Определение № 60293 от 30.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1698/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 261567 от 03.12.2020г. по гр.д. № 13344/2019г. на Софийски градски съд, ІV-г въззивен състав, с което е потвърдено решение № 179119 от 29.07.2019г. по гр.д. № 45781/2017г. на Софийски районен съд. С последното е отхвърлен предявения от М. Т. П. против „Полимакс 55” ООД, ЕИК835028348, иск по чл.108 ЗС за признаване собствеността и предаване владението върху избено помещение с площ 5,90 кв.м., с № * на скицата на вещото лице по делото, при съседи: Б., В. /сега Е. М. К./, коридор и двор, разположено в сградата на [улица], вх.А, в [населено място]. Касационната жалба е подадена лично от ищцата М. Т. П., като същата е удостоверила, че притежава юридическа правоспособност. Поддържа се, че решението е очевидно неправилно поради наличие на всички пороци, обуславящи неправилност - чл.281, т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочат и хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Формулирани са въпросите: 1/ възможно ли е на 04.04.1972г. праводателят Н. Б. да владее в цялост имота на Б. Д. Щ. - апартамент, таван и процесното избено помещение № *, а на 02.12.1972г. да бъде признат за собственик на друго избено помещение, различно от владяното, в разрез с разпоредбата на чл.79 ЗС; 2/ възможно ли е ответното дружество, което има собственост в сградата, да придобие по давност избеното помещение на жалбоподателката, при положение, че няма повече свободни избени помещения в кооперацията, т.е. възможно ли е придобиване по давност на складово помещение, което би имало за последица лишаване на самостоятелен обект в сградата /апартаментът на жалбоподателката/ от принадлежащото му избено помещение. Ответникът по жалбата „Полимакс 55” ООД в писмения си отговор моли да не бъде допускано касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по иск за собственост на избено помещение в сградата на [улица], вх.А в [населено място]. Ищцата е собственик на апартамент в сградата и на избено помещение към него по силата на нотариален акт за покупко-продажба от 2006г. Според документа за собственост избеното помещение е без номер и квадратура, с посочени съседи: Б., В., коридор и двор. Ищцата твърди, че ответното дружество владее собственото й избено помещение без основание. От фактическа страна е установено следното: С нотариален акт от 1936г. Б. Д. Щ. е призната за собственик по Закона за етажната собственост на жилище в сградата, заедно с таванско помещение и зимнично помещение, последното с площ 5,90 кв.м., с лице югозапад, при съседи: А. Х., П. К., коридор и двор. С нотариален акт от 1972г. Н. А. Б. е признат за собственик по давност на същия апартамент, заедно с таванско помещение и избено помещение при съседи: Б., В., коридор и двор. През 1980г. Н. Б. и И. Б. даряват на М. Б. описания недвижим имот. През 2000г. М. Б. го продава на М. С.; същата година тя го прехвърля на Л. Б. Ц., а през 2006г. наследниците на последната приобретателка продават имота на ищцата, при идентично описание на избеното помещение във всички нотариални актове след 1972г. Установено е, че претендираното от ищцата мазе с площ 5,90 кв.м. и с лице югозапад, се ползва от ответното дружество, а ищцата ползва мазе, разположено в североизточната част на коридора, срещуположно на процесното, като ползването е съвместно с друг съсед. Приети са две технически експертизи, които единодушно приемат, че от наличните данни не може да се установи идентичност между процесното мазе, ползвано от ответника и мазето, посочено в нотариалния акт на ищцата. Втората техническа експертиза е изготвила схема на мазетата с означаване на собствениците им, така както са се променяли в годините, според наличните данни по делото. Събраните свидетелски показания на свидетелите К., П., К. и О. въззивният съд е подложил на критичен анализ. Приел е, че показанията на М. К. следва да се ценят, тъй като са подробни и последователни; тя живее сградата от много време, има преки и непосредствени впечатления за строителни трансформации в сградата и промяната на собствениците на отделните обекти в нея. Затова показанията й следва да се кредитират, включително и посочването на мазето, което е принадлежало на Н. Б. - съседно на нейното, от североизток. Изнесеното от свидетелката К. съдът също е възприел в частта, че при огледа от ищцата свидетелката е знаела кое е мазето и го е показала на ищцата. По повод твърденията за пристрастност на свидетелката О. О. /тя е дъщеря на управителя на ответното дружество/ съдът е приел, че такава е възможна; въпреки това е намерил показанията й за подробни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. Показанията на В. П. съдът е отказал да кретидира, тъй като в тях са налице противоречия, а и свидетелят не живее в сградата и не може да има непосредствено и обстойно наблюдение върху състоянието в избените помещения; част от възпроизведената от него информация е получена при контакта му с ищцата. При тези фактически обстоятелства въззивният съд е приел, че спорът е концентриран върху установяване идентичност между принадлежащото към жилището на ищцата избено помещение, описано в нотариалния акт за собственост и претендираното от нея мазе, държано от ответника. Направил е извод, че посочените в документа за собственост /включително в документите на праводателите й/ граници на мазето на ищцата не дават възможност, съгласно двете експертизи, да се определи еднозначно, че това е процесното мазе. Мазетата в сградата са разположени двустранно на коридора, като достъп до тях се осъществява чрез две стълбищни клетки - на вход А и Б, разположени от югозападната страна в двата края по продължението на коридора. Границата на мазето с В. не може да се установи несъмнено заради наличието на собственици с тази фамилия, както на мазе от югозапад, така и на мазе североизток /има две лица с фамилия В. - Л. В. и А. В., като едната е собственик на мазе на североизток, а другата - на югозапад/. Границата с Б. също не дава възможност за идентификация, тъй като мазето на собствениците с това име е на североизток. Съдът е намерил за неоснователно твърдението на ищцата, че това мазе представлява пета граница и не следва да се взема предвид. Изтъкнал е, че в нотариалните актове от 1972г. до 2006г. са посочени по четири граници, които трябва да обграждат от всички страни претендираното мазе, поради което е изключено в нотариалния акт да бъде посочено насрещно разположено мазе /през коридора/, тъй като по този начин се наслагват две граници. Твърдението, че в нотариалния акт от 1972 г. на И. К. са посочени Б. Щ., която е първия собственик на избеното помещение и Н. А. Б., който е втория собственик, съдът е намерил за ирелевантно; изяснено е, че към датата на изповядване на нотариалния акт 04.04.1972 г. собственик по нотариален акт е била Б. Щ., а Н. Б. е владеел имотите ѝ /апартамент, таван и избено помещение/. Освен това, вещото лице Б. е взело предвид съдържанието на нотариалния акт на И. К. и го е отразило върху схемата към заключението. Съдът е посочил, че твърденията на ищцата за идентичност между нейното и претендираното мазе се базират на установена от експертните заключения идентичност между други обекти - апартамента и таванското помещение, описани в нотариалния акт на въззивницата, и тези в нотариалния акт от 1936г. на Б. Щ.; описаното там избено помещение е с лице към югозапад, с площ от 5.90 кв.м., при съседи А. Х., ПП. Кабакоев, коридор и двор. Ищцата обаче не може обаче да черпи права от този нотариален акт, тъй като Б. Щ. не е неин праводател - такъв е Н. Б., а той от своя страна е придобил обектите чрез давностно владение, т.е. по оригинерен способ. Поради това съдът е счел, че идентичност не може да се установи с оглед липсата на достатъчно индивидуализиращи данни за мазето. За несъстоятелно е намерено и твърдението на ищцата, че вещото лице Б. е ситуирало нейното мазе под № 9 на изготвената към заключението схема. Експертът изрично е заявил, че не може да бъде определено реалното местоположение на описаното в нотариалния акт на ищцата мазе; схемата е изготвена за улеснение и в нея под мазе с № 9 е обозначено, че не може да се установи правоприемствена връзка. При преценка на визираните от касатора предпоставки за допускане на касационен контрол настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че такива липсват. Първо, формулираните въпроси не отговарят на критерия по чл.280, ал.1 ГПК за правни въпроси, които да са разрешени от съда и да са от определящо значение за изхода на спора. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК, т.1 материалноправният или процесуалноправният въпрос не трябва да е свързан с правилността на обжалваното решение, възприетата фактическата обстановка или обсъждането на доказателствата от въззивния съд. В производството по чл. 288 ГПК касационният съд се произнася дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни. Второ, по отношение на въпросите не удостоверено нито едно от сочените две допълнителни основания - не е посочена практика на ВКС, нито е обосновано значението им за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Първият въпрос: възможно ли е на 04.04.1972г. праводателят Н. Б. да владее в цялост имота на Б. Д. Щ. - апартамент, таван и процесното избено помещение № 9, а на 02.12.1972г. да бъде признат за собственик на друго избено помещение, различно от владяното, касае конкретни фактически обстоятелства по делото и извършената от съда преценка на събраните доказателства за тези обстоятелства. Това не е общозначим правен въпрос, какъвто визира чл.280, ал.1 ГПК. Извън това, в случая съдът е изложил изрични съображения защо не може да съпоставя описанието на избеното помещение по нотариалния акт на Б. Щ., а именно защото тя не е праводател на ищцата; такъв е Н. Б., който е придобил собствеността чрез оригинерен правен способ. Данните от свидетелските показания и проучването на вещото лице насочват на вероятен извод, че назад във времето е извършена размяна на мазета между собственици, така че Н. Б. не е придобил по давност мазето на Б. Щ. /което е от югозапад/, а друго мазе / от североизток/. Вторият въпрос на жалбоподателката е: възможно ли е ответното дружество, което има собственост в сградата, да придобие по давност избеното помещение на жалбоподателката, при положение, че няма повече свободни избени помещения в кооперацията, т.е. възможно ли е придобиване по давност на складово помещение, което би имало за последица лишаване на самостоятелен обект в сградата /апартаментът на жалбоподателката/ от принадлежащото му избено помещение. Този въпрос не е разрешаван в мотивите на въззивния съд и не е определящ за изхода на спора. Съдът е отхвърлил ревандикационния иск на ищцата, като е приел, че тя не е доказала своето право на собственост върху претендираното мазе. Дали ответникът е собственик на това мазе съдът не е обсъждал. Отделно, не е установено ответникът да притежава повече мазета отколкото самостоятелни обекти в сградата, както и не е вярно, че жилището на ищцата е лишено от мазе. Ясно е, че тя е закупила жилището си заедно с мазе, но то не е процесното. Поради това касационно обжалване по тези въпроси не може да се допусне. Не е налице и основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК - очевидна неправилност. Изводите на съда са логични и обосновани; не се сочат и не се откриват нарушения на основополагащи правни принципи и процесуални правила, които биха могли да бъдат подведени под посоченото основание. Предвид изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване. В полза на ответното дружество следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство в размер на 700 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.