Определение № 5967 от 19.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2595/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Н. С., И. Д. С. и М. М. С. (последните двама конституирани като правоприемници на починалия в хода на въззивното производство ответник М. Ю. С.), чрез адв.Т. Л., срещу въззивно решение № 244/06.03.2025 г. по възз. гр. д. № 292/2024 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното решение е отменено първоинстанционното решение № 6418/14.12.2023 г. по гр. д. № 7523/2022 г. на Софийския градски съд и вместо това са уважени предявените искове, като: 1) прогласен е за недействителен на основание чл. 40 ЗЗД по отношение на ищците Г. Г. Н. и В. Г. Н. договор за покупко-продажба по нот. акт № ***/19.02.2018 г., т. ***, рег. № ***, дело № ***/2018 г. на нотариус В. Г., рег. № ***, с който Г. Д. Н. (наследодател на ищците), представляван от пълномощника си М. С., е продал на М. С. недвижим имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], район „Н.“,[жк], на [улица], с площ от 437 кв. м, с построената в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.1371.247.1, със застроена площ на всеки етаж от по 191 кв. м, при описани в акта граници; 2) на основание чл.108 ЗС е признато за установено, че Г. Н. и В. Н., като наследници на продавача, са собственици на по 1/2 ид. част от процесния имот и ответниците са осъдени да им предадат владението. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си касаторите цифрово се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, но конкретен правен въпрос не е формулиран. Сочи се, че въззивното решение противоречи на решение № 24/09.02.2016 г. по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о., решение № 361/16.11.2011 г. по гр. д. № 1077/2010 г., IV г. о., определение № 1255/08.11.2012 г. по гр. д. № 419/2012 г., III г. о., решение № 63/28.03.2017 г. по гр. д. № 822/2015 г., IV г. о. и на ТР №5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, но липсват изведени правни въпроси в контекста на които да се обсъжда твърдяното с практиката евентуално противоречие. Основанието по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК е мотивирано с това, че „свободната трактовка от страна на съдилищата при решаването на подобни казуси, каквото се наблюдава в решението по настоящото въззивно производство, би довело до правна колизия, а в определени случаи и до правен хаос в нашето вътрешно законодателство“. Ответниците по жалбата Г. Н. и В. Н., представлявани от адв. С. М., в писмен отговор поддържат становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: Въззивният съд е посочил, че ищците Г. и В. Н. са наследници по закон (син и дъщеря) на Г. Д. Н., починал на 08.06.2022 г. Последният е бил собственик на спорния имот с изградената в него жилищна сграда. С пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието с № ***и № ***от 26.01.2018 г. Г. Н. упълномощил ответницата М. С. да го представлява пред нотариус, като прехвърли чрез покупко-продажба, дарение, замяна; да прехвърля включително сама на себе си при условията на чл. 38 ЗЗД и се разпорежда неограничено с недвижимия имот; да получи капаро и продажната цена; да сключи окончателен договор за продажба при условия на плащане, цена и срок на предаване на владението, каквито намери за добре; да подпише нотариалния акт за разпореждане с имота. С нотариален акт № ***/19.02.2018 г. Г. Н., чрез пълномощника си М. С., е продал недвижимия имот на М. С. за сумата 10 000 лв., която пълномощникът е заявил, че е получил от купувача преди подписването на нотариалния акт. Към тази дата данъчната оценка на имота е 35 748,50 лв. По делото е представена (и неоспорена) разписка от 19.02.2018 г., подписана от Г. Н., в която е посочено, че той е получил сумата 45 000 лв. за сключения от пълномощника М.С. договор за продажба на собствения му имот - къща с парцел на [улица]. Според приетата от първоинстанционния съд съдебно-оценителна експертиза, пазарната стойност на имота към датата на продажбата (2018 г.) е 170 547 лв. По искане на въззивниците – ищци втората инстанция е назначила повторна съдебна експертиза, която е дала заключение, че към м.02.2018 г. пазарната стойност на процесния имот е в размер на 589 600 лв. Според показанията на разпитаната по делото свидетелка, упълномощителят Г.Н. имал дългогодишни сериозни проблеми с употребата на алкохол, което се отразило изключително негативно на здравето му и обусловило постоянна нужда от медицинска помощ, лечение и от парични средства. Запознанството между Г.Н. и ответниците се случило покрай здравословните му проблеми, тъй като М. С. работел в Спешна помощ. Според свидетелката, двамата ответници (майка и син) се възползвали от състоянието на братовчед й Г.Н. и от неговото доверие към тях, като за продажбата на имота си Н. разбрал няколко месеца преди смъртта си. Обсъждайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че предявеният от наследниците на продавача иск по чл. 40 ЗЗД е основателен и доказан. Посочил е, че при установената с повторното експертно заключение пазарна цена на имота към датата на сделката - 589 600 лв., вписаната в нотариалния акт продажна цена от 10 000 лв. е почти 59 пъти по-малка. Пропускът в патримониума на представлявания да се получи разликата над сумата 10 000 лв. съставлява една от формите на увреждане по чл. 40 ЗЗД, тъй като е налице договор за продажба, сключен при неизгодни, съобразно конкретната икономическа обстановка, условия. Дори наследодателят на ищците да е получил като реална цена сумата от 45 000 лв. (или най-високата възможна цена от 55 000 лв.), тя също е в пъти по-ниска от установената във въззивното производство пазарна стойност на имота - 589 600 лв., а и от посочената от експертизата в първата инстанция оценка от 170 547 лв. Предвид това, представителят С. обективно е увредила интересите на доверителя си Н., продавайки негово имущество на значително по-ниска цена от пазарната. На следващо място е прието, че упълномощената и лицето, с което е договаряла – купувачът М.С. са действали в сговор. Доказателствата за това са краткият период между упълномощаването и увреждащата сделка (упълномощаването е извършено на 26.01.2018 г., а сделката е сключена на 19.02.2018 г.); значително занижената продажна цена, както и близката родствена връзка между пълномощника и купувача (майка и син). Предвид изложеното съдът е приел, че двамата първоначални ответници са се договорили да извършат разпоредителната сделка с имота на представлявания в негова вреда. Пълномощникът С. е действала без да положи грижата на добър стопанин - продала е имота на упълномощителя си на драстично по-ниска цена; дала е превес на интересите на своя низходящ, без да се съобрази със състоянието на Г.Н., изискващо значителни средства за ежедневна издръжка и лечение. С оглед крайния извод за основателност на претенцията по чл. 40 ЗЗД и приетото, че процесният договор за продажба е недействителен спрямо ищците, по съединения иск по чл. 108 ЗС ответниците са осъдени да предадат на Г. Н. и В. Н. владението на собствените им по 1/2 ид. част от имота. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за селектиране на жалбата. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС (т. 1), правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е изпълнил задължението си да формулира относим правен въпрос. Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване, без да е поставен обуславящ въпрос или на основания, различни от посочените в касационната жалба. В случая, в изложението на касаторите липсва въобще формулиран правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК (и съобразно разясненията в цитираното по-горе тълкувателно решение), нито се съдържа обосновка по допълнителните условия за допускане на касационно обжалване. Изложението в резюме преповтаря съдържанието на касационната жалба, като наведените доводи за неправилен анализ на събраните по делото доказателства и необоснованост на изводите на съда представляват оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се проверяват в селективната фаза на производството по чл. 288 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение