Определение № 2818 от 09.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 553/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Агрополизем“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] срещу въззивно решение № 246 от 19.12.2024 г., постановено от Апелативен съд – Велико Търново по в.гр.д. № 522 по описа на съда за 2023 г., с което след отмяна на първоинстанционно решение № 484 от 04.09.2023 г., постановено от Окръжен съд – Велико Търново по гр.д. № 332 по описа на съда за 2022 г. е отхвърлен предявеният от касатора против КРАСИМИР Б. Д., ЕГН: [ЕГН] иск за приемане за установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 60000 лв., представляваща вземане по издаден запис на заповед от 22.09.2018 г. с поемател „Сий Сайд“ ЕООД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 49 от 10.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист № 8 от 10.03.2022 г. по ч.гр.д. № 77 по описа за 2022 г. на Районен съд - Елена, вземанията по които са прехвърлени на касатора с договор за цесия от 11.03.2022 г., със законните последици по отношение на разноските в производството.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради наличието на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

Оплакването за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения се обосновава с твърдения, че: след даване ход на делото по същество, същият бил отменен от съда въз основа на удостоверение, издадено от МВР – Велико Търново, което не е прието като доказателство по делото и на касатора било отнето правото да го оспорва и въобще да вземе становище по него; също без да бъде дадена възможност на касатора да вземе становище, от съда била допусната нова тройна графическа експертиза от вещи лица, каквито пожелала насрещната страна – от НИК – [населено място]; поисканият от касатора отвод на съдебния състав, поради явната му според него пристрастност, не бил приет; не било прието искането на касатора за петорна експертиза след приемането на оспореното от него заключение на допуснатата от въззивния съд втора тройна такава.

Подробно се критикуват изводите на съда, основани на приетата във въззивното производство втора тройна експертиза, като се възпроизвеждат изтъкнатите според касатора /в допълнителната му писмена защита/ и пред въззивния съдебен състав, десет противоречия в нейното заключение, които според касатора сочат на нейната необоснованост и при което, отново според касатора, съдът е следвало да постанови решението си само на база на останалите изслушани и приети по делото експертни заключения.

Иска се допускането на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, отмяната му изцяло и уважаването на отхвърления с него, предявен от касатора иск, претендират се разноски.

В касационната жалба се твърди, че атакуваното въззивно решение е очевидно неправилно, защото се базира само и единствено на една компрометирана експертиза от НИК, без въобще да бъдат обсъдени другите две заключения на ВЛ по делото.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК освен че общо е заявено, че решението е очевидно неправилно, също само общо и без да се обосновава с конкретни твърдения, основани на задължителните за съдилищата разрешения в т. 4 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. се твърди наличието и на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 ГПК по формулираните от касатора въпроси:

1. Представлява ли съществено процесуално нарушение отмяната на определението за ход на делото по същество от Апелативен съд - Велико Търново в закрито заседание и връщане на делото в открито заседание на база доказателство, по което на ответника по жалбата - „Агрополизем“ ЕООД не е дадена възможност да вземе становище и не е прието като доказателство по делото?

2. Представлява ли съществено процесуално нарушение назначаването на повторна тройна експертиза в закрито заседание, без да е дадена възможност на ответника по жалбата - „Агрополизем“ ЕООД да вземе становище по допускането на експертизата?

3. Решаващият състав трябва ли да си направи отвод при направено искане за това от ответника по жалбата - „Агрополизем“ ЕООД, в което са посочени конкретни доказателства, установяващи пристрастност на състава спрямо жалбоподателя?

4. Очевидно неправилно ли е решението на Апелативен съд - Велико Търново, което се основава само и единствено на оспорена компрометирана експертиза на НИК, без да се съобрази с единичната експертиза, приета от Окръжен съд - Велико Търново и тройната експертиза приета от Апелативен съд - Велико Търново?

5. Очевидно неправилно ли е решението на Апелативен съд Велико Търново, което приема за най-задълбочено експертното заключение на вещите лица от НИК само и единствено защото са изследвали повече сравнителен материал?

Ответникът по касация в депозиран писмен отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество намира жалбата за неоснователна, претендира разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.

За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съд е изложил в частта от мотивите си, относими към оплакванията на касатора в жалбата му и съдържанието на изложението му на основания за допускане на касационно обжалване, че:

За изясняване на фактическата обстановка в първоинстанционното производство е допусната съдебно-графическа експертиза, дала заключение, че подписът в процесния запис на заповед е положен от посоченото в него лице - К. Д..

Пред въззивния съд е допусната тройна съдебно-графическа експертиза, дала същото заключение.

Във връзка с писмо от 26.03.2024 г. от ОД МВР - Велико Търново, че в сградата на ОДМВР - В. Търново се е явило само едното от вещите лица, което е извършило оглед и заснемане на подписи /в противоречие с изрично и неколкократно заявеното поотделно от трите вещи лица в открито съдебно заседание пред въззивния съд, че всяко от тях лично е огледало оригинала на записа на заповед и трите вещи лица са се запознали с оригинала му по едно и също време/, е допуснато изготвянето на повторна тройна съдебно-графическа експертиза от експерти при НИК към МВР – София, която е работила и върху изискани от въззивния състав допълнителни документи за сравнителен материал. Вещите лица от състава на тази експертиза, въз основа на подробно изложени в заключението им и в открито съдебно заседание съображения, също подробно възпроизведени от въззивния съд в мотивите му са категорични в извода си, че подписът върху процесния запис на заповед не е положен от посочения в него Д., като ВЛ добавят, че именно поради необходимостта от пълно и задълбочено изследване са поискали допълнителен сравнителен материал.

При така установената фактическа обстановка и въз основа на базирани на изводите на ВЛ от състава на допуснатата от въззивния съд втора тройна експертиза, изложени в мотивите на въззивното решение подробни, обосновани и непротиворечиви аргументи /включително в насока на това защо кредитира заключението именно на тази, а не на другите изслушани по делото експертизи със същия предмет/ въззивният състав е приел, че процесният запис на заповед от 22.09.2018 г. не е подписан от посочения в него като издател К. Д.. При така приетото съдът е изложил, че за Д. не е възникнало задължение за заплащане на посочената в документа сума, не съществува вземане към него в полза на ремитента, съответно - и на последващия приобретател по договора за цесия, което според съда обуславя неоснователността на предявения иск за установяване съществуване на вземането в размер на 60000 лв., дължимо по запис на заповед от 22.09.2018 г. и договор за цесия от 11.03.2022 г., както и лихва за забава, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане. При извода, че не е налице вземане по записа на заповед според съда наведеното от ищеца каузално правоотношение се явява без правно значение, а в случая същото е и недоказано.

Настоящият касационен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.

Извън случаите, в които въззивният съдебен акт е вероятно нищожен, недопустим или очевидно неправилен /срв. чл. 280, ал. 2 от ГПК/, за да бъде допуснато касационното му обжалване при условията на ал. 1 от същия законов текст, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., по делото следва да се установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т.т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК. В мотивите към същата точка от цитираното тълкувателно решение е посочено и в постановената въз основа на тях и доразвиваща ги, постоянна практика на касационната съдебна инстанция се приема, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. За да обоснове допускане на касационно обжалване материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело - за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, но също и общоприложим към други сходни случаи ефект. Въпросите не може да са хипотетични, но същевременно следва да не са и от фактологично естество /при което отговорите им да са в зависимост от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти по конкретното дело/, а да имат характер на въпроси по прилагането на закона /в широк смисъл – на общ правен принцип, правен институт и/или на норма, или норми от действащия обективен правов ред/. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността или недопустимостта на обжалваното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване, а именно - разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.

Обжалваното решение не е очевидно неправилно.

В практиката на Върховния касационен съд по приложение на същата норма е възприето разрешението, че като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от мотивите към решението, при това – при обикновен прочит, при който порокът на решението също следва да е виден, да е възможно да бъде установен, и без за това да се налага някакъв нарочен и задълбочен анализ на приетото в мотивите, и постановено от съда. Особено тежко нарушение на закона би било налице, когато въззивният съд е приложил закона "contra legem" - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора "extra legem" - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика, и не може да бъде установена само въз основа на външното съдържание на диспозитива и мотивите на обжалвания съдебен акт, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само в случай, че същият бъде допуснат до касационен контрол на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК.

В конкретния процесен случай в обосноваване общо заявяваната от него очевидна неправилност на въззивния съдебен акт касаторът излага, че същото е основано на една, компрометирана според него експертиза, без обсъждане на заключенията на останалите две. Това твърдение обаче не е в насока на цитираните непосредствено по-горе и възприети в практиката на касационната съдебна инстанция белези на очевидната неправилност, законоуредена като основание за допускане на касационно обжалване в чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, а е относимо към правилността на съдебния акт, уредена в чл. 281, т. 3 от ГПК като основание за касирането му, която правилност може да бъде проверявана само след допускането на касационното му обжалване в производство по чл. 290 от ГПК, но не и в настоящото производство по чл. 288 от с.з. с предмет проверка само наличието или не на основания за такова допускане. /В последната си част същото твърдение и не отговаря на действителното съдържание на мотивите към въззивното решение./ В допълнение - при прочит на обжалваното съдебно решение като съвкупност от мотиви и диспозитив и в рамките на правомощията си по чл. 288 от ГПК настоящият касационен състав намира, че действителното съдържание на същото не разкрива белези на очевидна неправилност, като основание за допускане на касационното му обжалване, поради което и такова обжалване не следва да бъде допуснато на общо заявеното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. За да бъде въобще преценявано наличието на същото, по делото касаторът следва да формулира въпрос или въпроси, съставляващи годно общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, разяснен по задължителен за съдилищата начин с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., главното съдържание на които задължителни за съдилищата разрешения е възпроизведено по-горе в настоящите мотиви и в случая от страна на касатора такива въпроси не са поставени. По начина, по който са формулирани въпросите му, отговорите на същите изцяло зависят от конкретните обстоятелства по делото, включително приетите от съда за установени такива от фактическа страна, поради което и същите са също изцяло относими към правилността на въззивното решение, но като основание за касирането му /чл. 281, т. 3 ГПК/. Последната може да бъде проверявана само в последващо допускането на касационното му обжалване производство по чл. 290 от ГПК, но така поставени, въпросите на касатора не съставляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 от с.з. – годно общо основание за такова допускане. Последните два въпроса на касатора са и несъответни на действителното съдържание на мотивите на въззивния съд, които всъщност съдържат съображения относно това защо съдът кредитира едно от заключенията на ВЛ, а другите – не. В допълнение следва да се посочи и че наличието на само общо заявения от касатора, чрез посочване на уреждащата го разпоредба на процесуалния закон, допълнителен критерий за селектиране на касационната му жалба по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, не е обосновано с конкретни твърдения измежду посочените в задължителната за съдилищата т. 4 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., поради което и същият не може да бъде приложен в случая.

Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение