора за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК, което прави предявения иск по чл. 54, ал.2 от ЗКИР- недопустим.

Даденото от въззивния съд разрешение на въпроса съответства на константната практика на ВКС, включително цитираната от жалбоподателя - касатор, поради което следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение