Определение № 293 от 14.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3931/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Ц. Т., Р. С. Т. и С. Ц. Т., срещу решение № 263144/21г., постановено по в.гр.д. 744/21г. на СГС, с което са отхвърлени исковете им по чл. 59 ЗЗД, предявени срещу „НЕК“ЕАД, за сумата общо от 30000лв. според наследствените им квоти. В изложението се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. В срока за отговор „НЕК“ЕАД е възразила срещу допускането на касационно обжалване. За да се произнесе по искането, съдът следва да вземе предвид характера и обема на правния спор между страните, фактическите и правни изводи на въззивния съд, касационните основания за обжалване и накрая наличието или липсата на предпоставките от хипотезата на нормата, която урежда поддържаното в изложението основание. С исковата молба, подадена от ищците Д. Ц. Т., Р. С. Т. и С. Ц. Т., се иска присъждане на обезщетение по чл. 59 ЗЗД, заради неоснователно ползване от „НЕК“ЕАД на собствения им недвижим имот. Ответникът е възразил, че в имота на ищците има изграден енергиен обект- подземна кабелна линия 20 кV, поради което на основание чл. 60,ал.2, т.1 ЗЕЕЕ(отм.), във връзка с пар.1, т.17 от ЗЕЕЕ (отм.) и пар. 26, ал.1 от ЗЕ, в полза на дружеството ответник е възникнал сервитут. Представил е като доказателства проект за енергийния обект и разрешение за ползване му, които строителни книжа не са оспорени по делото. Въззивният съд е приел, че процесният енергиен обект е „заварен“ по смисъла на ЗЕЕЕ(отм.), заради строителните книжа, приложени по делото, и издадени за изграждането и ползването му, поради което на основание чл. 60,ал.2, т.1 ЗЕЕЕ(отм.), във връзка с пар.1, т.17 от ЗЕЕЕ (отм.) и пар. 26, ал.1 от ЗЕ е възникнал сервитут в полза на ответника, и по тази причина съдът е отхвърлил иска. В касационната жалба на ищците са посочени следните основания за обжалване: енергийният обект е незаконен, но въззивният съд не е назначил съдебно- техническа експертиза за установяване на това обстоятелство, което е било в тежест на ответника да го докаже. В изложението към жалбата са формулирани следните въпроси, във връзка с поддържаното основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК: Длъжен ли е въззивният съд да изследва строителните норми, действащи към момента на изграждането на енергийния обект? Длъжен ли е съдът да назначи съдебно- техническа експертиза, която да провери строителната документация? Възниква ли сервитутно право относно изграден енергиен обект само въз основа на закона? Настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, тъй като по първите два въпроса не се установява неправилно тълкуване на процесуалноправна норма, а по третия въпрос- въззивният съд не е отговорил в противоречие със съдебната практика, нито по начина, който се твърди от касаторите. Въззивният съд е приел, че за изграждането на енергийния обект има издадени строителни книжа, които са представени по делото. Тези книжа не са оспорени от ищците своевременно (за първи път това оспорване е станало с касационната жалба, заради което то е преклудирано), следователно по делото е липсвал фактически спор между страните относно истинността на отразените в книжата обстоятелства, поради което въззивният съд не е бил длъжен да назначи съдебно- техническа експертиза за проверка на строителните книжа, които от формална страна доказват наличието на законен строеж (в т.1 на т.р. №6/06г. на ОСГК се приема, че строителните книжа доказват от формална страна законността на строежа). Въззивният съд, никъде в решението си, не е приел, както се твърди от касаторите, че сервитутът възниква само по силата на закона, и без значение относно законността на строежа. Напротив, въззивният съд е обсъдил строителните книжа, издадени за процесния енергиен обект, и е съобразил практиката на ВКС, според която сервитутът възниква само относно законен строеж, а строителните книжа доказват от формална страна наличието на законен строеж. В обобщение: липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК- да е формулиран в изложението въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, и отговорът му да е обусловил правните изводи на решението (т.р.№1/2010г. на ОСГТК). С оглед изхода на спора в полза на ответника по делото следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО