Определение № 265 от 23.01.2025 г. на ВКС по д. № 3499/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд София-град и Софийския градски съд относно това кой съд- административният или гражданският - е компетентен да се произнесе по жалба рег. № 32-958796 от 5.08.2024 г. от „Данлекс 78“ ЕООД, съдържаща искане за прогласяване на недействителност на административен договор за придобиване на оборудване за митнически контрол по Инструмента за финансова подкрепа за оборудване за митнически контрол като част от Фонда за интегрирано управление на границите, създаден с регламент /ЕС/ 2021/1077 на Европейския парламент и на Съвета, сключен от Агенция „Митници“. С определение № 15240 от 22.08.2024 г. по адм. д. №8201 по описа за 2024 г. Административният съд София - град, III отделение, 79 състав, е прекратил образуваното пред него дело по горепосочената жалба и го е изпратил по компетентност на Софийския градски съд. За да счете, че не е компетентен да разгледа и да се произнесе по жалбата, административният съд е приел, че не се обжалва административен договор, а се оспорва споразумение между равнопоставени правни субекти, което е търговска сделка и спорът относно нейната действителност е Софийският градски съд. На свой ред Софийският градски съд, ТО, VI-25 състав, с определение № 3492 от 12.09.2024 г. по гр. д. № 1750 по описа за 2024 г. е повдигнал спор за подсъдност. Приел е, че от съдържанието на жалбата и нейните уточнения, както и от формулираното искане, се касае до оспорване на договор при твърдения за наличието на основания за недействителност на административните договори, посочени в АПК-чл.19ж във връзка с чл.146 от АПК. Този спор е от компетентност на административния съд, който следва да прецени допустимостта на жалбата, ако установи, че договорът не е административен и прецени правния интерес на жалбоподателя. За да разгледа жалбата като искова молба, гражданският съд ще трябва да поиска от жалбоподателя я приведе в съответствие с изискванията за искова молба, което би довело до промяна на неговата воля. Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС по така повдигнатия спор намира, че компетентен да се произнесе по жалбата на „Данлекс 78“ ЕООД е Административен съд София - град по следните съображения: Производството е образувано по жалба на „Данлекс 78“ ЕООД, с която на основание чл.19ж от АПК е оспорена действителността на сключения от Агенция „Митници“ административен договор за придобиване на оборудване за митнически контрол по Инструмента за финансова подкрепа за оборудване за митнически контрол като част от Фонда за интегрирано управление на границите, създаден с регламент /ЕС/ 2021/1077 на Европейския парламент и на Съвета, сключен от Агенция „Митници“. Жалбоподателят е узнал, че след прекратяване на обществена поръчка, в която е участвал, Агенция „Митници“ е използвала специфични процедурни правила, по които е сключила договор за придобиване на оборудването, попадащо в обхвата на обществената поръчка. Макар да не разполага със самия договор, жалбоподателят е посочил, че той е сключен в изпълнение на Грантово Споразумение между Европейската комисия и Агенция „Митници“ за осъществяване на индивидуализиран в жалбата проект, финансиран от Европейския съюз. По смисъла на чл.24, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове оспореният договор според жалбоподателя също представлява административен договор, за което е изложил подробни съображения. В жалбата са формулирани основанията, въз основа на които е поискано да бъде обявен за недействителен този договор. В определение № 15240 от 22.08.2024 г. по адм. д. №8201 по описа за 2024 г. Административният съд София - град, III отделение, 79 състав, е приел, че между Агенция „Митници“ и търговско дружество, различно от дружеството, подало жалбата, е бил сключен договор по реда на чл.149, ал.1, т.3 от Закона за обществените поръчки за придобиване на оборудване за разузнавателни цели на митническия контрол. Жалбата е насочена срещу този договор, който е определен от жалбоподателя като административен. В параграф 1 от ДР на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление е предвидено, че по смисъла на закона административен договор е изрично волеизявление на ръководителя на управляващия орган за предоставяне на финансова подкрепа със средства от ЕФСУ, по силата на което и със съгласието на бенефициента се създават за бенефициента права и задължения по изпълнението на одобрения проект. В случая се констатира, че договорът е сключен извън приложното поле на ЗОП, а от материалите по делото се установява, че Директорът на Агенция „Митници“ не е действал като управляващ орган по оперативна програма, поради което и не е налице хипотезата на параграф 1 от ДР на ЗУСЕФСУ, за да се определи договорът като административен. Затова административният съд е приел, че договорът е търговска сделка, поради което е изпратил делото на Софийския градски съд по компетентност. Настоящата инстанция констатира, че оспореният договор е сключен в изпълнение на Грантово Споразумение, подписано между Европейската комисия-Главна дирекция „Данъчно облагане и митнически съюз“ и Агенция „Митници“ за изпълнение на проект №101079791-2021-BG-BCROSS-CCEI-2021-EQUIP-IBA, финансиран от Европейския съюз. С Регламент /ЕС/ 2021/1077 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. е създаден Инструмент за финансова подкрепа за оборудване за митнически контрол като част от Фонда за интегрирано управление на границите, а с Регламент/ЕС/ 2021/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2021 г. е създаден Инструмент за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика като част от Фонда за интегрирано управление на границите. Съгласно чл.1, ал.2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление средствата от ЕФСУ по смисъла на този закон са средствата от Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика, предоставени по програми на Република България. Директорът на Агенция „Митници“ при подписване на договора е действал като ръководител на управляващия орган по програмата, финансирана със средства от ЕФСУ по смисъла на чл.9, ал.5 от ЗУСЕФСУ. Следователно договорът, чиято недействителност се твърди в жалбата, е административен по смисъла на параграф 1 от ДР на ЗУСЕФСУ, тъй като представлява изрично волеизявление на ръководителя на управляващия орган за предоставяне на финансова подкрепа със средства от ЕФСУ, по силата на което и със съгласието на бенефициента се създават за бенефициента права и задължения по изпълнението на одобрения проект. Характерът на договора не се променя от обстоятелството, че при сключването му не се прилага процедурата по Закона за обществените поръчки съгласно чл.149, ал.1, т.3 от този закон. Определящо значение за вида на договора имат средствата от ЕФСУ, с които се извършва плащането по договора и които го дефинират като административен според нормата на специалния закон-параграф 1 от ДР на ЗУСЕФСУ и чл.19а от АПК. Ето защо спорът относно действителността на договора следва да се реши от компетентния административен съд съгласно чл.19ж от АПК. Воден от горното, настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд