Определение № 6487 от 17.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4814/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба на Община Иваново, област Русе, представлявана от кмета Г. М. против Определение №2102/04.03.2025г., постановено по адм. д. № 1379/2025 г. по описа на Върховния административен съд. В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 209, т.3, вр. чл. 236 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - Началника на Общинска служба по земеделие - Иваново оспорва жалбата като неоснователна. Ответникът „МК ФЕРА ВИТА 1“ ЕООД не изразява становище по частната жалба. Върховен административен съд, петчленен състав намира частната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното определение тричленен състав на Върховния административен съд е оставил без разглеждане искането на Община Иваново за отмяна на основание чл. 245 и сл. от АПК на влязло в сила Решение № 985/26.06.2023г., постановено по адм. дело № 6476/2022 г. на Районен съд - Русе, с което по жалба на „МК ФЕРА ВИТА 1“ ЕООД е изменено решение № 1-ТР/21.07.2022 г. на ОСЗ – с. Иваново, обл. Русе, като определената стойност на дължимото обезщетение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ за признато но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи в землището на село Тръстеник, с площ от 0,570 дка, III категория в размер на 445 лв. е увеличена на 6468 лв. За да постанови този резултат съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 240 във вр. с чл. 247 АПК, според която искането от неучаствало по делото лице следва да е подадено не по-късно от една година от влизане на решението в сила. Установил е, че страни в производството пред районния съд са били „МК ФЕРА ВИТА 1“ ЕООД и Началника на Общинска служба по земеделие – Иваново, като Решение № 985/26.06.2023 г., постановено по гр.д. № 6476 по описа за 2022 г. на Районен съд - Русе е влязло в законна сила на 27.07.2023 г. При тези констатации съдът е приел, че подаденото на 24.10.2024г. искане за отмяна на влязлото в сила решение е след законоустановения срок. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правилни и обосновани са изводите на съда относно пропускането на срока, в който молителя има правна възможност на иска отмяна на влязло в сила съдебно решение. По силата на чл. 247 АПК искането за отмяна от трето лице, което не е било страна по делото следва да бъде подадено в сроковете по чл. 240 АПК. Съгласно чл. 240, ал. 3 АПК в случаите по чл. 246, ал. 1 искането за отмяна се подава в едногодишен срок от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. Основанието за отмяна в настоящия случай е единствено и само неучастието на Община Иваново като страна по делото и преценката за допустимост на искането изисква същото да е подадено в срока по чл. 240, ал. 3 АПК и атакувания съдебен акт да подлежи на отмяна. Правилно съдът е приел, че в случая се иска отмяна на решение на Районен съд – Русе, влязло в законна сила на 27.07.2023 г., поради което едногодишния преклузивен срок е изтекъл на 27.07.2024г., а искането за отмяна е подадено на 24.10.2024г. – след изтичане на срока. Неоснователно е възражението в частната жалба, че срокът за подаване на искането следва да тече от узнаване за решението, чиято отмяна се иска. Съобразно чл. 240, ал.3 АПК, в случаите по чл. 239, т. 5 и чл. 246, ал. 1 АПК (какъвто е процесния случай), искането за отмяна се подава в едногодишен срок от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. С оглед на горното, поради обстоятелството, че изтичането на преклузивния срок за подаване на искането за отмяна само по себе си представлява основание за неговата недопустимост, настоящата инстанция намира, че обжалваното определение следва да се остави в сила. Воден от изложеното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия