Определение № 80 от 06.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1757/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. П. П. срещу решение №853 от 21.04.2020г.. постановено по в.т.д.№1845/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, в частта му, с която (след частична отмяна на решение №211/30.01.2018 г. по т.д.№1461/2017г. на СГС, VI -7 състав), е обявено на осн. чл.59, ал.5 ЗБН за относително недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността на „КТБ" АД (н.) на изявление за прихващане с вх.№ 10294/31.10.2014г. между вземане на Х. П. П., придобито от А. Р. М. по договор за цесия от 17.09.2014г., с който е прехвърлено вземане в размер на 82 431 евро, произтичащо от сключен между последния и "КТБ"АД (н.) договор за преференциален депозит №14052 от 13.04.2006г. и насрещното задължение на Х. П. П. по договор за банков кредит от 20.07.2010 г. в размер на 115 000 евро. до размер на по-малкото от тях, освен за частта, която всеки от кредиторите на несъстоятелността би получил при разпределението на осребреното имущество, като действието на прихващането в тази му част се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл.104 ЗБН.

В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд е приложил разпоредбата на §8 от ПЗР на ЗИДЗБН (ДВ бр.22/2018г.), с която е придадено обратно действие на чл.59, ал.5 ЗБН, без да обсъди част от възраженията на ответника Х. П. в отговора на въззивната жалба. Оспорват се изводите на съда. че с оглед мотивите на решение №4/11.03.2014г. по к.д.№12/2013г. на Конституционния съд на РБ, въпросната разпоредба не е противоконституционна като се излагат доводи, че разпоредбата на §8 от ПЗР на ЗИДЗБН противоречи на принципа в

Конституцията на РБ за недопускане придаването на обратно действие на материалноправна норма, която не е имала такова действие при приемането й. Отделно се сочи. че въпросната разпоредба противоречи на чл.1 от Допълнителния протокол №1 към ЕКЗПЧОС като се твърди, че неправилно въззивния съд е приел, че нормата не създава предпоставки за лишаване от право па собственост. В тази връзка касаторът се позовава на практика на Европейския съд по правата на човека, обективирана в посочени в жалбата решения на ЕСПЧ. На последно място се поддържа, че правната уредба в §8 от ПЗР на ЗИДЗБН не отговаря на аналогично уредената защита на собствеността по чл.17. ал.1 вр. с чл.52. ал.2 ХОПЕС. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и отхвърляне на предявения иск по чл.59, ал.5 ЗБН с присъждане на направените по делото разноски.

В изложението по чл.284. ал.З, т.1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията чл.280. ал.1. т.1, т.2 и т.З ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като е поставил следните правни въпроси:

1. „Налице ли е хипотезата на отнемане на права и разширяване на приложното поле на иска по чл.59, ал.5 ЗБН въз основа на придаденото действие на изменената материалноправна норма към прихващай пята. извършени в периода 20.06.2014г. - 28.11.201'4г., в случаите когато с последващото извършване на извънсъдебно прихващане изменение на закона е предвидено, че прихващането, което дотогава е пораждало незабавно погасително действие и погасителните му последици са били противопоставими на всички, в т. ч. и на кредиторите на несъстоятелността, освен при установена недобросъвестност в хипотезата на чл.59, ал.З (и ал.4) ЗБН. по силата на съдебно решение по иск по чл.59, ал.5 ЗБН може да бъде обявено за относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността, на които настъпване на погасителното действие и правните му последици не могат да се противопоставят, а действието на прихващането се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение, само въз основа момента на извършване на прихващането и без да се изследва добросъвестността на кредитора?". Твърди се. че въпросът е решен в противоречие с решение №4/11.03.2014г. по к.д.№12/2013г. на КС на РБ. както и с Решението на Съда на Европейския съюз по дело С-107/10 („Е. М. Изток 3" АД срещу Директора на „Обжалване и управление на изпълнението" НАП):

2. „С изменението на чл.59, ал.5 ЗБН в сила от 28.11.2014г. и придаденото му действие с § 8 с ДВ бр.22 от 2018 г., считано от 20.06.2014 г., с което действието на прихващането, извършено до 28.11.2014г. (което към датата на извършването му е породило погасителни последици), се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение и погасителните му последици не се признават за целите на попълване на масата на несъстоятелността и удовлетворяване на кредиторите й, без доказване на допълнителни предпоставки и само с оглед момента на извършването му след 20.06.2014г., постига ли се ефект на отнемане на права и нарушаване на основателни правни очаквания, респективно явно и несъответно превишаване

пределите на необходимото за постигане целите на закона, и приложението на нормата има ли ефект на санкция спрямо извършилият прихващането кредитор само поради това, че е извършил прихващането след 20.06.2014г.?. Според касатора. отговорът на този въпрос би допринесъл за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

3. „Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора, вкл. и доводите на въззиваемата страна, надлежно въведени в процеса ? ". Сочи се, че въпросът е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС в TP №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и TP №1/04.01.2001г. по тълк.д.№ 1/2000 г. на ОСТК на ВКС) и с константната практика на ВКС, обективирана в решение №248/07.01.2020г. по т. д.№4193/2018 г. на ВКС; решение №548/06.10.2012 г. по гр.д.№ 1119/2009г. на на ВКС, III г.о.; решение №331/19.05.2010 г. по гр.д.№ 257/2009г. на ВКС и др.

4. „Коя е приложимата редакция на чл.59, ал.5 ЗБН към прихващане извършено и породило окончателните си правни последици преди 28.11.2014г. ( т.е. до влизане в сила на изм. с § 9 на ЗИДЗДБРБ за 2014 г.), но след 20.06.2014 г.?". Според касатора отговорът на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

5. „Приложението на редакцията на чл.59, ал.5 ЗБН в сила от 28.11.2014 г. с придаденото й обратно действие с § 8 от ЗИД на ЗБН с ДВ бр.22 от 2018 г., противоречи ли на забраната по чл.1 от Допълнителен протокол №1 към ЕКЗПЧОС. която защитава правото на мирното ползване на собствеността, което включва забрана за лишаване от притежания, каквото е активното вземане и оправдани правни очаквания, каквито са очакванията на извършилия прихващането кредитор, че е погасил задължението си, но и реализирал вземането си, и ако е така, лишаването в съответствие ли е с принципите на законосъобразност, легитимност и пропорционалност, както са изяснени в практиката на Съда в Люксембург. При същите предпоставки сочената вътрегина уредба противоречи ли на Правото на Европейския съюз с чл.17, ал.l от ХОПЕС вр. чл.52, ал.З ХОПЕС и налице ли са основания да се откаже прилагането й?". Касаторът твърди, че е налице противоречива практика на различни по степен съдилища по въпроса за противоречието на чл.59, ал.5 ЗБН (в следващите му от 28.11.2014 г. редакции) с Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС, поради което отговорът на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, какго и за развитието на правото.

6. „Допустимо ли е с преходна разпоредба, приета много след приемането на материалноправна норма да се придаде обратно действие на материалноправната норма, при положение, че при приемането на материалноправната норма на същата не е било придадено обратно действие, а действие занапред? ". Сочи се. че отговорът на този въпрос би допринесъл за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

В срока по чл.287. ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от синдиците на „Корпоративна търговска банка" АД (н.), в който се твърди, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора.

Върховният касационен съд. Търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото, констатира следното: С определение от 20.10.2020г. по к.д.№9/2020г. Конституционният съд на Република България е допуснал за разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване противоконституционност на §5. ал.1-4. §6. ал.1-2. §7 и § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ. бр. 22 от 2018 г.. доп.ДВ. бр. 33 от 2019 г.. в сила от 19.04.2019 г.). чл. 60а, ал. 1 от ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г.. в сила от 19.04.2019 г.), § 16 от ЗИД на ЗБН (обн. ДВ. бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г.) и чл. 606, ал. 1. ал. 2 и ал. 3 от ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г.. в сила от 16.03.2018г.).

Решението по конституционното дело е от значение за произнасянето по касационната жалба по настоящото дело. То има пряко отношение към поставените правни въпроси, свързани с приложението на разпоредбата на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018г.. доп. ДВ. бр. 33 от 2019г., в сила от 19.04.2019 г.). която е била обсъждана от въззивния състав и на базата на която са изградени решаващите изводи на съда. Ето защо и на основание чл.229. ал.1. т.6 ГПК производството по делото следва да бъде спряно до приключване на производството по к.д.№ 9/2020г. на Конституционния съд.

Мотивиран от горното. Върховен касационен съд. търговска колегия, състав на второ отделение.