Определение № 432 от 29.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1628/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Р. Р. и Е. С. Р. чрез пълномощника им адвокат Е. П. против решение № 1578 от 27.12.2024 г., постановено по гр. д. № 1076 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 31 от 08.02.2024 г.. по гр. д. № 1684/2022 г. на Районен съд - Карлово за отхвърляне на предявения от Д. Р. Р. и Е. С. Р. против Я. П. П. иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне принадлежащата му сграда с идентификатор **** и вещите си, складирани в нея, пречещи на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост на притежавания от тях избен и първи жилищен етаж от масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор **** в [населено място], [улица]. Я. П. П. е подал чрез пълномощника си адвокат Г. Г. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Страните претендират възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд, възпроизвеждайки съдържанието на исковата молба, е констатирал, че ищците твърдят, че процесната пристройка няма собствена стена, която да я отделя от жилищната сграда, а „ползва“ за такава външната стена на жилищната сграда с идентификатор ****, като им пречи да санират жилищната сграда в тази част, затваря и двата прозореца на избения етаж и в резултат на разположението на тази сграда и поставените плътно до стената на къщата вещи от стана на ответника на това място се появява влага и мухъл по стените. Приел е за установено, че Д. Р. по време на брака си с Е. Р. е закупил от Г. П. П. (сестра на ответника) целия първи жилищен етаж и целия избен етаж от двуетажната жилищна сграда, както и 1/12 от 1/2 ид. ч. от дворното място, в което е построена. Ответникът е собственик на процесната селскостопанска сграда с идентификатор ****, която има обща площ със северозападната фасада на жилищната сграда в участък от 5,95 м. и същата е заварена от ищците при придобиване на имотите им. От гл. архитект на община Карлово е издадено Удостоверение № 94-00-3319/1/28.06.2022 г. в уверение на това, че сграда с идентификатор **** попада в приложното поле на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ и същата е „търпим строеж“, който не подлежи на премахване и забрана за ползване“ Съдът е възпроизвел и съдържанието на изслушаните от първоинстанционния съд две експертни заключения, на изслушаната от въззивния съд експертиза и на показанията на свидетеля Р. И. Т., съдържащи данни, че прозорецът на избения етаж се отваря към вътрешността на процесната стопанска постройка, но може да се отваря и да става известно проветряване, налице са следи от влага, резултат от поставената от ответника в процесната постройка на стената на жилищната сграда топлоизолация с неподходящ материал, както и на липсата на хидроизолационна мембрана от външната страна на цялата сграда, която да слиза под кота „-1,60м“ и на обстоятелството, че топлоизолацията на жилищната сграда не обхваща и приземния етаж, макар цялата сграда да е топлоизолирана с изключение на външната стена, в частта й в която има обща площ с постройката на ответника, която ищците Д. и Е. не могли да санират заради постройката на Я., макар Я. да не се е противопоставял на санирането на сградата Посочил е, че от значение за изхода на делото е изясняването на обстоятелството дали процесната селскостопанска сграда пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху първия и избения им етаж и по-конкретно в соченото в исковата молба помещение – избена стая, в която има влага и мухъл. Приел е за установено, че в стаята в избения етаж на ищците има следи от влага и мухъл, съществували и към предявяване на иска. Счел е, че не е доказана пряка връзка на обусловеност между изградената от ответника постройка и складираните в нея вещи и твърдения обем на препятстване упражняването на правото на собственост на ищците по отношение на собствения им избен етаж - кондензиране на влага и поява на мухъл в имота им, тъй като заключението на вещото лице по изслушаната във въззивното производство експертиза е, че влагата и мухъла в избената стая не са причинени от изграждането на процесната постройка, нито от складираните в нея вещи, а се дължи на просмукване на влагата от почвата към стените, както и на материала, с който е топлоизорина частта от северната стена, където е постройката на калкан, а именно с екструдиран полистирол - т.нар. фибран, който не позволява „дишане на стената“ и излизане на влагата навън. Въззивният съд е посочил, че не може да се произнесе за премахването на така поставената топлоизолация, тъй като в съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес следва да се произнесе в рамките на предявената претенция и съобразно обема на търсената защита, а ищците са поискали премахване само на постройката и вещите в нея, но не и премахване на изолацията. По отношение твърдението, че изградената процесна постройка отнема достъпа на ищците до обща част - северозападната външна стена в частта й, която се намира в контакт с постройката на калкан, и по този начин им пречи да извършват текущи ремонтни дейности: саниране и топлоизолация, съдът е посочил, че ищците имат право на достъп до всички общи части, включително и до външните стени на сградата, но е приел, че не е доказано ответникът да им пречи да санират северозападната стена на жилищната сграда в частта й, която се намира в контакт с постройката на калкан. Този извод е обоснован с показанията на свидетеля Т., че ответникът не се е противопоставял на санирането на сградата, дори е изразил съгласие това да се направи. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Д. Р. Р. и Е. С. Р. се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ и трето ГПК, евентуално чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК е обосновано с довода на ищците, че същите са твърдели, че постройката препятства санирането на сградата, както и ползването на прозорците на избения етаж, докато съдът е излязъл извън предмета на търсената защита, като е приел, че от съществено значение за основателността на иска е това, дали изграждането и стопанисването на процесната постройка и вещите, складирани в нея се намира в причинна връзка с появата на влага и мухъл в избата на ищците (обстоятелство, което те не са твърдели) и като последица от тази недопустима подмяна на предмета на спора, въззивният съд се е концентрирал върху причината за появата на мухъл и влага в избата на ищците, вместо да прецени да процесната постройка, вещите в нея и начина й на стопанисване от страна на ответника препятстват санирането на частта от северната стена на жилищната сграда, поради което не е обсъдил и събраните доказателства по отношение невъзможността на ищците да санират стената. Касационният съдебен състав не констатира основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка допустимостта на въззивното решение в атакуваната му част, включително и оглед на наведената от касаторите обосновка. Процесуалната недопустимост на съдебен акт се обуславя от нарушение на процесуалните правила свързани с надлежното упражняване на правото на иск, в т.ч. и при нередовна искова молба с противоречива обстоятелствена част и неясен петитум или несъобразяване на постановения съдебен акт по съществото на спора със заявеното като форма на правна защита и обем на търсената защита от страната –ищец или произнасяне въз основа на факти, невъведени от страните като основание за претендираните от тях права и съответно от въведените в предметната рамка на спора възражения на ответната страна в рамките на защитата, т.е. при констатация за грубо нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес. В случая при прочита на въззивното решение не се констатира такова грубо нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес, доколкото съдът се е произнесъл въз основа на заявените от всяка от страните факти и в рамките на заявения в исковата молба петитум. Квалификацията на доводите на касаторите касае не допустимостта на постановеното решение, а неговата правилност с оглед обосноваността на правните изводи с възприетата фактическа обстановка, включително и при възпроизвеждане съдържанието на книжата по делото и съдържаните на доказателствата, както и спазването на процесуалните правила. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК е обосновано с доводите на касаторите, че съдът е приел показанията на свидетеля Т., че цялата жилищна сграда е санирана отвън, с изключение на външната стена в частта й, в която има обща площ с постройката на ответника, която ищците не могли да санират заради постройката на Я., както и изслушаното пред въззивната инстанция експертно заключение, че причината за влага и мухъл е липсата на топлоизолация в тази част на външната стена, но в очевидно противоречие с тези факти е направил извод, че ответникът не препятства ищците да положат изолация на посочената стена. С оглед посочената обосновка, която е основана на съдържанието на мотивите към въззивното решение е налице основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК с цел преценка дали не е очевидно необоснован извода на съда, че поведението на ответника по поддържане на състояние чрез наличие на притежавана от него стопанска постройка, една от стените на която съставлява и стена на жилищната сграда, не препятства ищците да санират съответната част от външната стена на жилищната сграда. Касационният съдебен състав служебно констатира, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за преценка дали не е очевидно неправилен извода на съда, че би било нарушение на диспозитивното начало в процеса да уважи иска чрез постановяване премахването на поставената от ответника с неподходящ материал топлоизолация в процесната пристройка на стената на жилищната сграда, вместо постановяване премахване на цялата пристройка. Преценката следва да се извърши с оглед тълкуването в практиката на ВКС (например решение № 50110/20.01.2023 г. по гр.д. № 4712/2021 г. на ВКС, II г.о.), че че търсената защита с иска по чл. 109 ЗС трябва да съответства на нарушението и да се ограничава до преустановяване на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да нарушава правната сфера на нарушителя и да ограничава необосновано неговите права. Предмет на преценка от съда с оглед на конкретните установени по делото обстоятелства е дали търсената от ищеца защита съответства по интензитет на нарушението и дали чрез нея ще се постигне преследваната цел. Поради това съдът не е напълно обвързан от формулирания петитум на иска по чл. 109 ЗС и може да осъди ответника да преустанови извършването или да извърши само онези действия, които са достатъчни за адекватна защита на собствеността на ищеца. По отношение на доводите, с които е обосновано основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК съдът ще се произнесе при постановяване на касационното решение, доколкото същите са относими към изхода на спора. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение