Определение № 178 от 06.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7139/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] - София, представлявано от юрисконсулт Д. М., срещу въззивно решение от 24.06.2014г., постановено по възз.гр.дело № 3148/2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 11.12.2013г. по гр.д.№ 29962/2013г. на Районен съд – София. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Т. Г. Н. обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-т.3 КТ за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, за възстановяването му на предишната работа и за заплащане на обезщетение. В жалбата се сочи, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен и необоснован – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК. Допускането до касационен контрол се търси в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния правен въпрос: „В кой момент се счита за упражнено от работника/служителя правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст – с подаването на заявление до осигурителния орган, или от момента на отпускане на пенсия”. Твърди се, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона /чл.328, ал.1, т.10а КТ/ и за развитието на правото. Ответната страна по жалбата, в установения от закона срок, не е представила писмен отговор. Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима. За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно, тъй като не е осъществен фактическият състав на чл.328, ал.1, т.10а КТ – да е придобито и упражнено правото на пенсия за осигурителен стаж възраст от служителя преди датата на възникване на трудовото правоотношение. Изяснено е от фактическа страна, че ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 26.08.2010г. и от тази дата му е отпусната / и той получава/ пенсия. Трудовият договор с работодателя [фирма] е сключен на 07.09.2010г. Заявлението за отпускане на пенсия, обаче е подадено до териториалното поделение на НОИ- София на 23.09.2010г. При тази хронология е прието от съда, че към момента на възникване на трудовото правоотношение, правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито от ищеца, но не е упражнено. Посочено е, че упражняването е предприето като действие на 23.09.2010г. /след сключване на трудовия договор/, което прави оспорената заповед за прекратяване на Т., на посоченото основание – чл.328, ал.1, т.10а КТ – незаконосъобразна. Предвид направения извод за основателност на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ, са уважени и съединените искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Поставеният от касатора правен въпрос е обусловил изводите на съда в обжалвания съдебен акт, по същия липсва съдебна практика, поради което следва да се приеме, че е налице основанието за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение