Определение № 319 от 06.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 939/2010 г.

ВКСI гражданско отделение06.04.2011 г.

Диспозитив

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 36 от 1.04.2010 г. по гр.д. № 246 от 2009 г. на Окръжен съд,[населено място]. УКАЗВА на Д. А. К. и Е. П. А., че в едноседмичен срок от съобщението следва да внесат държавна такса по 60 лв. всяка по сметка на ВКС и да представят съответния платежен документ. ДЕЛОТО да се докладва за насрочване след постъпването на счетоводен документ за внесена държавна такса. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Д. А. К. и Е. П. А. са подали касационна жалба срещу решение № 36 от 1.04.2010 г. по гр.д. № 246 от 2009 г. на Окръжен съд,[населено място], с което е отменено решение № 99 от 25.05.2009 г., постановено по гр.д. №215 от 2007 г. на Районен съд,[населено място] и е поставен в дял на касаторките имот № 204099 по КВС на землището на[населено място], представляващ нива от 24 501 дка в м. “К.”, ІХ категория. В касационната жалба правят оплаквания за неправилност на решението като постановено при съществени процесуални нарушения, при неправилно приложен материален закон и необоснованост- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Д. А. К. и Е. П. А. са представили изложение в което подържат, че съдът се е произнесъл по релевантен за спорното право въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От изложението макар и неясно формулиран може да се извлече следният материално правен въпрос който касае критерия по който следва да бъде извършено разпределението на имотите по реда на чл.292 ГПК/отм./ след като квотите на страните по коляно са еднакви, направено е искане за разпределение на имотите по колена а самите имоти са неравностойни. Касацията следва да се допусне при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответниците Д. А. Б., В. П. К. ,Д. Н. П., А. Г. А. и Ж. Г. В. не са взели становище по депозираната касационна жалба. Ответника А. П. А. е представил отговор, в който излага съображения касаещи неосноватеност на искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира че решението следва да се допусне до касационно разглеждане по жалбата на Д. А. К. и Е. П. А. по поставеният материално правен въпрос в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Решението по допускане на делбата № 410 от 20.12.2007 г. по гр.д. № 215 по описа за 2007 г. е влязло в сила и с него са определени квотите на съделителите и са допуснати до делба шест броя неравностойни имота, от които един се намира в урбанизираната територия на[населено място]. Това решение е влязло в сила и не подлежи на преразглеждане, макар в последствие някои от съделителите да са починали и да са заместени от своите наследници. Към наследяване са призовани наследниците на А. П. Д., починал на 27.01.1964 г. /у-ние за наследници № 000598 от 19.07.2006 г. /. А. Д. е оставил четирима низходящи, поради което наследството е по колена, като всяко коляно получава по 6/24 идеални части от наследствената маса. Стойността на всеки от дяловете е 2 655, 96 лв. Д. А. К. е единствената преживяла дъщеря, чиято квота е 6 /24 идеални части. Е. П. А. и А. П. А. са наследници по права линия на П. А. П. и по съребрена на Х. П. А. и квотата на всеки един от тях е по 3/24 идеални части или общо 6/24 идеални части. Такъв е делът и на откритото наследство от коляното на М. А. Б., която има двама низходящи Д. А. Б. и В. П. К., всеки от които притежава по 3/24 идеални части. Г. А. П. е оставил трима наследници – съпруга Д. Н. П. и деца А. Г. А. и Ж. Г. В., всеки от които получава по 2/24 идеални части. При тези квоти и с оглед неравностойността на имотите правилно въззивният съд се е насочил при извършване на делбата към разпределение на наследствените имоти по реда на чл.292 ГПК/отм./. При извършването на конкретното разпределение обаче се е отклонил от критериите, съблюдавани при разпределението, поради което постановеното решение е в отклонение от практиката на ВКС. Касацията на решението следва да се допусне при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Решението е произнесено в противоречие[населено място] № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС, Постановление № 4 от 30.X.1964 г., Пленум на ВС, Решение № 66 от 1.V..1988 г. по гр. д. № 33/88 г., ОСГК, Решение № 781 от 24.V..1991 г. по гр. д. № 544/91 г., I г. о. Всеки от жалбоподателите следва да плати държавна такса по 60 лв., която да се внесе по сметка на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Цитирани разпоредби

7