Определение № 929 от 01.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 2613/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Върховна касационна прокуратура срещу решение № 607 от 26.08.2022 г., постановено по в.т.д. № 319/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 с-в, с което е обезсилено решение № 51/25.01.2022 г. по т.д. № 1934/ 2021 г. на Софийски градски съд, ТО, 3 с-в, като е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска. С обезсиленото първоинстанционно решение е постановено прекратяване на основание чл. 155, т. 3 ТЗ на търговското дружество – „СКВ Инженеринг“ ЕООД с ЕИК[ЕИК]. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се становището на въззивната инстанция за недопустимост на иска по чл. 155, т. 3 ТЗ в хипотезата, когато липсата на вписан управител в продължение на три месеца като основание за прекратяване на дружеството, се отнася за еднолично ООД. Позовавайки се на относима за процесуалния спор съдебна практика, включително такава и на ВКС, касаторът обосновава извода за допустимост на предявения от прокурор конститутивен иск по чл. 155, т. 3 ТЗ за прекратяване на едноличното дружество „СКВ Инженеринг“ ЕООД. Претендира се отмяна на въззивното решение и потвърждаване на решението на първата инстанция, или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по въпроса „ за допустимостта на иск с правно основание чл. 155, т. 3 ТЗ – за прекратяване на ЕООД в хипотезата на смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството при бездействие на неговите наследници“. Предпоставката за допускане на касация по чл. 280 ал., 1 т. 3 ГПК е обоснована с наличието на противоречива практика на ВКС, обусловила включването на въпроса за разглеждането му в Тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от адвокат Н. Р. Н., в качеството му на особен представител на „СКВ Инженеринг“ ЕООД, в който отговор се твърди, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Същевременно се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба. Претендира се заплащане на дължимия хонорар за особения представител. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е обезсилил решение № 51/25.01.2022 г., постановено по т.д. № 1934/ 2021 г. на Софийски градски съд, ТО, 3 с-в, с което по иск на прокурор от СГП на основание чл. 155, т. 3 ТЗ е било прекратено търговското дружество „СКВ Инженеринг“ ЕООД. С въззивното решение е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск. Въззивният състав е приел за установено, че Е. Н. М. - управител и едноличен собственик на „СКВ инженеринг" ЕООД, е починала на 12.05.2021 г., както и че в рамките на посочения в закона тримесечен срок не е проведена административната процедура по вписване на нов управител. За разлика от първата инстанция, която е уважила иска на прокурора с правно основание чл. 155, т. 3 ТЗ, апелативният съд е формирал извод, че предявеният иск е недопустим. В обжалваното решение е отразено, че правен интерес от иска по чл. 155, т. 3 ТЗ съществува, доколкото търсената правна промяна не е настъпила по други причини. Подчертано е, че конститутивният иск на прокурора е насочен към една правна промяна - прекратяване на ответното дружество, но в случая тази промяна е вече е настъпила на основание чл. 157, ал. 1 ТЗ, която разпоредба предвижда, че ЕООД, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността. Съдът е акцентирал, че в обявения в Tърговския регистър учредителен акт на ответното дружество не е предвидено друго, и няма данни, някой от евентуалните наследници на лицето, да са поискали продължаване на дейността му, от което следва, че дружеството вече е прекратено по силата на закона. Според въззивния съд, в тази ситуация е безпредметно провеждането на нарочно исково производство за прекратяване на друго основание на вече прекратеното дружество. В заключение в обжалваното решение е посочено, че недопустимостта на производството обуславя недопустимост на първоинстанционното решение, с което на основание чл. 155, т. 3 ТЗ е прекратено ответното дружество. Настоящият касационен състав намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед поставения от касатора въпрос „ за допустимостта на иск с правно основание чл. 155, т. 3 ТЗ – за прекратяване на ЕООД, в хипотезата на смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството при бездействие на неговите наследници“. След постановяване на въззивното решение и респективно - след депозирането на касационната жалба и отговора на касационната жалба, е постановено Тълкувателно решение № 1/31.05.2023 г по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, с което в т. 1 е даден отговор на поставения въпрос, а именно, че: „ При смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, и при бездействие на наследниците му по смисъла на чл. 157, ал. 1, предл. последно ТЗ, дружеството се прекратява по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ“. В мотивите към т. 1 на тълкувателното решение е формиран извод, че смъртта на едноличния собственик на капитала не е абсолютно, пряко и автоматично действащо прекратително основание, а единствено относително и непряко такова, тъй като зависи от наличието на две отрицателни предпоставки – да не е предвидено друго в учредителния акт или наследниците да не са поискали продължаване на дейността на дружеството. Подчертано е, че липсата на изявление в посочения смисъл води до състояние на висящност и очакване, което е пречка да настъпи действието на предвиденото с разпоредбата прекратително основание. Според ОСТК на ВКС в периода от смъртта на собственика на капитала до волеизявлението за продължаване на дейността по смисъла на чл. 157, ал. 1 предл. последно ТЗ, дружеството не може да се счита за прекратено като при това положение остава открит пътят за прекратяването му от съда по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ – по иск на прокурора, поради това че в течение на три месеца ЕООД -то няма вписан управител. Поставеният от касатора в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с разрешението, дадено в т. 1 на ТР№ 1/31.05.2023 г по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, което е предпоставка за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. На основание чл. 83, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът ВКП не дължи заплащане на държавна такса във връзка с допуснатото касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение,