Определение № 1980 от 22.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3862/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 15.05.2023г по гр.д.№99/2023г. ОС Габрово,с което е отхвърлен иск с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД. Жалбоподателят - Т. Х. П., чрез процесуалния си представител излага съображения за наличие на основания за допустимост на касационното обжалване, както и че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно и постановено при неправилна преценка на фактите и доказателствата по делото. Ответникът - Д. Х. Х., чрез процесуалния си представител излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното производство, е отхвърлил предявения от Т. П. против Д. Х. иск за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 11.07.2019г., по силата на който Х. Д. Х. прехвърлил на Д. Х. Х., самостоятелен обект в сграда в [населено място], за който е съставен нотариален акт №, том, рег.№, н.д.№г. на нотариус И. К., с районна действие РС Габрово, с рег.№ на НК, до размер на 1/2ид.ч., катонеоснователен и недоказан. Установено е, че страните са наследници на прехвърлителя Х. Д.-починал на 10.09.2020г.-негови син и дъщеря. Установено е, че с Нотариален акт №, том, рег.№, н.д.№м г. на нотариус И. К., с районна действие РС Габрово, с рег.№ на НК наследодателят наищците Х. Д. Х. прехвърлил на сина си Д. Х. Х., самостоятелен обект в сграда в - Габрово, като е запазил за себе си правото на ползване върху имотадо края на живота си, срещу задължението приобретателя да престира гледането ииздръжката на прехвърлителя, лично и/или чрез трети лица, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил досега, докато е жив и да го изпрати според обичая. Съдът е изложилсъображения за това, че задължението по договор за издръжка и гледане трябва да се изпълнява точно по вид,обем и качество, постоянно и непрекъснато. Въззивният съд е изтъкнал, че не е спорно дали ответникът е полагал грижи за баща си, а е спорно дали полаганите грижи са били в нужния обем и като е съобразил събраните по делото гласни доказателства е приел за установено, че ответникът е полагал всички необходими за нормалното съществуване на прехвърлителя грижи и му е предоставял необходимата му издръжка, каквито са били нужди и достатъчно в съответния момент. Прието е, че по делото е установено, че ответникът е полагал грижи за своя баща и му е осигурявал му издръжка, включително и в натура, като грижи са полагани и от неговата съжителката. Въззивният съд е приел, че ответникът по делото е изпълнявал точно и в пълен обем задължението си по процесния договор за издръжка и гледане, като е посещавал редовно своя баща, осугирявал му е дървата за отопление, осигурявал му е лекарства. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката,чрез процесуалния си представител поставя за разглеждане въпросите: достатъчни ли са ежеседмични грижи, ако има данни по делото, че те са периодични – ежеседмични – и в този смисъл са „системни“ или е необходимо грижите да се полагат ежедневно, може ли да се разделят задълженията за гледане и издръжка, като едното се изпълнява, а другото – не и конкретно – може ли ответникът да претендира, че е изпълнил задълженията по договор за гледане и издръжка, ако има доказателства за гледане, но няма доказателства за предоставена издръжка, възможно ли е да бъде осъществявано реално и изпълнявано адекватно задължението за „гледане“ при положение, че кредиторът и длъжникът не живеят в общо домакинство и дори не живеят в едно и също населено място и как следва да бъде доказано евентуалното изпълнение на задължението на длъжника. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че решението е очевидно неправилно. Позовава се на практика на ВКС. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато поставените за разглеждане въпроси и на сочените основания. Същите са относими къв преценката за съда за това, кога е налице точно изпълнение на задълженията по договор за издръжка и гледане. В казуалната практика на ВКС свързана с материята на договорите за гледане и издръжка цитирана и от самата жалбоподателка е прието, че за да е налице точно изпълнение по договора за гледане и издръжка е нужно от страна на длъжника да бъде предоставяне ежедневно н непрекъснато грижа и издръжка в натура на кредитора и в обем, в които да бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други нужни. В случая въззивното решение не е постановено в противоречие с казуалната практика на ВКС, доколкото по делото е установено, че преобретателя е полагал нужните грижи в обем, който е бил достатъчен за да задоволи нуждите на прехвърлителя. В казуалната практика на ВКС обективирана в Решение № 912 от 30.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3136/2007 г., I г. о., и Решение по гр.д. № 1313/2009 г. на IV – г.о. е застъпено становище, че договорът за издръжка и гледане е ненаименован, и съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя не са определени в закона. Прието е, че задълженията на прехвърлителя и приобретателя се определят от постигнатото съгласие между страните. Посочва се, че при договора за издръжка и гледане не възниква задължението за страните да живеят в едно домакинство или най-малкото в едно населено място, а такова задължение може да възникне, ако страните са го уговорили изрично, ако то се подразбира от обстоятелствата, при които е сключен договора или ако нуждата на прехвърлителя го налага. В настоящия случай не е налице отклонение от посочената практика на ВКС, доколкото по делото не е бил спорен въпроса дали в договора за гледане и издръжка е било уговорено прехвърлителя и преобретателя да живеят в едно домакинство, а по делото е установено, че приобретателя е поел задължението да престира гледането и издръжката на прехвърлителя, лично и/или чрез трети лица, като му осигури спокоен инормален живот, какъвто е водил досега, докато е жив и да го изпрати според обичая. При прехвърлянето на имот срещу задължение за издръжка и гледане продължителността на изпълняване на поетото задължение от страна на длъжника не може да се поставя като единствен и основен елемент, обосноваващ значимостта на осъществено изпълнение. Когато съдът преценява дали договорът трябва да се развали или не, тъй като неизпълнението е незначително, трябва да се съобрази със специфичния за този вид договор интерес на кредитора. В съответствие с тази практика съдат е достигнал до извод за неоснователност на предявения иск за разваляне на процесния договор. Обжалваното решение не е и очевидно неправилно.Изложението не съдържа доводи по нито една от хипотезите на очевидна неправилност, която дефинитивно предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответника сумата 2300 лева разноски за процесуално представителство пред ВКС- заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид изложените съображения, съдът