Определение № 306 от 14.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4032/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място]. С обжалваното въззивно решение №182 от 24.02.2014г по т.д.2052/2013г на Варненски окръжен съд е бил уважен иск по чл. 87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на ид. част от поземлен имот, срещу поето от касатора задължение за строителство, поради неизпълнение от негова страна. В приложеното към жалбата изложение са формулирани множество въпроси по основанието на чл. 280 ал.1, т.1 и т.2 ГПК, като решени в противоречие със задължителна практика на ВКС или противоречиво решавани от съдилищата. В отговор ответниците по жалбата считат същата за недопустима по критерия на чл. 280 ал.2 ГПК, тъй е предявен, съответно уважен иск за разваляне на сключен в нотариална форма договор за строителство (а не предварителния договор между страните), по който са прехвърлени 25,375 кв. м. ид.части от УПИ с данъчна оценка 14847,70 лв за цялото място с площ 203 кв.м. Възражението на ответниците е основателно и Върховен касационен съд ІІІ г.о, след служебна проверка включително, намира касационната жалба за недопустима. Цената на иска е определена въз основа на удостоверение за данъчна оценка (стр. 51 от гр.д № 21303/2011г на ВРС) за имот с идентификатор 10135.1501.959, която е 14 847,30 лв за целия(от 225 кв.м) имот (земя). Предмет на иска е развалянето на сделка за прехвърляне на 25,375 кв. м. ид. части от този имот, срещу поето насрещно задължение да се построи сграда- последното няма определяща за цената на иска парична оценка и такава по иска не е относимо установявана като стойност, съгл чл.69 ал.1, т.4, предл. първо ГПК. Затова като цена на иска следва да се съобразява съответната в процентно съотношение на прехвърлената идеална част величина по данъчната оценка (чл. 69 ал.1 т.4 ,предл второ във вр .чл. 69 ал.1 т.2 ГПК ), както е била и определена цената по реда на чл. 70 ГПК пред първоинстанционния съд и която цена в случая е под размера на чл. 280 ал.2 ГПК (в редакция ДВ бр.100 от 21.12.2010г). Касационно производство по обжалване не е допустимо съгласно критерия за закона по признак, свързан с имуществения интерес. Критерият е пряко обвързан с цената, определена съгл. чл. 69 ал.1 от ГПК, към посочения в чл. 70 ал.1 ГПК пределен момент. Ето защо касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Дължат се претендираните от ответниците по жалбата съдебни разноски, но те следва да се присъдят само на ответниците по жалбата, които са страни в производството пред тази инстанция. Други лица, дори да са участвали в разноските, не могат да ги искат от насрещната страна .Тези разноски са в размер на 1200 лева Воден от горното ВКС, ІІІ г.о .