Определение № 593 от 11.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 13/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на К. Н. Т. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №2113 от 22.08.2019 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №6191/18 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 481 от 25.06.2018 г. по гр.д. № 14102/2017 г. на СГС, І ГО-21 с-в, в частта, с която е отхвърлен искът на същата срещу ЗК„Лев Инс”АД-София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП 06.11.2015 г. на Н. И. Н. на 68 г.-баща на ищцата за разликата от 100 000 лева до 200 000 лева, ведно със законната лихва от датата на настъпване на смъртта. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност-нарушени са чл.52 ЗЗД и необоснованост на въззивното решение в обжалваната част. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност. Постъпил е отговор и от третите лица-помагачи на ответника. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови въззивното решение, в обжалваната част, въззивният съд е приел, че относно механизма на ПТП, вината на водача, в причинно-следствена връзка със смъртта на пострадалия е налице сила на пресъдено нещо, като последица от влизане в сила на първоинстанционното решение, в необжалваната пред въззивния съд част. Гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована в ответното дружество по задължителна ЗГО на водача на МПС. При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди, съдът е взел в предвид близките лични отношения на ищцата / на 44 г. към датата на загубата на баща си/ с нейния баща-на 68 г.. Въпреки,че последният не живеел в едно домакинство с дъщеря си, те са се чували почти всяка вечер по телефона, а през седмица ищцата го е посещавала в дома му на село. Починалият родител е бил нейна опора, работил е и я е подпомагал финансово. Ищцата е семейна и има син. Починалият е оставил за наследници, освен ищцата, още съпруга и още една дъщеря. От вестта за смъртта на баща си, ищцата е изпаднала в шок имала е депресивно състояние и е пиела успокоителни, без да е търсила специализирана медицинска помощ. С оглед изложеното, е определен за справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди-душевни страдания от смъртта на бащата на ищцата този от 100 000 лева. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, се сочат като обуславящи изхода по спора правни въпроси: за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД, за това, дали следва да се вземат предвид при определяне на застрахователното обезщетение по застраховка ГО на водача на МПС и размерите на застрахователните лимити и за задължението на съда при произнасянето си по спора да вземе в предвид всички оплаквания и доводи във въззивната жалба и да посочи съдебна практика. Твърди, че по тези въпроси обжалваното въззивно решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68 и посочените съдебни решения, постановени от ВКС по реда на чл.290 ГПК. Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая, от така формулираните въпроси само първият отговаря на горните критерии за обуславящ изхода на спора. При произнасянето на съда по него, обаче не е налице констатирано противоречие със задължителната практика на ВКС, каквато се явява ППВС 4/68, доколкото от страна на съдебния състав в мотивите на обжалваното решение са изложени подробни съображения за множеството обстоятелства, формиращи извода на съда при определянето на конкретния размер на обезщетението за страданията на ищцата от загубата на нейния баща. Евентуалните отговори на останалите въпроси от изложението: дали следва да се вземат предвид при определяне на застрахователното обезщетение по застраховка ГО на водача на МПС и размерите на застрахователните лимити и за задължението на съда при произнасянето си по спора да вземе в предвид всички оплаквания и доводи във въззивната жалба и да посочи съдебна практика не биха имали за последица пререшаването на спора в желаната от касатора насока на увеличаване на размера на присъденото обезщетение, доколкото в своята константна задължителна практика по чл.290 ГПК, ВКС се приема, че законовоопределените лимити по пар.27 от ПЗР на КЗ-отм. се вземат в предвид само като косвен критерий, наред с всички останали обстоятелства, формиращи размера на обезщетенията за неимуществени вреди, и в никакъв случай не са решаващи.Последните два въпроса предполагат допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от въззивната инстанция при постановяване на решението, които или не допуснати/изложени са подробни съображения в мотивите на постановения акт относно съображенията на съда по оплакванията във ВЖ/, или не представляват изобщо такива /липса на цитирана конкретна съдебна практика/. По изложените съображения не е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК. С оглед изложеното, съдът