Определение № 309 от 03.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5694/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Я. З. С. чрез пълномощниците му Н. Н. и адв. Т. срещу разпореждане № 890 от 02.08.2013г. на Шуменски окръжен съд постановено по ч.гр.д.№ 807/2012г., с което е върната частна касационна жалба вх.№ 4004 от 15.07.2013г., подадена от същия жалбоподател, поради неотстраняване в срок на нередовностите й. В частната жалба се поддържа, че разпореждането е неправилно и некореспондиращо с професионалната етика. Според жалбоподателя, инициираното пред Шуменски районен съд гражданско дело е обусловено от други висящи процедури между страните, поради което подлежи на спиране до приключването им. В. съд не е спазил императивната разпоредба на чл. 229, ал.1,т.4 ГПК, произнесъл се е по непредявен предмет и актът му подлежи на обезсилване. Посочените касационни основания произтичат от неспазването на стандартна върховна практика от въззивния състав. Ответницата по частната жалба Р. С. не взема становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка основателността й съдът установи следното: Я. З. С. е предявил против Р. З. С. иск за делба на сънаследствени недвижими имоти - жилище и гараж в [населено място], както и иск по чл. 30, ал.1 ЗН за намаляване на завещателно разпореждане на наследодателя в полза на ответницата по иска. Първоинстанционният Шуменски районен съд е прекратил производството на основание чл. 299, ал.2 ГПК след като е установил, че с влязло в сила решение по гр.д. № 240/2007г. на Шуменски районен съд е отхвърлен иск за делба между същите страни на същия имот. Шуменски окръжен съд е потвърдил този съдебен акт с определение № 374 от 02.07.2013г. по ч.гр.д. № 807/2012г. Ищецът е подал частна касационна жалба срещу преграждащото определение на въззивната инстанция. С разпореждане от 16.07.2013г. частната жалба е оставена без движение с подробни указания за излагане на касационни основания и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК. В разпореждането подробно са разграничени трите хипотези на чл. 280, ал.1 ГПК и необходимите уточнения по тази от тях, която се поддържа. На 24.07.2013г. жалбоподателят е депозирал допълнение на жалбата, в което е изложил съображения за спиране на производството при наличие на обуславящи процедури; отправил е критики към разпореждането на съда, в което се иска посочване на правен въпрос, решен от съда, а в случая съдът не е решил въпрос по същество, а е потвърдил прекратително определение на съда. Формулираното в молбата искане към ВКС е на основание чл. 229, ал.1,т.4 ГПК да отмени или обезсили определенията на Шуменски районен и Шуменски окръжен съд и да спре първоинстанционното производство до влизане в сила на актовете по обуславящите производства - ч.гр.д. № 4494/2013г. на ВКС. С обжалваното разпореждане от 02.08.2013г. Шуменски окръжен съд е намерил, че указанията му по отстраняване нередовностите на частната касационна жалба не са изпълнени и я е върнал. При горните фактически обстоятелства настоящият състав намира, че обжалваното разпореждане е законосъобразно. Напълно правилно администриращият частната касационна жалба съд е установил, че тя не съдържа мотивирано изложение на пороците на акта, нито изложение на основания по чл. 280, ал.1 ГПК, както изискват чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260, т.3 ГПК и чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК. Дадените указания за отстраняване на нередовностите са надлежно съобщени на ищеца - частен жалбоподател. С подаденото на 24.07.2013г. допълнение на частната жалба тези указания не са изпълнени. Съдържанието на това допълнение не кореспондира с дадените конкретни указания по приложението на чл. 280, ал.1 ГПК. В допълнителната жалба са изложени искания на ищеца за спиране на производството поради наличие на „обуславящи процедури”; посочено е, че нормата на чл. 274, ал.3 ГПК има препращащо-субсидиарен характер и намира приложение ако са налице основания за това; намерено е за неотносимо указанието за посочване на решен от съда въпрос. Конкретни пороци на обжалваното определение не са посочени; не са развити и основания за достъп до касационен контрол, каквито задължително следва да са налице за разглеждане на частна касационна жалба като настоящата. Поради изложеното и на основание чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 262, ал.2, т.2 ГПК жалбата е върната законосъобразно. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.