Определение № 352 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 87/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество „Армеец” АД, представлявано от адв. Р. Т., срещу решение № 1128 от 03.08.2022г. по в.гр.д. № 1611/2021г. на САС, 7 състав, с което са потвърдени решение № 1604 от 28.02.2020г. по гр.д.№ 15649/2016г. на СГС, ГО, I-14 състав и решение № 5040 от 18.08.2020г. по същото дело в частта му по молбите по чл.250 ГПК и чл.248 ГПК. С потвърденото първоинстанционното решение № 1128 от 03.08.2022г. „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД и ЗАД „Армеец” АД са осъдени да заплатят на [община] на основание чл.249, т.3 КЗ /отм./ вр. чл.171 вр. чл.162, чл.163, ал.3 и чл.168, ал.1 ЗУТ застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 357 074,34 лева вследствие застрахователно събитие, настъпило на 22.06.2015г. - авария на строеж при изграждане на нова сграда за Национален център по природоматематически науки към ПМГ „Н. О.“- [населено място], като отговорността на застрахователите е в рамките на застрахователната сума, както следва: 1. „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД - до 80 078,11 лева, застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди от „Главпроект 1946“ ООД, ведно със законната лихва върху платената сума от датата на исковата молба – 15.12.2016г. до окончателното изплащане на вземането, 2. ЗАД „Армеец“ АД - до 300 00 лева, застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени от „Строителна компания З.“ ЕАД, ведно със законната лихва върху платената сума от датата на исковата молба – 15.12.2016г. до изплащане на вземането; 3. ЗАД „Армеец“ АД - до 150 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени от „ГИД-Г Консулт“ ЕООД, ведно със законната лихва върху платената сума от датата на исковата молба – 15.12.2016г. до окончателното изплащане на вземането, като платеното от всеки от застрахователите в рамките на застрахователната сума погасява общия размер на имуществените вреди от 357 074,34 лева. С потвърденото решение № 5040/18.08.2020 г. са оставени без уважение молбата на касатора за допълване на решението с отхвърлителен диспозитив за разликата над 357 074,30 лева до 530 078,11 лева и за изменение на решението в частта за разноските.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излага съображения за неправилност на извода на въззивния съд за допуснато от строителя „Строителна компания З.” ЕАД неизпълнение на строителните книжа по смисъла на §5, т.36 от ДР на ЗУТ, което е основание за ангажиране на отговорността му съгласно чл.163, ал.2, т.1 вр. чл.169, ал.1 – ал.3 ЗУТ. Поддържа, че от събраните по делото доказателства е видно, че строителят не е допуснал нарушение на инвестиционния проект, спрял е изкопните работи незабавно след установяване на разликите в нивата на фундиране и е уведомил всички заинтересовани лица. Намира за неправилен и извода, че упражняващият строителен наздор „ГИД-Г КОНСУЛТ” ЕООД е следвало при извършване на масовия изкоп да установи нарушенията на строителя при изпълнението му, при установените разлики в проекта и действителното състояние на основите и да даде предписания за спиране на СМР. Сочи, че при настъпването на аварията надзорникът не е могъл да знае и/или да предполага причините, които са довели до нея, тъй като строителството е изпълнявано въз основа на надлежно изработен от трето лице и одобрен от [община] проект и на дружеството не е вменено задължение да извършва замервания на фундирането и да констатира различни нива. Отбелязва, че несъответствието е установено визуално от строителя непосредствено преди настъпването на аварията, поради което нито той, нито надзорникът са могли да реагират с цел предотвратяване на аварията. Излага и подробни съображения за неправилност на извода на въззивния съд за липса на съпричиняване от страна на ищеца. Поддържа, че въззивният е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, заличавайки допусната от него експертиза поради липса на вещо лице, което да я изготви. Оспорва като неправилен и извода на въззивния съд, че не е необходимо постановяване на отхвърлителен диспозитив поради това, че отговорността е ограничена от застрахователния лимит по всеки договор за застраховка и не е заявена една искова претенция, която да е уважена частично, като сочи, че претендираният общ размер на обезщетението е 530 078,11 лева, а установеният по делото размер на вредите е 357 074,34 лева.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди както всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка, така и всички доводи на страните от значение за правния спор, и да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи? Касаторът твърди, че въззивният съд, като не е изложил съображения относно приетата по делото фактическа обстановка, относно събраните по делото доказателства, доводите на страните и изводите за приложение на закона, не е изложил мотиви относно оценката на свидетелските показания и не ги е съпоставил с останалите доказателства, както и не е изложил мотиви защо игнорира заключенията в частта, която не е в потвърждение на тезата на ищеца, се е произнесъл в противоречие с решение № 202 от 25.01.2018г. по т.д. № 1826/2016г. на ВКС, I т.о.

2. Когато претендиращата обезщетение страна по делото е и административен орган, компетентен да одобри инвестиционния проект, който е причина или част от причините за настъпване на вредата, носи ли тази страна отговорност за това, че е одобрила некачествен проект, макар и да не е участвала в изготвянето му, и следва ли това действие да бъде оценено от съда като допринасяне за вредите? Твърди се, че по отношение на въпроса е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

3. Длъжен ли е съдът да постанови отхвърлителен диспозитив за неуважената част от иска, когато искът е предявен за по-голяма сума от застрахователните лимити, а е уважен до размера на тези лимити? Касаторът твърди, че по въпроса е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Третите лица -помагачи „Гид-Г Консулт” ЕООД, представлявано от адв. Т. И., и „Строителна компания З.” ЕАД, представлявано от адв. М. С., представят молби, с които заявяват, че се присъединяват към касационната жалба на Застрахователно акционерно дружество „Армеец” АД.

Ответникът по касация [община], представляван от адв. Д. К., оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационен контрол, тъй като по първия въпрос не е налице противоречие с практиката на ВКС, а вторият и третият въпроси не са от значение за изхода на делото, като по отношение на тях не е налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК

Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД не представя отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

При съобразяване на исковата молба и молба от 02.12.2019г. по чл.214, ал.1, изр.3 ГПК съдът е сезиран с предявени от [община] против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД и „Застрахователно акционерно дружество армеец“ АД субективно съединени искове за осъждане на първия ответник да заплати сумата 80 078,11 лева - застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди от „Главпроект 1946“ ООД, ведно със законната лихва от 15.12.2016г. до окончателното плащане, а на втория ответник – да заплати сумата 300 000 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени от „Строителна компания З.“ ЕАД, ведно със законната лихва от 15.12.2016г., както и сумата 150 000 лева – застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени от „ГИД – Г Консулт“ ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата от 15.12.2016г. до оконцчателното плащане.

С постановеното първоинстанционно решение „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД и ЗАД „Армеец” АД са осъдени да заплатят на [община] на основание чл.249, т.3 КЗ /отм./ вр. чл.171 вр. чл.162, чл.163, ал.3 и чл.168, ал.1 ЗУТ застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 357 074,34 лева вследствие застрахователно събитие, настъпило на 22.06.2015г. - авария на строеж при изграждане на нова сграда за Национален център по природоматематически науки към ПМГ „Н. О.“- [населено място], като отговорността на застрахователите е в рамките на застрахователната сума, както следва: 1. „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД - до 80 078,11 лева, застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди от „Главпроект 1946“ ООД, ведно със законната лихва върху платената сума от датата на исковата молба – 15.12.2016г. до окончателното изплащане на вземането, 2. ЗАД „Армеец“ АД - до 300 000 лева, застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени от „Строителна компания З.“ ЕАД, ведно със законната лихва върху платената сума от датата на исковата молба – 15.12.2016г. до изплащане на вземането; 3. ЗАД „Армеец“ АД - до 150 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени от „ГИД-Г Консулт“ ЕООД, ведно със законната лихва върху платената сума от датата на исковата молба – 15.12.2016г. до окончателното изплащане на вземането, като платеното от всеки от застрахователите в рамките на застрахователната сума погасява общия размер на имуществените вреди от 357 074,34 лева.

С решение № 5040/18.08.2020 г. са оставени без уважение молбата на касатора „ЗАД Армеец“ АД за допълване на решението с отхвърлителен диспозитив за разликата от 357 074,30 лева до 530 078,11 лева и за изменение на решението в частта за разноските.

Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение по същество на делото, е приел за неоснователно възражението за недопустимост на първоинстанционното решение, обосновано с твърдение, че ищецът не е претендирал вредите от двете застрахователни дружества, като е посочил, че в исковата молба са изложени твърдения за ангажиране на отговорността на двете застрахователни дружества, произтичаща от един и същ юридически факт - настъпилото застрахователно събитие. След обсъждане на събраните по делото доказателства е приел за установено, че са сключени с ответниците застрахователни договори за имуществена застраховка; че на 22.06.2015г. е настъпило застрахователно събитие в [населено място], около 11.30ч., при изпълнение на изкопни работи на строеж - пристройка за национален център на ПМГ, когато е настъпило срутване на част от съществуващата южна калканна стена на южното крило на ПМГ, увличайки със себе си и части от вътрешните преградни и ограждащи стени и обзавеждането на помещенията. Посочил е, че по делото е спорен въпросът за наличието на неправомерни действия или бездействия от страна на застрахованите дружества в отклонение на строителните норми и правила, за да се ангажира отговорността им и съответно тази на застрахователните дружества.

Въззивният съд е приел, че „Главпроект 1946“ ООД е проектант на процесния обект съгласно чл.162, ал.1 ЗУТ, тъй като му е било възложено с договори от 05.10.2012г. и 21.05.2015г. изготвяне на инвестиционен проект - работна фаза за изграждане на НЦ за ПМГ и осъществяване на авторски надзор при изграждане на сградата. Въз основа на заключението по СТЕ е намерил за установено, че дружеството - проектант не е отразило в проекта на бъдещата сграда отговарящо на реалното положение фундиране на пристройката на ПМГ, която е била на 0.80 см, а не както е било отразено в проекта на -3.33, наличието на сутеренно помещение на калкан с мазето на старата сграда, предполагаема дълбочина на фундамента - 3.33, а на бъдещата сграда - 3.55. Поради това е приел, че дружеството проектант не е дооценило риска и не е извършило контролни замервания за установяване на действителното положение на двете сгради. Съобразявайки отразеното в проекта в т.11 от обяснителна записка, п.Фундиране, план за масов изкоп, че при установяване на разлика, по-голяма от +/- 20 см. от посочената в плана кота, следва да се уведоми проектантът по част „Конструктивна“, е достигнал до извод, че проектът е предаден при неяснота на действителното положение, което е изисквало да се извършат допълнителни изследвания, включително и геотехническа експертиза. Във връзка с възражението във въззивната жалба на „ДЗИ Общо застраховане“ АД, че от общинската администрация не са били дадени строителни книжа за сградата на ПМГ за първоначалното строителство и последващи преустройства, технически паспорт или конструктивно обследване на сградата, е приел, че това не освобождава от отговорност проектанта, тъй като няма данни да е била поискана такава документация и да е била отказана от възложителя.

Приел е, че „Строителна компания З.“ ЕАД, която е изпълнявала строежа, съгласно чл.163, ал.2 ЗУТ отговаря за изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на чл.169, ал.1-3 от ЗУТ, правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка. Въз основа на заключението на СТЕ е намерил за установено като причина за аварията, че при констатиране на разлики в нивата на основите в контактната зона на съществуващата пристройка на училището и старата сграда с повече от 20 см. не е била уведомена проектантската фирма и че тези разлики са били видими още с осъществяване на „първата копка“ в контактната зона със съществуващата пристройка. Изтъкнал е, че в този момент е било видимо, че основите на същата са около 0.80 см суха каменна зидария. Приел е, че като не е изпълнило указаното в проекта, дружеството строител е извършило нарушение - неизпълнение на предписания в строителните книжа, пар.5, т.36 от ДР на ЗУТ. Намерил е за неоснователни възраженията във въззивната жалба на ЗАД „Армеец“ АД, че дружеството – изпълнител на строежа, не е имало задължение да проверява точността на проекта, дали посочените в проекта нива са верни и дали са налице видими различия в нивата на фундиране, а едва след срутването на сградата е изяснено, че нивото на фундамента се различава от посоченото в проекта. Посочил е, че според категоричното становище на вещите лица при извършване на изкоп в контактната зона с дължина от около метър по дължината на сградата не би се стигнало до последващо срутване. Като неподкрепено с доказателства е преценил възражението на строителната компания, че срутването е било неизбежно и независещо от действията на строителя, тъй като е била съборена съседната сграда, като се е позовал на посоченото от вещите лица, че не е имало такава предопределеност. Посочил е, че бездействията на проектанта относно изпълнение без укрепване, довели до настъпване на аварията, не може да освободят от задължение строителя, който е следвало да извърши оценка на риска, обхващаща всички етапи на строителството съгласно чл.15, ал.1, вр. с чл.4, т.2, б.“т“ от Наредба №2/22.03.2004г. и чл.15, ал.5. Взел е предвид, че в Приложение №1 към чл.2, ал.2 от Наредбата е предвидено преустановяване на изкопните работи при поява на условия, различни от предвидените, до изпълнение на указанията на проектанта. Приел е за неоснователни доводите, че дружеството незабавно е уведомило проектанта за установената разлика, като е изтъкнал, че самият механизъм на извършване на изкопа е бил неправилен, за да се установи това несъответствие и да се уведоми проектанта в етап, в който е следвало да предприеме адекватни мерки. Посочил е, че установяването на разликите в нивата е било видимо при първоначалната копка и тогава още е следвало да се изпълни действието по уведомяването, поради което е намерил за ирелевантно след точно колко време от изкопаване по дължина на изкопа е извършено уведомяването, тъй като същото е следвало да бъде незабавно след възникване на възможността за установяване на разликите.

Във връзка с отговорността на „ГИД Г Консулт“ ЕООД - дружеството, упражняващо строителен надзор съгласно чл.168, ал.1, т.2, т.3 от ЗУТ, въззивният съд е обсъдил дали същото е съставило в пълнота и правилно актовете и протоколите по време на строителството и спиране на строежи, като е посочил, че задължението му съгласно т.5 от разпоредбата е, че носи отговорност за щети, които са нанесени на възложителя и на другите участници в строителството и солидарна отговорност със строителя за щети, причинени от неспазване на техническите правила, нормативи и одобрените проекти. Приел е, че при извършване на масовия изкоп упражняващият строителен надзор е следвало да установи нарушенията на строителя при изпълнението му, при установените разлики в проекта и действителното състояние на основите да даде предписания за спиране на СМР. Съобразил е, че според заключението на СТЕ при липса на тези действия, ако изкопните работи са били спрени при първите разкрития на основите и са били проведени укрепителни действия, срутването е било предотвратимо. Посочил е, че задълженията на осъществяващия строителния контрол са не само при завършване на конкретно ниво, в случая изкоп, а е следвало да състави акт приложение № 6 по смисъла на Наредба №3/31.07.2003г при установени различия между проектите с действителните характеристики на сградите. Поради това е намерил за неоснователно възражението, че изкопът не е бил завършен и затова не е бил съставен проект.

Въззивният съд е приел за неоснователно релевираното възражение за съпричиняване от страна на Община - К., като е посочил, че според заключението на СТЕ изготвеният инвестиционен проект отговаря на нормативните изисквания съобразно Наредба №1 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти и действащите правила за проектиране и не може да се възложи в отговорност на възложителя несъответствието на проекта с реалното положение на сградите и помещенията в тях, като одобряването на проекта и издаването на разрешението за строеж не е пряко относимо към настъпването на аварията.

Приел е за установени по делото вреди на ищеца, съставляващи разходи за възстановяване на авариралата част от пристройката на ПМГ „Н.О.“, в размер на 426 996.23 лева. Поради това е намерил, че следва да се ангажира отговорността на застрахователните дружества и тъй като вследствие на две или повече действия или бездействия на застрахования са настъпили едни и същи вреди, то те се считат за едно и също застрахователно събитие и отговорността на всеки от застрахователите следва да се ангажира до договорения лимит. Посочил е, че противоправното деяние е резултат от действията на проектант, строител и строителен надзор, поради което съгласно чл.53 ЗЗД носят солидарна отговорност за дължимата сума. След приспадане на платената сума 69 921.89 лева е приел, че се дължи сумата от 357 074.34 лева. Посочил е, че сумата 69 921.89 лева следва да се приспадне от дължимата сума от ДЗИ „Общо застраховане“ АД и неговата отговорност следва да се ангажира до 80 078.111 лева, на ЗАД „Армеец за настъпили вреди от дейността на „Строителна компания З.“ – до 300 000 лева, и на „ГИД Г Консулт“ ЕООД - до размер от 150 000 лева.

