Определение № 3489 от 08.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2364/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на адв. З. П. Т. от АК- П., назначен за особен представител на малолетното дете Б. Д. В. срещу определение № 214/12.04.2024 г. постановено по в.ч.гр.д. № 146/2024 г. на Апелативен съд- Велико Търново, с което е потвърдено определение № 416/28.02.2024 г., постановено по гр. д. № 24/2024 г. на Окръжен съд Плевен, с което е прекратено производството по делото поради направен отказ от иска с правно основание чл. 69 от СК от страна на ищцата по делото Д. Н. В.. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното определение, като се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване страната сочи наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по въпроса: при оспорване на бащинство от името на детето, искът може ли да бъде продължен и от особен представител /адвокат/ на детето, когато това е в интерес на детето. Съставът на ВКС, Трето гражданско отделение, предвид данните по делото намира, че частната касационна жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. По предпоставките за допускане на касационното обжалване приема следното: С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 416/28.02.2024 г., постановено по гр. д. № 24/2024 г. на Окръжен съд Плевен, с което е прекратено производството по делото поради направен отказ от иска с правно основание чл. 69 от СК от страна на ищцата Д. Н. В.. За да постанови този резултат, съдът е приел, че първата инстанция е била сезирана с искова молба от Д. Н. В. против ответник Ц. Т. Я., с която е бил предявен иск с правно основание чл. 69 от СК за установяване на произход от бащата на детето на ищцата - Б. Д. В., родено на 09.08.2023 г. Посочил е, че исковата молба е била подадена като нередовна, но след отстраняване на нередовностите по движение й, е прието, че правото на иск по чл. 69 от СК е упражнено от майката на детето в лично качество, а не в качеството на законен представител на детето, т.е. в производството не е упражнено правото на иск на детето, поради което същото е било конституирано от съда като самостоятелна страна- ответник в производството и на основание чл. 15 ал. 8 от ЗЗДет. и му е назначен особен представител - адв. З. Т. от АК - П.. С молба от 23.02.2023 г., подадена лично, ищцата Д. Н. В. заявила отказ от предявения иск и поискала прекратяване на производството по делото. Отказът от иск от майката бил допустим, а молбата за прекратяване на производството по делото- основателна. Посочено е, че правото на отказ от иск било надлежно упражнено от ищцата, която предявила иска по чл. 69 от СК, в лично качество като майка на детето. Прието е, че след като майката разполага със самостоятелно право на иск, то тя на основание чл. 233 ГПК, може и да се откаже от същия. Интересите на детето свързани с установяване на биологичният му произход от бащата не били засегнати, тъй като правото му на иск продължавало да съществува до навършване на 21 годишна възраст. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК този въпрос следва да е от значение за изхода на делото, да е формирал решаващата воля на съда и да е обусловил правните изводи по предмета на спора. По смисъла на т. 1 от цитираното тълкувателно решение жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания въззивен акт. Без жалбоподателят да постави въпрос, обжалваният съдебен акт не може да бъде допуснат до касационен контрол. Върховният касационен съд би могъл само да конкретизира, преформулира, уточни и квалифицира правния въпрос от значение за изхода на спора, но не изцяло да го изведе от посочените в жалбата факти и обстоятелства, или от релевираните доводи за неправилност на съдебния акт, или от посочената съдебна практика. Непосочването на релевантния правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания. В случая от страна на жалбоподателя не е формулиран релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда, който да е разрешен от въззивния съд с обжалваното определение, за който да е налице някоя от допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Поставения от касатора въпрос не притежава характеристиката на правен въпрос по смисъла на разясненията по т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК, защото не е изводим от решаващите мотиви на въззивния съд по делото – той не е излагал аргументи дали иск за оспорване на бащинство от името на детето, може да бъде продължен, ако това е в интерес на детето и от особения му представител. Аргументите на въззивния съд са, че искът е с правно основание чл. 69 от СК за установяване на произход от бащата на детето Б., който е бил предявен от неговата майка в лично качество, и че същата разполагайки със самостоятелно право на иск, може да се откаже от същия. Затова и по този въпрос, и на соченото основание не следва да се допуска касационно обжалване. За пълнота на изложението следа да се посочи, че даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с практиката на ВКС, според която съгласно чл.69 СК – правото на иск на майката за установяване на произход на детето от бащата е самостоятелно право, което не е поставено в зависимост от правото на иск на детето. Съгласно цитираната норма, когато майката е ищец, детето може и да не участва. След като майката разполага със самостоятелно право на иск, то тя – съгласно чл.233 ГПК, може да откаже от същия във всеки момент, във всяко положение на делото. Изявлението за десезиране на съда е неоттегляемо процесуално действие, което не изисква съгласие от другите страни по делото и съдът не може да не го зачете. Правото на иск на детето не е в зависимост от съдбата на предявения от майката иск /в т. см. определение № 60429/03.12.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4394/2021 г., III г.о./. Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение