Определение № 122 от 11.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1073/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Е. В. Ч., в качеството му на EТ “Емил ЧЧаушев”, ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника му адв. С. Х., срещу решение № 260791 от 11. 06. 2021 г. по в. гр. д. № 2798/2020 г. на ОС – Пловдив в частта му, с характер на определение, с която е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 1703 от 12. 02. 2019 г. по гр. д. № 16158/2017 г. на РС – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на едноличния търговец за изменение на решение № 4067 от 27. 11. 2018 г. в частта за разноските, като се присъдят част от разноските, направени във връзка с отхвърления иск с правно основание чл. 76 ЗН и във връзка с отхвърления положителния установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от И. А. Г., Г. И. Г. и А. И. Г. срещу Д. К. Ч., К. К. К., В. К. П. и Е. В. Ч., в качеството му на EТ “Емил Чаушев”, като ищците И. А. Г., Г. И. Г. и А. И. Г. бъдат осъдени, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да му заплатят сумата 500 лв. платено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. Искат допускане до касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, отмяната му и уважаване на молбата по чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Ответниците по частната касационна жалба – ищците И. А. Г., Г. И. Г. и А. И. Г. не са изразили становище по същата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, прие следното: Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, в частта му с характер на определение, по поставения процесуалноправен въпрос, касаещ задължението на въззивния съд, при извършването на преценка за основателността на подадена частна жалба, да обсъди съдържащите се в същата твърдения и доводите, на който въпрос следва да се отговори положително, в съответствие с формираната практика на ВКС, включително и посочената от частния жалбоподател. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Пред първоинстанционното производство ответникът по иска Е. В. Ч., в качеството му на EТ “Емил Чаушев”, е направил разноски в размер на 500 лв, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение за процесуалното му представителство по гр. д. № 16158/2017 г. по описа на РС – Пловдив, платено по банков път. Първоинстанционното производство е имало за предмет следните искове: положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, иск по чл. 76 ЗН и иск по чл. 34 ЗС, предявени от ищците И. А. Г., Г. И. Г. и А. И. Г. срещу Д. К. Ч., К. К. К., В. К. П. и Е. В. Ч. като ЕТ „Емил Чаушев“. Тъй като адвокатското възнаграждение е определено общо и за трите иска, настоящият състав намира, че за всеки от исковете е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 166,67 лв. Производството по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК първоначално е било прекратено, но след отменителното определение на ОС – Пловдив този иск е разгледан по същество и е отхвърлен с решение № 2708 от 29.07.2020 г. по гр.д.№ 16158/2018 г. на РС – Пловдив, IV гр. състав, потвърдено с решение № 260791 от 11.06.2021 г. по гр.д.№ 2798/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение по чл. 288 ГПК, постановено по гр. д. № 1074/2023 г. на ВКС, 1 г.о. Искът по чл. 76 ЗН е отхвърлен с решение № 4067 от 27. 11. 2018 г. по гр. д. № 16158/2017 г. на ПРС, потвърдено с решение № 260018 от 07. 02. 2022 г. по в. гр. д. № 1773/2015 г. на ПОС, постановено по реда на чл. 250 ГПК и влязло в сила като необжалвано. Искът по чл. 34 ЗС е уважен с решение № 4067 от 27. 11. 2018 г. по гр. д. № 16158/2017 г. на ПРС, потвърдено с решение № 260018 от 07. 02. 2022 г. по в. гр. д. № 1773/2015 г. на ПОС, постановено по реда на чл. 250 ГПК и влязло в сила като необжалвано, като е допусната делба между И. А. Г., Г. И. Г. и А. И. Г. – при квоти по 1/12 ид.ч. за всеки от тях, и Е. В. Ч., като ЕТ „Емил Чаушев“ – при квота 3/4 ид.ч., на нива от 17,595 дка, съставляваща поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], [община], област Пловдив. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищците дължат на ответника Е. В. Ч., като ЕТ „Емил Чаушев“, сумата 334, 34 лв. разноски, направени в първоинстанционното производство, във връзка с исковете по чл. 76 ЗН и по чл. 124 ГПК. Като незаконосъобразно, обжалваното решение с характер на определение следва да бъде отменено и молбата по чл. 248 ГПК, за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските – уважена. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,