Въззивният съд е приел, че не е необходим отхвърлителен диспозитив поради това, че отговорността е ограничена от застрахователния лимит по всеки договор за застраховка и не е заявена една искова претенция, която да е уважена частично.

Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на част от въззивното решение.

Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос, отнасящ се до задължението на въззивния съд да обсъди доводите и възраженията на страните, както и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, и да изложи мотиви във връзка с тях, е релевантен. По този въпрос е формирана постоянна практика, обективирана в служебно известните на настоящия състав Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/201 Зг. на ВКС, I т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, II т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 1 11/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и посоченото от касатора решение. Прието е, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл.263, ал.1 ГПК. В настоящия случай въпросът е поставен във връзка с твърдението на касатора, че въззивният съд не е изложил съображения относно приетата по делото фактическа обстановка, относно събраните по делото доказателства, доводите на страните и изводите за приложение на закона, не е изложил мотиви относно оценката на свидетелските показания и не ги е съпоставил с останалите доказателства, както и не е изложил мотиви защо игнорира заключенията в частта, която не е в потвърждение на тезата на ищеца. Противно на тези твърдения на касатора, въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, в това число събраните гласни доказателства и заключението на съдебнотехническата експертиза, и е изложил приетата за установена фактическа обстановка и формираните въз основа на нея правни изводи, произнасяйки се и по доводите и възраженията на страните. Несъгласието на касатора с мотивите на въззивния съд представлява оплакване за неправилност на въззивното решение, по което касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на касационното производство.

Вторият въпрос е поставен във връзка с направеното от касатора възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца поради одобряване от него в качеството му на административен орган на инвестиционния проект, който според съдържащото се във въпроса твърдение е в причинна връзка с настъпване на вредата. Така формулиран, въпросът не съответства на мотивите на въззивния съд, който е приел, че одобряването на инвестиционния проект и издаването на разрешението за строеж не е пряко относимо към настъпването на аварията, тъй като проектът отговаря на нормативните изисквания на Наредба №1 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти и действащите правила за проектиране и не може да се възложи в отговорност на възложителя несъответствието на проекта с реалното положение на сградите и помещенията в тях. Поради това следва да се приеме, че поставеният въпрос не се явява обуславящ изхода на делото и не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК.

Третият процесуалноправен въпрос, отнасящ се до предпоставките по чл.250 ГПК за допълване на постановено решение, се явява обуславящ изхода на делото и осъществява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. По въпроса е формирана и постоянна практика, обективирана в решение № 168 от 02.08.2013г. по гр.д. № 580/2012г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 118 от 30.07.2018г. по гр.д. № 3047/2017г. на ВКС, ГК, IV г.о., според която непълно съдебно решение е налице тогава, когато липсва формирана воля на съда по част от спорния предмет на делото. Поради това следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 5040 от 18.08.2020г. в частта му по молбите по чл.250 ГПК и чл.248 ГПК.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационен контрол на решение № 1128 от 03.08.2022г. по в.гр.д. № 1611/2021г. на САС, 7 състав в частта, с която е потвърдено решение № 1604 от 28.02.2020г. по гр.д.№ 15649/2016г. на СГС, ГО, I-14 състав.

На основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва да бъде допуснато касационно обжалване на решение № 1128 от 03.08.2022г. по в.гр.д. № 1611/2021г. на САС, 7 състав в частта, с която е потвърдено решение № 5040 от 18.08.2020г. по гр.д.№ 15649/2016г. на СГС, ГО, I-14 състав в частта му по молбите по чл.250 ГПК и чл.248 ГПК по процесуалноправния въпрос за предпоставките по чл.250 ГПК за допълване на постановено решение.

На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата, касаторът Застрахователно акционерно дружество „Армеец” АД следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане по същество на касационната му жалба в посочената част в размер на 25 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение