Определение № 60355 от 06.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 1970/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Изола П. Ястребец“ ЕООД със седалище в [населено място] - чрез адв. С. Ч. от САК, срещу определение № 932 от 01.04.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 956/2021 г. на Апелативен съд - София. С посоченото определение е потвърдено определение № 260245 от 04.01.2021 г. по т. д. № 204/2020 г. на Софийски градски съд, с което по реда на чл.248 ГПК е изменено протоколно определение от 28.10.2020 г. за прекратяване на производството по делото в частта за разноските като е осъдено „Изола П. Ястребец“ ЕООД да заплати на основание чл.78, ал.4 вр. ал.8 ГПК на „ЗАД Армеец“ АД юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лв. В жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Навеждат се оплаквания, че присъденото юрисконсултско възнаграждение е недължимо и прекомерно с оглед извършените по делото процесуални действия и размерите, предвидени в чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Допускането на касационно обжалване се поддържа бланкетно на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на следните въпроси: „ 1. Следва ли при определяне на възнаграждение съгласно чл.25 от НЗПП съдът да вземе предвид всички извършени съдопроизводствени действия и наличието, респ. липсата на проведени заседания; 2. Следва ли при определяне на възнаграждение съгласно чл.25 от НЗПП над среден, към максимален размер, да бъде съобразени обстоятелството дали е даван под на делото и дали се е стигнало до разглеждане на спора по същество“. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване се сочи и очевидна неправилност на въззивното определение - чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Ответникът „ЗАД Армеец“ АД - [населено място], оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор от 10.06.2021 г. и изразява становище за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол, респ. за оставяне на жалбата без уважение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното определение, Апелативен съд - София е приел, че в качеството на ответник по предявените от „Изола П. Ястребец“ ЕООД осъдителни искове, производството по които е прекратено на основание чл.232 ГПК, „ЗАД Армеец“ АД има право на юрисконсултско възнаграждение съгласно разпоредбите на чл.78, ал.8 и ал.4 ГПК. Въззивният съд е преценил като неоснователни оплакванията в частната жалба на дружеството - ищец за недължимост на юрисконсултското възнаграждение в присъдения от първоинстанционния съд размер от 250 лв., предвид прекратяването на делото и извършените до момента на оттегляне на исковете процесуални действия. Изхождайки от разпоредбата на чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ, предоставяща на съда правомощието да определи по своя преценка размера дължимото юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК в границите от 100 лв. до 300 лв., въззивният съд е направил извод, че в конкретния случай при определяне на юрисконсултското възнаграждение първоинстанционният съд е процедирал в съответствие с посочената разпоредба като е съобразил фактическата и правна сложност на делото. При обосноваване на становището си за правилност на обжалваното определение въззивният съд е акцентирал върху обстоятелството, че първоинстанционният съд е отчел направените от ответника в стадия за размяна на книжа множество защитни възражения срещу основателността и размера на исковете и ангажираните във връзка с тях доказателства. Осъществените в подготвителната фаза на делото процесуални действия от страна на процесуалния представител на ответника /юрисконсулт/ са квалифицирани от въззивния съд като значителни по обем, а като е взето предвид и участието на същия в откритото съдебно заседание по делото, съпроводено със своевременно представяне на списък по чл.80 ГПК, е направен извод, че възнаграждението се дължи в размера, определен от първоинстанционния съд, поради което няма основание за промяна на постановения с обжалваното определение резултат. Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София определение. Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси не са от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а са насочени към оспорване правилността на обжалваното определение. За да се произнесе по размера на юрисконсултското възнаграждение, дължимо на ответника „ЗАД Армеец“ АД по силата на чл.78, ал.4 и ал.8 ГПК, въззивният съд е извършил цялостна преценка на фактическата и правна сложност на делото и на обема на юрисконсултската защита, осъществена от процесуалния представител на застрахователното дружество преди постановяване на определението за прекратяване на делото на основание чл.232 ГПК. Въззивният съд е отчел множеството защитни възражения, противопоставени с отговора на исковата молба, тяхната значимост за спора, ангажираните в тяхна подкрепа доказателства и всички други процесуални действия, предприети от юрисконсулта до момента на узнаване на изявлението за оттегляне на исковете. Съдържащото се във въпросите твърдение, че размерът на юрисконсултското възнаграждение не е съобразен с липсата на проведени открити съдебни заседания, е невярно и се опровергава от приложения на л.83 от първоинстанционното дело протокол от проведено на 28.10.2020 г. открито съдебно заседание. В проведеното заседание застрахователното дружество - ответник е представлявано от юрисконсулт, който е изразил становище по повод оттеглянето на исковете, поискал е присъждане на разноски и е представил списък по чл.80 ГПК. Посочените обстоятелства са взети предвид от въззивния съд при формиране на извода за размера на юрисконсултското възнаграждение, което следва да се присъди на ответника в границите по чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правилността на тази преценка не е предмет на проверка в стадия за селекция на касационните жалби. Предвид данните по делото и мотивите към обжалваното определение, формулираните в изложението въпроси не могат да послужат като общо основание за допускане на определението до касационен контрол. Самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване е отсъствието на надлежно обоснована допълнителна предпоставка, специфична за поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Бланкетното позоваване на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не създава задължение за касационната инстанция да се произнася дали зададените от касатора въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на разясненията, дадени от ОСГТК на ВКС в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. Неоснователно е заявеното в изложението искане за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на обжалваното определение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност по по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК предполага въззивното решение/определение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано и неговият порок да може да бъде установен пряко от мотивите на съда. Особено тежко нарушение на закона би било налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението/определението ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика и не може да бъде установена само въз основа на мотивите, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. В конкретния случай касаторът е аргументирал основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК с доводи за необоснованост и незаконосъобразност на извършената от въззивния съд преценка за размера на юрисконсултското възнаграждение, което се дължи на дружеството - ответник съгласно чл.78, ал.4 ГПК. Поддържаните доводи не насочват към нито една от възможните проявни форми на очевидната неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, поради което въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,