Определение № 2474 от 26.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 1627/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. Н. Т. срещу определение №2218 от 08.09.2023 г. по в.ч.гр.д.№2350/2023 г. на САС. С обжалваното определение е потвърдено определение №212 от 31.05.2023 г. по т.д.№216/2022 г. на СОС, с което е отхвърлена молбата на Т. Н. Т. за освобождаване от задължението да заплати държавна такса по сметка на САС за разглеждане на подадена въззивна жалба. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК: 1. Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички оплаквания и възражения, отнасящи се до неправилността на първоинстанционното определение, посочени в частната жалба, както и да обсъди събраните по делото доказателства, които са от значение за установяване на правнорелевантните за спора факти и направените от страните доводи, както и длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви при постановяване на акта си. 2. Какви са нормативно установените критерии по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от процесуалното задължение за заплащане на държавна такса. 3. При определяне на възможностите на едно лице за плащане на държавна такса, следва ли съдът да направи преценка за всеки конкретен случай, като съпостави доходите на лицето или съответно липсата на такива с установените в страната: линия на бедност, данните от НСИ за минималните средства, необходими месечно на член от семейството и/или данни на КНСБ за стойността на необходимата издръжка на живот – официални, общодостъпни и отчитани при определяне на работна заплата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежни страни, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд, отговаряйки на всички наведени в частната жалба доводи, е приел, че Т. Н. Т., роден през 1970 г., работи и получава месечно възнаграждение в размер на 1 200 лв., като притежава и лек автомобил АУДИ А6. Установил е, че молителят е и собственик на капитала на ЕООД /без да е посочил размера на капитала и притежаваното от дружеството имущество/, като е разведен, няма непълнолетни деца, които да издържа и няма данни за намалена работоспособност на лицето /медицинските документи от 2008 и 2009 г. не установяват такава/. Изразил е становище, че установените доходи и имущество, съпоставени с размера на държавната такса от 617.90 лв., както и заплатеното от молителя адвокатско възнаграждение за въззивното производство, обосновават извод, че Т. Н. Т. притежава достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. Поставените от частните касатори въпроси се свеждат до въпроса - за извършваната от съда преценка по чл.83, ал.2 от ГПК за наличие на предпоставките за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса и разноски /общо материално състояние на молителя и на останалите относими обстоятелства/. По отношение на този въпрос, макар и обусловил решаващата воля на въззивния съд, не се установява поддържаното от частния касатор селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Съобразно константната практика на ВКС /наличието на която изключва бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/, по молбата по чл.83, ал.2 от ГПК съдът следва да съпостави размерът на дължимата държавна такса с общото материално състояние на молителя и останалите относими обстоятелства, като съдът не следва да подхожда формално при преценката за освобождаване от държавна такса и разноски, извършвана на основание примерно изброени критерии: доходи, имуществено състояние, установено с декларация /преценката на което не може да се основава на предположения за възможността за реализиране на доход/, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст. Тази преценката е винаги конкретна и следва да е съобразена с комплексната оценка на данните по делото за материалните възможности на молителя, като от задължението за внасяне на такси и разноски се освобождават само физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят, т. е. нямат имущество и доходи над необходимите средства за издръжката им. Когато с оглед декларираните имущество, семейно положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възраст и всички други обстоятелства, обуславящи възможността да се поемат съдебни разноски, се установи, че лицето притежава доходи и имущество, което може да бъде осребрено или да послужи като обезпечение за отпускане на кредит, съдът не може да признае, че това лице няма достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса. В процесния случай въззивният съд се е съобразил изцяло с цитираната практика, като отговаряйки на всички доводи на жалбоподателя е приел, че съвкупната преценка на установените по делото данни, води до извод, че молителят /човек в трудоспособна възраст, без заболявания и без установени задължения за издръжка, който може да реализира и реализира доходи/ разполага с достатъчно имущество, което да му позволи да отдели необходимите средства за заплащане на дължимата държавна такса от 617.90 лв., който размер не е изключително висок. Т.е. изводът за имущественото състояние не е направен въз основа на предположения или на бъдеща потенциална несигурна възможност за реализиране на доход, а на основание установените по делото, въз основа на събраните доказателства /очевидно счетени за достатъчни за установяване на имуществото на молителя и за възможността последния да реализират достатъчен за заплащане на дължимата държавна такса, доход/, данни. В този смисъл касационно обжалване не следва да бъде допуснато, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,