Определение № 208 от 18.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2013 г.

Производството е по чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Н. Н. срещу определение №20707 от 19.12.2012г. по ч.гр.д.№15912/2012г. на Софийския градски съд, с което е обезсилено разпореждане от 23.05.2012г. по гр.д.№956/2012г. на Софийския районен съд и делото е изпратено за разглеждане на Административен съд – София. С разпореждането на районния съд е върната исковата молба, предявена от С. Н. Н. срещу Министерство на правосъдието за заплащане обезщетение в размер на 40 000 лева. Въззивнят съд е приел, че съгласно твърденията в исковата молба, искът следва да се квалифицира по чл.74,ал.2 Закон за защита срещу дискриминация /ЗЗД/, доколкото се претендират вреди, произтичащи от действия /бездействия/ на орган на държавна власт.Разпоредбата препраща към ЗОДОВ, поради качеството на субекта и делото подлежи на разглеждане от административния съд. Жалбоподателят сочи, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Тя обаче не отговаря на изискванията на чл.274,ал.3 ГП, тъй като не е приподписана от адвокат и към нея не е приложено изложение по чл.274,ал.3 вр. чл.280,ал.1 ГПК.Въззивният съд е администрирал частната жалба без да изпълни задълженията си по чл.275,ал.2 и чл.274,ал.3 вр.чл.280,ал.1 ГПК да провери редовността на частната касационна жалба и да даде указания на страната да отстрани допуснатите нередовности. Ето защо делото следва да се върне на Софийския градски съд за изпълнение процедурата по проверка редовността на частната касационна жалба и даване указания до жалбоподателя за приподписване на жалбата от адвокат и за прилагане към нея на изложение по чл.280,ал.1 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.