Определение № 5298 от 19.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4327/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Каскадас Маг“ ЕООД, чрез пълномощник адв. С. Т.-П., срещу решение № 231 от 01.08.2024 год. по въззивно гр. д. № 304/2024 год. на Окръжен съд - Ст. Загора. С него, като се потвърждава решението от 18.03.2024 год. по гр. д. № 4832/2022 год. на Районен съд - Ст. Загора, дружеството, касатор е осъдено, по иск с правно основание чл. 109 ЗС на Д. М. П., да премести използваните от него охладителни системи за хладилни витрини на магазин за хранителни стоки, монтирани на фасадата откъм вътрешния двор на сградата, находяща се в гр. Ст. З., [улица], на място, където генерираните от тях шум и вибрации няма да пречат на използването по предназначение на апартамент № 5, разположен на втория етаж на сградата.

В мотивите към обжалваното решение е прието за безспорно между страните, че ищцата е собственик на жилищен обект, разположен на втори етаж от процесната сграда, а ответникът - наемател на намиращ се на партерния етаж от същата хранителен магазин с прилежащо машинно помещение на сутеренен етаж. По показания на разпитаните свидетели /обитатели на същата жилищна сграда/, през месец юли 2021 год. на северната фасада на сградата е била монтирана охладителна инсталация, която още с въвеждането ѝ в експлоатация през август същата година започнала да издава силен шум и вибрации, които не преставали през деня, нито през нощта. От това страдали всички жители и техните гости. Конкретно ищцата се оплаквала, че не може да спи и не се чувства добре, като при посещение на дома ѝ един от разпитаните свидетели лично установил, че шумът се чува и при отворени и при затворени врати – той не бил регулярен, понякога се усилвал, а в други периоди намалявал, като това било обвързано от метеорологичните условия. За този проблем живущите в сградата, включително управителят на етажната собственост, били сигнализирали редица институции.

По делото са изслушани и две заключения на вещи лица, като въззивният съд е намерил за обосновано второто от тях. Въз основа на него е прието за установено, че процесната инсталация е монтирана на северната стена на сградата откъм вътрешния двор посредством метални държачи, като за виброизолация служат само гумени тампони /подложки/ в мястото на връзката между охладителните тела и крепежните елементи. Всяко едно от телата е снабдено с два вентилатора, като те служат за поддръжката на ниски температури на две вертикални отворени хладилни витрини в магазина. В зависимост от необходимостта от охлаждане системата работи на различна мощност. При затворени прозорци на жилището на ищцата измерените нива на шум в спалнята ѝ не превишават установените гранични стойности за показателите Lден, Lвечер и Lнощ. При направени допълнителни измервания в жилищните зони и територии обаче, се регистрират значими превишения от порядъка на 5 dB (A). Стойността на измерения шум откъм стълбищния прозорец в сградата, непосредствено до източника, регистрира стойности от порядъка на 52 dB (A) /при дневна и вечерна нормирани стойности от 35 dB (A), и нощна - 30 dB (A)/. Според вещото лице, максималното ниво на шум от инсталацията, което се достига за кратки периоди от време, при отворени прозорци в жилището на ищцата може да предизвика внезапни събуждания, сепване и стряскане. Установяват се и наднормени стойности на вибрациите за част от изследваните честотни ленти, които също могат да бъдат предпоставка за дискомфорт у обитателите на жилищните пространства.

Съобразно тези констатации въззивният съдебен състав е възприел от правна страна, че ответникът, като наемател на хранителния магазин, е материалноправно легитимиран да отговаря по негаторен иск, тъй като същият, без да е собственик, поддържа неоснователното въздействие върху собствения на ищцата имот. Още повече предвид констатацията, че процесната инсталация не е част от изградената от наемодателя вентилационна система, за която има издадено съответно разрешение за строеж и въвеждане в експлоатация. Изтъкнато е, че в конкретния случай събраните доказателства категорично установяват, че ползваните и монтирани от ответника във връзка с осъществяваната от него стопанска дейност охладителни системи надхвърлят обичайния обем неудобства, които ищцата е длъжна да търпи, като ѝ пречат да ползва по предназначение собствения си жилищен обект в сградата. За формирането на този извод е достатъчно да се установи превишение по поне един от показателите, които са установени от закона като допустим праг на нивата на шум съгласно приложение № 1 към Наредба № 6 от 26.06.2006 год. за показателите на шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението. За противоправното въздействие върху правото на собственост на ищцата по конкретното дело свидетелстват и показанията на изслушаните живущи в същата сграда трима свидетели.

В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на така постановеното решение и наличие на предпоставките по чл. 281, т. 3 ГПК за неговата отмяна. В изложение към нея се релевират основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите:

1. „Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и експертиза, и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?“;

2. „При уважаване на иска по чл. 109 ЗС съдът задължен ли е да даде конкретни инструкции къде трябва да бъде преместен обектът, който накърнява правото на собственост на ищеца, така че за в бъдеще да бъде преустановено нарушението?“.

В приложното поле на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поставя въпросът:

3. „Може ли лице, което няма качеството собственик - наемател, да бъде задължено да предприема действия по промяна на инсталация, трайно прикрепена към недвижимия имот /охладителна инсталация, изградена по проект, която създава пречки по смисъла на чл. 109 ЗС и може ли наемателят да бъде задължаван да предприема действия, изискващи промяна на одобрената проектна документация за наетия обект, съобразно която е изградена пречещата инсталация?“.

В писмен отговор Д. М. П., представлявана от адв. В. А., оспорва жалбата по съображения за неоснователност и отсъствие на предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 14.10.2024 год.

Като съобрази изложеното и след като се запозна с материалите по делото, настоящият съдебен състав на Второ г. о. на Върховния касационен съд намира, че е сезиран с редовна и процесуално допустима касационна жалба, която отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, подадена е в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:

Първият от поставените въпроси относно правомощията на въззивната инстанция и задължението на съда за обсъждане на доказателствата и защитните тези на страните е обуславящ изхода на спора, но не е разрешен в противоречие с цитираната съдебна практика – решение № 24 от 28.01.2010 год. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 год., I г. о., решение № 224 от 07.01.2019 год. на ВКС по гр. д. № 7493/2013 год., II г. о., решение № 58 от 13.02.2012 год. на ВКС по гр. д. № 408/ 2010 год., I г. о. и решение № 33 от 18.02.2016 год. на ВКС по гр. д. № 4320/2015 год., I г. о. Прегледът на мотивите към обжалвания съдебен акт не разкрива соченото от жалбоподателя процесуално нарушение, изразяващо се в пропуск /в противоречие с цитираната съдебна практика/ да се обсъдят всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, да се изложат конкретни съображения защо съдебният състав приема едни доказателства за достоверни, а други - не, в това число като се обсъдят приетите противоречиви заключения на вещите лица с ясно мотивирана преценка относно тяхната обоснованост, която да се основава на останалия събран доказателствен материал, правилата на формалната логика, опита и науката. За да дискредитира първата от изслушаните експертизи съдът е отбелязал, че същата не почива на основата на непосредствено взети от самите вещи лица замервания на нивото на шума. Отделно от това, като необоснован и неотговарящ на останалия доказателствен материал е отхвърлен изводът, че процесните външни тела служат за обслужване на кухненския блок в сутерена на магазина /като част от вентилационната инсталация/. От писмените доказателства - разрешение за строеж от 08.09.2006 год., изменено със забележка от 06.06.2007 год. и 14.08.2009 год. в частта за магазина, съдът е формирал извод за липса на данни монтираните на северната фасада тела да са предвидени в проектите за отопление, вентилация и климатизация на сградата. В противовес на това е отбелязал, че констатацията на вещото лице по повторната експертиза за това, че процесната инсталация включва охладителни тела към отворени хладилни витрини /крайстенни/, свързани с медни тръби, по които преминава активният охлаждащ агент, са логични и обосновани и кореспондират на предоставената информация от управителя на магазина относно модела и спецификациите на тази инсталация, а както и на свидетелските показания.

Следователно, от формална страна изискванията за мотивираност на съдебния акт са удовлетворени, като несъгласието на касатора с конкретно възприетите фактически положения има значението единствено на довод за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, чието обсъждане по същество е недопустимо в хода на настоящото производство по предварителна селекция на касационните жалби.

Хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е обоснована и във връзка с втория от поставените в изложението въпроси, доколкото същият не е обусловил изхода на спора. Позоваването на решение № 50110 от 20.01.2023 год. на ВКС по гр. д. № 4712/2021 год., II г. о. е относимо към преценката дали не са налице основания по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, за наличието на които касационният съд е длъжен да следи и служебно, съгласно т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, така както е процедирано и по цитираното дело. В същия смисъл са и решенията на ВКС по гр. д. № № 2939/2022 год., 3206/2022 год., 124/2023 год., също на ІІ г. о.

В настоящия случай въззивният съд, потвърждавайки първоинстанционното решение, е уважил иска, като в диспозитива на решението е постановено осъждането на касатора да премести използваните от него охладителни системи, монтирани на фасадата на сградата откъм вътрешния двор, на място, където генерираният от тях шум и вибрации няма да пречат на ищцата да използва апартамента си по предназначението му. Съществуващата неопределеност в действията, които ответникът е осъден да извърши поражда съмнение относно допустимостта на постановеното решение по спора с оглед изпълняемостта им и с оглед тяхната ефективност за търсената и постановена с решението защита. Съмнение съществува и относно редовността на предявения иск за търсената защита, която трябва да съответства на твърдяното неправомерно въздействие – шум и вибрации в цялата сграда, което поставя отново въпрос за допустимостта на постановеното с обжалваното решение преместване на източника на същите на неопределено място.

Горните съображения обосновават извода на настоящия състав за наличие на предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение за проверка на допустимостта му – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. С оглед на това и не следва да се обсъжда последният от поставените в изложението въпрос, който е и неотносим към решаващите изводи на съда.

При този изход на производството касаторът следва да заплати държавна такса за касационното разглеждане в размер на сумата 25 лв.

Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.