Определение № 541 от 03.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5488/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр 1 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от РС-Кнежа против разпореждане № 905 от 21.07.2014г. по гр.д.№ 162/2012г. на ОС-Ловеч, с което е върната подадена от същия чрез председателя му „жалба” относно прогласяване нищожност на влязло в сила решение по същото дело на основание чл. 270, ал.2 ГПК. Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, тъй като с обжалваното определение се е произнесъл друг съдия, който не е бил в съдийския състав, постановил обжалваното решение и защото съобщението е връчено на представляващия съда, а страна е РС-Кнежа. Ответницата по частната жалба И. Л. оспорва частната жалба и моли разпореждането да се потвърди. Претендира разноски. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против разпореждане за връщане на жалба е. С което се прегражда развитието на делото, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С решение № 166 от 28.06.2012г. по гр.д.№ 162/2012г. на Ловешки окръжен съд са уважени исковете на И. В. Л. против РС-К. по чл. 344, ал.1 т. 1-3 КТ и по чл. 128 КТ. В това решение е посочено, че докладчик е председателя на състава. Решението е постановено в състав председател Е. П. и членове П. Д. и В. Ц.. Делото е било на доклад на съдия Д.. С решение № 139/18.06.2013г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, като вместо „председател”, се чете „съдия Д.”. И двете решения не са допуснати до касационно обжалване и са влезли в сила. С жалба № 5053/30.07.2014г. РС-Кнежа чрез административния си ръководител е поискал прогласяване на решението за нищожно. С обжалваното разпореждане е прието, че жалбата е недопустима защото инстанционния контрол е изчерпан, решенията са влезли в сила, а по чл. 270, ал.2 ГПК страната може чрез иск, или възражение да иска прогласяване нищожност на решението. Разпореждането е правилно. Решението е влязло в сила. При инстанционния контрол съдът служебно проверява за нищожността на решението. След влизане на решението в сила може да се иска прогласяване на нищожност на съдебно решение безсрочно само по исков ред, или чрез възражение. Подадената „жалба” по съдържание не съставлява искова молба. Несъстоятелно е оплакването на частния жалбоподател, че разпореждането е постановено от съдия, който не участва в състава на съда. По гражданските дела няма изискване за несменяемост на съдебния състав. Съставът, определен при случайното разпределение да разгледа делото е постановил решение по същество на спора, а подаването на жалбата е след изчерпване правораздавателната власт на съда по спора За разпореждането, председателят на съда е уведомен в служебното си качество. По изложените съображения частната жалба е неоснователна. а обжалваното разпореждане, като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Съобразно този резултат, на ответницата по частната жалба следва да се присъдят претендираните деловодни разноски в доказания размер – 300 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение