Определение № 210 от 07.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4418/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. А. К., Е. А. П., Й. А. К., В. С. Т. и Л. С. Г. от [населено място] срещу определение № 415/24.07.2018 г. по гр. д. № 494/2018 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима касационната жалба на жалбоподателите срещу решение № 740 от 12.06.2017 г. по гр. д. № 435/2017 г. на Пловдивския окръжен съд и е прекратено производството по делото. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, IІ г.о., преценявайки данните по делото и доводите на страните, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК, с който се прегражда по-нататъшното развитие на производството, но по същество е неоснователна. За да постанови определението в обжалваната му част, съставът на ВКС е приел, че касационната жалба на частните жалбоподателите срещу въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение и е отхвърлен предявеният от касаторите иск по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на ползването на недвижим имот, представляващ УПИ ХІІ-477, кв. 50 по регулационния план на [населено място] село, [община], с площ 1 008 кв. м., ведно с построените в него сгради, следва да се остави без разглеждане като недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК /редакция преди изм. с ДВ бр. 86/2017 г./ Определението, в обжалваната му част, е правилно. Приетото в него относно процесуалната недопустимост на касационната жалба срещу въззивното решение в частта му, с която въззивният съд се е произнесъл по иска с правна квалификация чл. 32, ал. 2 ЗС, е в съответствие с процесуалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК – в редакцията след изменението, обн. в ДВ, бр. 50/03.07.2015 г., приложима с оглед датата на подаване на касационната жалба – 11.08.2017 г.. и § 74 ПЗР ЗИДГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения, постановени в производства за разпределение ползването на съсобствен имот по чл.32, ал.2 от Закона за собствеността. Ето защо, касационната жалба е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално недопустима и като такава не ангажира компетентността на Върховния касационен съд и правилно е оставена без разглеждане от предходния състав на ВКС. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за законосъобразно по съображенията, изложени в него, към които препраща съгласно правилото на чл. 278, ал. 4, вр. чл. 272 ГПК. То следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,