Определение № 5064 от 21.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3856/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 18 975/12.07.2024 година, подадена от КОНПИ [населено място], срещу решение № 664/03.06.2024 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 1-ви състав, постановено по гр. д. № 2973/2023 година. С обжалваното въззивно решение съставът на Софийския апелативен съд е отменил изцяло първоинстанционното решение № 442/18.07.2023 година на Окръжен съд Благоевград, пети състав, постановено по гр. д. № 721/2021 година като е постановил ново, с което са отхвърлени предявените от КОНПИ [населено място] срещу Г. С. В. искове за отнемане на незаконно придобито имущество на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ, като КОНПИ [населено място] е осъдена да заплати по сметка на Окръжен съд Благоевград държавна такса от 4801.00 лева, а на В. сумата от 1300.00 лева разноски по делото. В подадената от КОНПИ [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от нея срещу Г. С. В., искове да бъдат уважени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК. Ответникът по подадената касационна жалба Г. С. В. е подал отговор с вх. № 25 305/07.10.2024 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 664/03.06.2024 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 1-ви състав, постановено по гр. д. № 2973/2023 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено. КОНПИ [населено място] е била уведомена за обжалваното решение на 13.12.2025 година, а подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 18 975/12.07.2024 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Софийския апелативен съд е посочил, че по делото било спорно дали са налице предпоставките за уважаване на искането на КОНПИ [населено място] за отнемане в полза на държавата на имуществото на Г. С. В., а именно наличие на значително несъответствие за целия проверяван период, както и липса на законен източник на доходи. По въпроса как се определяло дали имуществото било на „значителна стойност“ и какво било значението на стойността на имуществото с оглед отнемането му по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) бил даден отговор в практиката на ВКС. Съгласно същата стойността на имуществото, за което било направено искане по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), била от значение едновременно за преценката дали то било на значителна стойност по смисъла на. 1, т. 2 от ЗОПДИППД (отм.) и за съпоставката на доходите на проверяваното лице с изразходваните средства за придобиването на това имущество с оглед обосноваване или отхвърляне на презумпцията на чл. 4, ал. 1 от същия закон. Приложено съответно към ЗПКОНПИ, това разрешение означавало, че имуществото било на „значителна стойност“, когато общо оценката му надвишавала 150 000.00 лева–§ 1, т. 3 от ДР на закона. В този смисъл било приетото в ТР № 4/18.05.2023 година, постановено по тълк. д. № 4/2021 година на ОСГК на ВКС, според което законовото изискване било да е налице предмет на отнемане. Затова и в самия ЗПКОНПИ-чл. 116 и следващите, били предвидени подробно редица обезпечителни мерки, които се налагали след като се съберели достатъчно данни, от които да се направело обосновано предположение, че имуществото било незаконно придобито. Целта на същите била да се предотврати предприемане от ответника на правни и фактически промени (например отчуждаване на права, укриване, разпиляване, унищожаване на движими вещи), които да осуетяло осъществяването на правните последици, в които се състояла исковата защита. От друга страна нормите на закона, касаещи предметния обхват на отнемането, били със санкционен характер, поради което и не можели да се тълкуват разширително. Следователно паричните средства, които били изразходвани и не били налични, доколкото не било установено да са били трансформирани в реални активи или да се били намирали по сметка на проверяването лице или на лицата по чл. 143, чл. 144, чл. 145 и чл. 146 от ЗПКОНПИ, съответно по чл. 63, чл. 64, чл. 65, чл. 66 и чл. 67 от ЗОПДНПИ (отм.), не попадали в предметния обхват на чл. 141 и чл. 142 ал. 2 от ЗПКОНПИ, съответно чл. 62 и чл. 63 ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.), не подлежали на отнемане и не участвали при формиране на несъответствието. Нормите на чл. 62 и чл. 63, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) били възпроизведени в чл. 141 и чл. 142 от ЗПКОНПИ и приетото от ВКС и КС следвало да се приложи съответно. За установяването на втората предпоставка за отнемане от първата инстанция били събрани писмени доказателства, изслушани били заключенията на съдебно-оценителна за стойността на МПС и за стойността на недвижимите имоти, съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза в различни варианти, както и свидетелски показания. Стойността на т. нар. „значително несъответствие“ била специално законово понятие, означаващо превишаване с най-малко 150 000.00 лева стойността на имуществото (не на сбора от разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие било налице, на проверка подлежало това какви са били доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв бил източникът на тези доходи и дали същите съответствали на придобитото имущество или не. Това било така, защото целта на закона било да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничали възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче било налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период било налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. (ТР № 4/18.05.2023 година, постановено по тълк. д. № 4/2021 година на ОСГК на ВКС). Изхождайки от нормата на § 1, т. 3 от ДРЗПКОНПИ, за да се направел извод дали било налице значително несъответствие, следвало да се извърши съпоставка между имуществото на ответника и нетния му доход, при отчитане дадените легални дефиниции на понятията „имущество“ и „нетни доходи“ с разпоредбите на § 1, т. 4 и §. 1, т. 8, във връзка с І 1, т. 2 и т. 9 от ДР на закона. Съгласно уточнението на исковата молба пред Софийския апелативен съд към края на проверявания период Г. С. В. бил притежавал имущество в общ размер на 125 212.40 лева, като по отношение на сумата от 316.84 лева, представляваща получен паричен превод през 2015 година в „Райфайзен банк“ ЕАД [населено място], сумата от 11 758.63 лева, представляваща вноски от титуляря в периода 2014 година-2015 година по спестовен влог в лева № 22197358, открит в „Банка ДСК“ ЕАД [населено място], и сумата от 1170.00 лева, представляваща преводи от трети лица в периода 2014 година-2015 година в спестовен влог в лева № 22197358, открит в „Банка ДСК“ ЕАД [населено място], според изричното изявление на КОНПИ [населено място] пред въззивната инстанция в края на проверявания период същите вече не били по банковите сметки. По делото нямало доказателства в какво са били превърнати изтеглените пари от банковите сметки в „Банка ДСК“ АД [населено място] и Райфайзен банк“ ЕАД [населено място], а нямало и твърдения за това от КОНПИ [населено място]. Сумата от 13 245.47 лева, представляваща сбор от изтеглените средства от двете банки, следвало да бъде извадена от размера на несъответствието, твърдян от КОНПИ [населено място]. При посочване на стойността на имуществото към края на проверявания период КОНПИ [населено място] била извадила тази сума и твърдението й било, че Г. С. В. притежавал имущество в общ размер на 125 212.40 лева. Вещото лице С. Т. в заключението на ССчЕ и в заключението на допълнителната ССчЕ, като била съобразила съдебно-оценителните експертизи за недвижимите имоти на вещото лице В. С. С. и за МПС на Владимир Н. Н., била посочила два варианта за установяване наличието или липсата на несъответствие между нетните доходи и имуществото на проверяваното лице. В първия вариант за нетни доходи били приети само тези, за които били събрани и представени с исковата молба писмени доказателства, а за стойността на имуществото били възприети заключенията на експертите по оценителните експертизи. Размерът на доходите, приходите и източниците на финансиране на Г. С. В. от законоустановени източници за периода от 16.08.2009 година до 16.08.2019 година бил за 13 225.54 лева. Размерът на обичайните и извънредни разходи на С. за периода от 16.08.2009 година до 16.08.2019 година бил за 65 967.27 лева. В резултат на горните изчисления размерът на нетните доходи за периода от 16.08.2009 година до 16.08.2019 година бил минус 52 741.73 лева. Размерът на придобитото имущество за периода от 16.08.2009 година до 16.08.2019 година от Г. С. В. бил 148 968.47 лева-по видове и по години, подробно посочени в справка № 24 от основното заключение. При сравнение на придобитото имущество, оценено по пазарна цена към момента на придобиване (по приети по делото оценителни експертизи) и нетните доходи било налице несъответствие на нетните доходи с придобитото имущество. Нетните доходи били в размер на минус 52 741.73 лева, а придобитото имущество било в размер на 148 968.47 лева. Налице била отрицателна разлика в размер на минус 201 710.20 лв. Във втория вариант към нетните доходи на ответника били включени освен тези по първия вариант и сумите по представените записи на заповед и договор, както и сумите, получавани от В. за процесния период от свидетелката Е. Х. и съпруга й. Съгласно заключението размерът на придобитото имущество за периода бил 148 968.47 лева, като включвал разходи за придобиване на недвижими имоти, разходи за придобиване на МПС, стойност на иззетите акцизни стоки, превод по сметка на А. А., платени банкови такси. Общата стойност на нетния доход: разходи за периода според допълнителното заключение (не по Наредбата за командировките, а по представените ваучери) била 58 120.32 лева. Заедно с това в този вариант разходната част на паричния поток включвала сумите, посочени като стойност на туристически ваучери ползвани от Г. С. В., посочени в удостоверение издадено от „Булгартурист“ ООД [населено място], а не са остойностени по Наредбата за служебните командировки в чужбина. При този вариант вещото лице било включило в приходната част на паричния поток предоставени суми на ответника от неговата майка в размер на 21 984.00 лева, а в разходната част на паричния поток стойността на туристическите пакети по ваучерите от „Булгартурист“ ООД [населено място]. В резултат на горното въззивният съд приемал, че размерът на доходите, приходите и източниците на финансиране на Г. С. В. от законоустановени източници за периода от 16.08.2009 година до 16.08.2019 година бил 35 209.54 лева. Размерът на обичайните и извънредни разходи на В. за периода от 16.08.2009 година до 16.08.2019 година бил 58 102.32 лв. Размерът на нетните доходи за периода от 16.08.2009 година до 16.08.2019 година бил минус 22 892.78 лева. Освен доходите, за които имало представени доказателства от КОНПИ [населено място], като доходи следвало да бъдат отчетени установените от свидетелката К. Х. суми от нейната пенсия, които му била предоставяла. Независимо от роднинската им връзка с В., въззивният съд им давал вяра поради житейската им логичност. Ето защо, тези парични средства следвало да бъдели включена в доходите на Г. С. В.. С оглед на това в допълнително заключение на икономическата експертиза било установено, че общо за проверявания период доходите, приходите и източниците на финансиране със законоустановени източници били в размер на е 35 209.54лв. Нямало въззивни оплаквания срещу размера на установените от ССчЕ обичайни разходи по смисъла на § 1.9 от ДРЗПКОНПИ, които се формирали от разходите за издръжка на проверяваните лица и семейството им, съобразно данните от НСИ, които заедно с извънредните (тези които не били свързани с придобиване на имущество в паричния поток) в случая били общо в размер на 58 102.32 лева. В тази част въззивният съд съобразявал за пътуванията на Г. С. В., за които били представени закупени туристически ваучери, стойността на същите, а не разходите, които се начислявали по действащата Наредба за задграничните командировки и пътувания. От разликата между горните две величини–законните доходи, приходи и източници на финансиране и направените обичайни и извънредни разходи, съгласно § 1.8 се установявал нетният доход, който за Г. С. В. бил отрицателна величина - минус 22 892.78 лева. Както било посочено, съгласно ТР № 4/18.05.2023 година, постановено по тълк. д. 4/2021 година на ОСГК на ВКС стойността на т. нар. „значително несъответствие“ била специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000.00 лева. стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Стойността на имуществото в края на проверявания период според КОНПИ [населено място] при използване на оценките на изслушаните заключения на вещи лица пред първата инстанция, била 125 212.40 лева. Нетните доходи били минус 22 892.78 лева. Затова превишаването в края на периода било 148 105.18 лева Поради това нямало превишение от типа значително несъответствие, поради което не била налице втората предпоставка за отнемане на имущество. Отделно от липсата на „значително несъответствие“, по отношение на сумата от 316.84 лева, представляваща получен паричен превод през 2015 година в „Райфайзен банк“ ЕАД [населено място], сумата от 11 758.63 лева, представляваща вноски от 20 титуляри в периода 2014 година-2015 година в спестовен влог в лева № 22197358, открит в „Банка ДСК“ ЕАД [населено място], сумата от 1170.00 лева, представляваща преводи от трети лица в периода 2014 година-2015 година в спестовен влог в лева № 22197358, открит в „Банка ДСК“ ЕАД [населено място] въззивният съд приемал, че КОНПИ [населено място] изрично била заявила, че тези суми не били налични в края на проверявания период. Не следвало да бъдело отнемано нещо, което не било налично, тъй като щяло се стигнало до наказване на ответника, каквато не била идеята на т. нар. „гражданска конфискация“ още повече, като се вземело предвид липсата на задължение за КОНПИ [населено място] да доказва и дори да твърди връзка между евентуалната престъпна дейност и придобитите от ответника права. Да се отнемело или да се осъждало лицето да заплати стойността на неналични парични средства, преминали през патримониума му, съответно през банковите му сметки, за които средства не било установено да са били трансформирани в друго имущество, да се били намирали в свързани лица (чл. 143, чл. 144 и чл. 145 от ЗПКОНПИ, съответно чл. 64, чл. 65 и чл. 66 от ЗОПДНПИ (отм.)) или да са били укрити (чл. 146 от ЗПКОНПИ, съответно чл. 67 от ЗОПДНПИ (отм.)) означавало да се постановява конфискация на разходи, а законът не предвиждал такава възможност. Затова тези суми не можело да бъдат отнети и искът за тях следвало да се отхвърли и на това основание. С оглед на тези мотиви поради липса на значително несъответствие и поради факта, че на отнемане подлежало само налично при ответника имущество, въззивната жалба на Г. С. В. по иска била основателна и първоинстанционното решение следвало да бъде отменено. Вместо него следвало да се постанови решение, с което исканията на КОНПИ [населено място] с правно основание чл. 142. ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ и чл. 151, във връзка с чл. 142. ал. 2. т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ бъдат отхвърлени, като Комисията бъде осъдена да заплати по сметка на Окръжен съд Благоевград държавна такса в размер на 4801.00 лева. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК КОНПИ [населено място] е поискала решението на Софийския апелативен съд да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това с оглед на дадените с ТР № 4/18.05.2023 година, постановено по тълк. д. № 4/2021 година на ОСГК на ВКС, при наличието на всички изискуеми от закона предпоставки за основателност на исковете по чл. 153 от ЗОНПИ, при безспорно установено „значително несъответствие“ по смисъла на същия, има ли значение за уважаване на исковете размера на необоснованото обогатяване, като разлика между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на този период, когато имуществото се е увеличило в края на проверявания период? и за това може ли КОНПИ [населено място] да бъде освободена от заплащане на държавна такса, на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ГПК, въпреки разпоредбата на чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ, предвид че съдебно предявеното от Комисията право има характер на публично държавно вземане?. Същевременно с разпореждане от 15.01.2026 година на Председателя на ВКС е било образувано тълк. д. № 1/2016 година на ОСГК на ВКС, което първоначално е трябвало да даде отговор на въпроса какви са задължителните материалноправни предпоставки за реализиране на потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество и къде са нормативно регламентирани. Впоследствие въпросите са конкретизирани като са придобили следната редакция: 1) Материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество ли е стойностното превишение над размера, посочен в § 1, т. 3 от ДРЗОНПИ, на наличното имущество на проверяваното лице в края над наличното имущество в началото на десет годишния период по чл. 112, ал. 3 от ЗОНПИ?; 2) При определяне на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДРЗОНПИ, когато нетният доход е отрицателна величина, тази величина добавя ли се към стойността на имуществото? и 3) Съставлява ли материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество и наличието на установена връзка между деянието по чл. 108 или по чл. 109 ЗОНПИ и подлежащото на отнемане имущество? Първият от тези въпроси е пряко свързан с поставения в изложението на КОНПИ [населено място] по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК първи въпрос, който е относим и към спора по същество, доколкото въззивната съдебна инстанция е преценявали съществува ли разлика между имуществото на Г. С. В. в началото и в края на проверявания период, както и каква е тя, като е обосновали решението си и с извода за това. В случай, че бъде допуснато касационно обжалване, този въпрос ще трябва да бъде преценяван и от касационния съд, поради което са налице предвидените в чл. 292 от ГПК предпоставки и производството по настоящето дело следва да бъде спряно до постановяването на ТР по тълк. д. № 1/2026 година на ОСГК, за което да се следи служебно. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение