Определение № 901 от 16.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3729/2021 г.

Длъжен ли е въззивният съд по силата на служебното начало да изследва връзката на детето с всеки от родителите и привързаността, както и да вземе предвид материалното положение на всеки от родителите.

Има ли задължение въззивният съд да изслуша родителите по реда на чл. 59, ал.6 СК

Има ли задължение въззивният съд да назначи психологическа експертиза ,при данни за наличие на родителско отчуждение,в каква степен е отчуждението ,какви са подходящите мерки за преодоляването му ,необходимо ли е да се предприемат специфични мерки

Длъжен ли е въззивният съд да прецени ефективността на постановения режим на лични контакти при невъзможност за изпълнението, при наличие на пречки за осъществяването му. Накърнява ли се най- добрият интерес на детето с постановен режим,който е обективно неефективен и изпълнението му е затруднено от георгафската отдалеченост между детето и бащата. По първия въпрос се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с ППВС №1/1974г и ТР №1/2013г ОСГТК, тъй като въззивният съд не е разгледал емоционалната връзка на детето с никой от родителите и е отказал да назначи вещо лице психолог,да обсъди медицински документи и свидетества за здравословното състояние на детето и за материалното положение на бащата .По втория въпрос се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с ППВС №1/1974г, реш. № 163/2018г на 4-то г.о,реш. № 151/2018 на 3-то г.о., тъй като в съществено процесуално нарушение родителите не са изслушани от въззивния съд, основал решението си на умозаключения, че щом детето е на ниска възраст ,то е привързано към майка си.По третия въпрос се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с ТР №1/2013г ОСГТК и практика на ВКС, установена с реш. № 222/2015г на 4-то г.о,реш. №111/2018г на 4-то г.о,реш. №244/2015г на 4-то г.о и др. По четвъртия въпрос се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с т.5 от ППВС №1/1974г и практика на ВКС, установена с реш. № 131/2016г на 3-то г.о,реш. №19/2019г на 4-то г.о,реш. № 59/2018г на 4-то г.о,реш. № 54/2020г на 3-то г.о на ВКС ,както и основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК поради несъобразяване с принципни положения по Конвенцията за правата на детето на ООН ,нарушение на чл.8 ЕКПЧ и ХОПЕС,също така е налице в противоречие с практика на СЕС (С-211/10 ) и ЕСПЧ. В отговор Л. И. А., чрез пълномощник адв. С. от АС-Видин оспорва да са налице основания за допускане до касационно обжалване .Сочените от касатора основания са формални Критерият за най- добър интерес на детето е съобразен По същество бащата експлицитно желае детето да бъде изведено във Великобритания .Претендират се разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. С предпочитанието да възложи родителските права на майката, която отглежда детето от раждането му при обстоятелства които са изяснени и оценени по делото, въззивният съд не е дал разрешение в противоречие с установената практика в ППВС №1/1974г, като израз на засиленото служебно начало при изследване и обсъждане на комплекса обстоятелства от значение за упражняването на родителските права и мерките ,включитено по отношение на доказателствените следства и възлагането на експертизи, когато това е необходимо съгласно ТР№1 /2013г ОСГТК .При факти като установените по делото не се отменя задължението на съда да претегли всички релевантни обстоятелства в интерес на детето ,включително материалното положение и условията за отглеждане и възпритание при родителя, установил се в чужбина. Въззивният съд е съобразил тези задължения в решаваща насока по критериите, разяснени в ППВС №1/1974г като е изтъкнал,че дори битовите и социални условия в Обединеното кралство,т.е в местожителството на бащата да са по-добри от тези,с които майката разполага в местожителството си,откъсването на детето от майката към която е емоционално привързано предвид ранната му възраст (тя го отглежда), би му причинило стрес и би го поставило в риск.Рискът ,водещо съобразен от въззивната инстанция ,е произтичал и от липсата на предсказуемост и ясна перспектива относно поведението на бащата и условията,в които би упражнявал родителските права, ако бъде предпочетен при възлагането им.Поради това изводите на Видински ОС не обективират противоречие с изтъкнатата практика на ВКС по въпроса .Въззивният съд е възприел изцяло решаващият мотив на първоинстанционния съд ,че в случая се касае за малко дете,което има нужда от ежедневните грижи,адекватно полагани от майката,но заедно с това е направена в необходимата степен съвкупна преценка по критериите на ППВС №1/1974г.Изследвано е каква подкрепяща среда може да осигури всеки от родителите. Няма противоречие с указанията по т.1 от ТР№1 от 09.12.2013 ОСГТК по въпроса за процесуалната активност на въззивния съд.В случая решаващото съображение за това кой от двамата родители е по-пригоден да упражнява родителските права,е мотивирано от установеното поведение на страните ,от готовността им да се справят с отговорността на родител като не поставят детето в риск - финалният мотив на обжавнато въззивно решение.Заключение на вещо лице психолог не е било необходимо, по делото е приет изготвен социален доклад и са изяснени обстоятелствата, които позволяват извод за наличието на емоционална връзка на детето с всеки от родителите, така че не само нуждите, но и и чувствата на детето да бъдат съобразени при възлагане упражняването на родителските права и мерките .Не във всички случаи указаното в ТР №1/2013г на ОСГТК засиленото служебно начало налага възлагане и изслушване на психологическа експертиза, за да се установява емоционалната привързаност мужду дете и родител ,респ. нейното накърняване, особенно ако се касае за дете в ранна възраст,отглеждано изключително от майката. Детето се радва на личните срещи с бащата ,но го вижда рядко.Не е осъществяван напълно определеният привременно режим ,причина за което не е поведението на отглеждащия родител ,или чувствата на детето ,нито това че мерките за лични отношения са неосъществими. Формираната практика на ВКС по тълкуването на чл. 59, ал. 6, изр. 2 СК свързва задължението на съда да назначи експертиза и изслуша заключението на вещо лице– психолог с наличието на данни за родителско отчуждение (Решение № 222/24.06.2015, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 6894/2014 и Решение № 111/28.05.2018, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 4185/2017) ,за което в случая по делото не е имало обективни данни, а единствено довод на касатора ,че постановеният от съда привремемен, а в подследствие и определен с решението режим по мерките, по виждане на защитата му би могъл да доведе до родителско отчуждение. След като няма данни за родителско отчуждение, проявено при детето, поставеният втори въпрос няма обуславящо значение за изводите на съда. Не е налице основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и по третия формулиран въпрос,за необходимостта от задължително изслушване на родителите по чл. 59 ал.6 СК, което правило защитата счита за нарушено от въззивния съд. Съгласно установената практика на ВКС която се споделя и от настоящия състав на Трето г.о, изслушването на родителите има за цел да се добият лични впечатления за всички обстоятелства, свързани с интересите на детето. Неизпълнението на задължението по чл. 59, ал. 6 СК съставлява съществено процесуално нарушение само в случаите, когато е попречило на съда да добие пълна, вярна преценка за моралните и възпитателски качества на родителите. Тогава може да се приеме ,че обуславящо съдът е разрешил въпроса за упражняване на родителските права и мерките за лични отношения с детето, без да съобрази всички обстоятелства от значение за интереса му. Когато съдът, постановявайки решението си е съобразил доказателствата относно родителския капацитет на майката и бащата и възможностите им да предоставят най-подходящите условия за отглеждане и възпитание на детето и с постановения резултат интересите на дете са защитени във възможно най-висока степен, то допуснатото нарушение на изискването за лично изслушване на родителите не е съществено /в този смисъл решения № 207 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 911/2012 г. на ІV г.о. ВКС и № 447 от 08. 12. 2015г. по гр. д. № 3067/2015г. на на ІV г.о../ Във всички останали случаи, ако изслушването на родителите не е обективно невъзможно /отсъствие от страната, заболяване или друго сериозно препятствие /, неизпълнението на задължението по чл. 59, ал. 6 СК съставлява съществено процесуално нарушение, за което въззивната инстанция и без оплакване в тази насока, служебно следи и дължи поправяне /в този смисъл решения № 22 от 11. 02. 2016г. по гр. д. № 2909/2015г. на Трето г.о. и № 173 от 13. 07. 2015г. по гр. д. № 6333/2014г. на Трето г.о./ Не е обуславящ за решаващите изводи по оспорваното въззивно решение въпросът за необходимостта от задължително изслушване на родител по чл. 59 ал.6 СК,при положение че този родител трайно пребивава в чужбина и в единственото съдебно заседание в което се е явил лично (в заседанието ,проведено на15.01.2020г пред Видински РС са определени и привременните мерки ) е заявил пред съда ,че „поддържа казаното от адвоката си“. Казаното от пълномощника адв.К.Г. е,че предоставят на съда да определи за привременното упражняване на родителските права,но тъй като бащата живее в Англия, иска да може да взима детето по всяко време, когато идва в България. Четвъртият по реда на изложението въпрос е формулиран некоректно и не отговаря на общия селективен критерии в чл. 280 ал.1 ГПК за правен въпрос,произнесен в рещаваща за изхода на делото насока при постановяване на решение по мерките за личен контакт с родител, на когото родителските права не се предоставят за упражняване,. Въпросът се услови на собствени оценки за наложен обективно и изцяло непригоден ,невъзможен за изпълнение режим на лични контакти, без да са възприемани от съда факти в тази насока. Не са налице изтъкватите основания по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, както и по чл. 280, ал.1 т.2 ГПК. Съобразени са указания в задължителната практика на ВКС за целта на режима при личните отношения,че в ранна дестка възраст,когато детето се отглежда от майката в нейното местожителство,а бащата е с установено местожителство в друга държава и поради географска отдалеченост личните му контакти му с детето не са чести, докато детето е малко е подходящо режимът на лични контакти да се осъществява в местожителството на майката,която упражнява и родителските права. Това наложено от обстоятелствата и установено в практиката разрешение търпи преразглеждане при определени обсотятелства ,които не са били навеждани както при становищата,така и при възраженията.При оспорвано от касатора условие в почивните дни на седмицата бащата да взема детето без преспиване, съдът водещо и следвайки именно заселено служебно начало, е бил длъжен да съобрази ,че в случая като родител с привременно определен от съда режим на лични отношения,бащата с поведението си го отхвърля, като не се възползва в необходимия за по-пълноценна връзка с детето обем на определеното време и ред за контакти. Бащата е искал изменение на временните мерки веднага след постановяването им с довод че са неизпълними, като защитата му не е изтъкнала друга обосновка, освен неудобство за него.Същевременно касаторът не разполага и не полага усилие да подсигури подходящите условия, необходими за реализиране на личен контакт с преспиване на детето при него някъде в страната, доколкото поради ранната възраст на Р. тези условия са от съществено значение за един по-разширен режим на личен контакт. Бащата на детето е искал режим, отчитащ затруднението му да пътува, но без да се ангажира с подсигуряване на жилище,в което да преспива с детето през почивните дни от седмицата.Вместо това е ангажирал доказателства ,че е зачислил детето в детска градина в [населено място], Великобритания и е обзавел за него детска стая в жилище ,което държи по наем в този град, при положение че от деветмесечна възраст Р. е отглеждан от майка си в България. Касаторът е искал да бъде предпочетен в спора за родителстките права ,евентуално да му се определи в перспектива режим, при който отброените дни за личен контакт с детето да бъдат през по- големи интервали, но обединени и за повече време без оглед почивни, или работни дни в станата и без отчет къде ще се осъществяват Исканото изменение съдът по мерките е отказал.Режимът би могал да бъде променен при изменение на обстоятелствата,като в хода на делото съществено изменение на обстоятелства не е настъпило. В интерес на детето е да се определят подходящи мерки за родител,чието местожителство е отдалечено и в друга държава ,този родител да вижда детето и да общува лично,да поддържа емоционална връзка и да участва във възпитанието и израстването му ,но при така установените обстоятелства по делото правното следство за това е конкретен режим на лични отношения в най-добър интерес на детето с оглед обстоятелствата в момента и с тези особености, които въззивният съд е възприел в решението си,а отделен въпрос е доколко ги е обосновал юридически старателно.От друга страна ,водещо начало при формулиране на въпросите в изложението е служебното начало при преценката ,а именно него въззивният съд не е пренебрегнал и не е налице противоречие с изтъкваната практика на ВКС.Противоречие с цитираната практика на СЕС би имало, ако заради неудобства, свързани с пътуване, правото да се поддържат лични отношения с преки контакти е ограничено, или отказано от съда с постановените мерки ,като случаят не е такъв. Дължимите на ответницата разноски са установени в размер на 300 лева за адвокатска защита и следва да се присъдят. Предвид гореизложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.