Определение № 1736 от 02.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3/2026 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), чрез главен инспектор И. С. от ТД Варна, срещу въззивно решение № 154/25.09.2025 г., постановено от Варненския апелативен съд по въззивно гр.д. № 456/2025 г. Касаторът излага доводи за неправилност. Насрещните страни В. Г. В., С. Г. Б., В. Г. Б. и С. Г. С., чрез адвокат Н. А. С. – Й., са депозирали общ отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, като изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Варненски окръжен съд, отхвърлил иска на КОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, на осн. чл. 153 ЗОНПИ, както следва: от С. Г. С. - недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], лек автомобил, марка „Б.“, с дата на първоначална регистрация 02.01.2004г., лек автомобил, марка „Ф.“, модел П., с дата на първоначална регистрация 09.07.1999г.; от В. Г. Б. - 1/3 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], 1/3 ид.ч. от лек автомобил, марка „Ф.“, модел П., рег. [рег.номер на МПС], с дата на първоначална регистрация 19.04.1996г.; от С. Г. Б. - 1/3 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], 1/3 ид.ч. от лек автомобил, марка „Ф.“, модел П., с дата на първоначална регистрация 19.04.1996г.; от В. Г. В. - 1/3 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], 1/3 ид.ч. от лек автомобил, марка „Ф.“, модел П., с дата на първоначална регистрация 19.04.1996г. За да постанови този резултат, съдът установил, че ответниците са наследници по закон на Г. В. Б., който с постановление от 02.10.2018г. по ДП №397/16г. по описа на ОД на МВР - Варна е привлечен, в качеството му на обвиняем, за извършено в периода 01.01.2009 г. - 31.12.2014 г. престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК (избягване установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери - общо 7 056лв.), като не е подал годишни данъчни декларации по ЗДДФЛ. Престъпният състав попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 от ЗОНПИ. Уведомлението за привличането на Г. В. Б. като обвиняем за посоченото престъпление постъпва в ТД на КОНПИ Варна на 10.04.2019г. Съставеният ДРА, с който се установяват данъчни задължения на Б. за периода 01. 01. 2009 г. - 31. 12. 2014г., се отменя от Върховния административен съд, който установява задължение в размер на 2 033,21лв. - под размера по чл. 93, т. 14 от НК за данъчни задължения „в големи размери“. В хода на наказателното производство Г. В. Б. е починал и то е прекратено с постановление от 18.11.2019г. на осн. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК. Съдът пояснил, че отнемането по чл. 153 ЗОНПИ може да бъде извършено, в случай че имуществото (с дефиниция в §1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ) в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода, и това увеличение надхвърля посочения в §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ размер. Отнемането е възможно при наличието на несъответствие, а несъответствие е налице, когато превишението не се дължи на получен през проверявания период законен доход. Съгласно §1, т. 2 от ДР на ЗОНПИ доходи, приходи и източници на финансиране са: възнаграждение, получено от лице по трудово и по служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с личен труд, доходи от упражняване на свободни професии, чистият доход от предприемаческа дейност, дивиденти и лихви, други доходи от движима и недвижима собственост, за придобиването, на които е установен законен източник, доходи от селскостопанска дейност и търговия на дребно, други доходи от лотарийни и спортни залагания, лихви, лицензионни и комисионни възнаграждения, приходи от продажба на имущество, за придобиването, на които е установен законен източник, от застраховка, от съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от физически лица. Липсва посочването за това, че за доход се считат и всякакви други доходи, приходи и източници от финансиране, но това не означава, че такива са изключени, тъй като изброяването не е изчерпателно. Съдът направил заключени, че от текста на разпоредбите следва, че акцентът се поставя върху изискването за законност на доходите, т.е. те да не са придобити от незаконен източник или от осъществяването на забранена от закона дейност. Начинът на получаването на парични средства - в брой, превод по сметка в банка, системи за бързи разплащания и др. е без значение за това дали същите представляват законен доход. Законността на доходите се определя от основанието за тяхното плащане, съответно за получаването им. Съдът, след като извършил икономически анализ чрез ползване на съдебен експерт, установил, че общо придобитото за проверявания период и налично към края му имуществото от Г. Б. и С. С., в СИО, е на стойност от 137 931,70 лв., като тази сума, посочена от експертизата не е оспорена от Комисията. Наличните към края на периода парични средства по банкови сметки са 2, 70 лв. Стойността на приходите е изчислена общо на 99 334,18 лв., като съдът включва: 1/ доходи от трудови правоотношения, изплатени доходи съгласно справка по чл.73 от ЗДДФЛ, получени социални помощи, доходи от продажба на недвижими имоти, признати от ищеца/т.е., за тези, закупени преди началото на проверявания период/, доходи от продажба на МПС и изплатени обезщетения за МПС, признати от ищеца/т.е., за тези, закупени преди началото на проверявания период/, суми, получени по банкови сметки със законен източник, признат от ищеца; 2/ доходи от продажба на МПС, закупени в периода и отчуждени в периода; 3/ доходи от продажба на недвижим имот, придобит и отчужден в периода; 4/ получени суми от трети лица чрез системи за бързи разплащания, за които не е установено да имат незаконен източник Апелативният съд е приел, че сумите и златни предмети, за които се твърди, че са дарени по време на сватбено тържество на В. Г. В., не следва да се включва като приходи, защото това тържество е проведено на 12.01.1998 г., като същевременно интервалът от 1998 г. до началото на проверявания период - 15.04.2009 г., не предполага наличието на същите към тази дата, нито такова наличие е установено в производството. Извън графа приходи съдът оставил и получената престация по договор за замяна, обективиран в н.а. №175/27.12.2012 г. - златно колие, поради липса на остойностяване. Общо установените разходи са 173 652,46 лв., като втората инстанция не е включила в тази графа сумата от 1 605, 55 лв., посочена от в. л. в като извънредни разходи, надвишаващи размера на издръжката по НСИ, защото същата касае само 2012 г. като е обоснована с включването на сумите, получени чрез системи за бързи разплащания, като извънреден разход. Общо имуществото, придобито през проверявания период, което е налично към неговия край - 15.04.2019 г., възлиза на сумата от 137 931,70 лв. Имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода, но това увеличение не надхвърля посочения в §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ размер от 150 000 лв. за целия проверяван период, поради което не може да се направи обосновано предположението за наличие на незаконно придобито имущество, съответно, че са налице предпоставките, предвидени в ЗОНПИ, за неговото отнемане в полза на държавата. За неоснователни намерил доводите на Комисията, че евентуално установен отрицателен доход следва да се сумира с размера на имуществото и така да се обосновава несъответствие. Съдът посочил, че доходът не следва да се пресмята като отрицателна величина, т.к. съставлява благо, с което се увеличава патримониума на лицето, след приспадане на разходите, извършени за придобиване на това благо, и съответно, ако няма подобно увеличение, не би следвало да се залага като величина, която да се сумира със сумата на имуществото. Добавянето към имуществото на разходите, превишаващи брутните приходи, е в нарушение и на трите дефинитивни разпоредби на §1, т. 3, т. 4 и т. 8 от ДР на ЗОНПИ, респ. в противоречие е и с трайно установената практика на ВКС, включително и с актуалната задължителна такава, обективирана в ТР № 4/2021 от 18.05.2023г. на ОСГК на ВКС, в което изрично е разяснено, че стойността на т.нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не и на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период.Следователно, в случаи като настоящия, когато стойността на самото имущество по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв., то няма как да се формира и значително несъответствие по смисъла §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, независимо от размера на нетните доходи по смисъла на §1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпроса: допустимо ли е отъждествяването на придобитото и налично в края на периода имущество с понятието „значително несъответствие“ по см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, като съставът на Върховния касационен съд намира, че той не съответства точно на съображенията на въззивния съд, който е извършил икономическа преценка и в резултат на нея е установил, че увеличението на имуществото в края на проверявания период е с по-малко от 150 000 лв. Допълнил, че доколкото стойността на наличното имущество е в размер на 137 931, 70 лв., а липсва увеличение на доходите, след приспадане на разходите, то в този случай, не би могло да се формира значително несъответствие по см. §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, независимо от размера на нетните доходи по смисъла на §1, т.8 от ДР на ЗОНПИ. Съставът на Върховния касационен съд приема, че по същество питането се заключава в това: материалноправна предпоставка ли е за правото на Държавата да отнеме незаконно придобито имущество, то стойностно да превишава размера, посочен в §1, т.3 ДР на ЗОНПИ, на наличното имущество на проверяваното лице, в края на десетгодишния период по чл.112, ал.3 ЗОНПИ, над наличното имущество в началото на този период. Този е един от въпросите, по които следва да се произнесе ОСГК по Тълкувателно дело № 1/2026 г. (въпросът, поставен в сезиращото искане, е уточнен от ОСГК в закрито заседание, проведено на 05.02.2026 г.). Изложеното сочи на основанието по чл. 292 ГПК, като настоящото производство следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение. След възобновяване на производството съдът ще се произнесе по реда на чл. 288 ГПК. Мотивиран от горното, съдът