Определение № 2366 от 12.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4859/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 и ал. 2, вр. с чл.248 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба (наименувана „молба“ с вх. № 81154/18.07.2024 г.) на О. Ч. А., представляван от адв. Д. Н., и частна касационна жалба вх. № 103294/27.09.2024 г. на адв. Д. Н. срещу въззивно решение № 3828/27.06.2024 г. по в. гр. д. № 12975/2023 г. по описа на Софийски градски съд, в частта му с характер на определение по чл. 274, ал. 2, вр. чл. 248 ГПК, с което е потвърдено определение № 28123/11.08.2023 г. по гр.д. № 9258/2022 г. на Софийския районен съд относно присъдените за първоинстанционното производство разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. От адвокат Д. Н. е подадена и частна жалба, инкорпорирана в частна касационна жалба с вх. № 103294/27.09.2024 г., срещу определение № 14231/17.09.2024 г. по в. гр. д. № 12975/2023 г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата за изменение на въззивното решение в частта му за размера на определеното по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение на адв.Д.Н. за въззивното производство. В частните жалби са изложени доводи за неправилност на съдебните актове, с които размерите на адвокатското възнаграждение за първата и въззивната инстанция са определени съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за МРАВ в редакцията й към сключване на договора за адвокатска защита. В двете идентични изложения за допускане на касационното обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1) при оказана безплатна правна помощ, предоставена на основание чл. 38, ал. 1, вр. чл. 36 ЗА, спрямо коя редакция на Наредба № 1/09.07.2004 г. за МРАВ се определя размерът на адвокатското възнаграждение от съда - действалата към момента на сключване на адвокатския договор, или действалата към момента на приключване на устните състезания; 2) следва ли съдът, при определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, да съобразява същия с изведените от практиката критерии за определянето му в тези случаи, а именно цената на иска, фактическата и правна сложност на спора и извършените от адвоката процесуални действия до приключване на устните състезания, броя съдебни заседания, извършените допълнителни процесуални действия по обезпечение на иска, отдалечеността на кантората на адвоката от съда, в който се разглежда делото и т.н. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: С постановените въззивно решение № 3828/27.06.2024 г. и определение № 14231/17.09.2024 г. по в. гр. д. № 12975/2023 г. на СГС, решаващият съд е оставил без уважение, съответно: 1) частната жалба на страната срещу първоинстанционното определение на СРС по чл. 248 ГПК; и 2) молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските за въззивното производство. И в двата си акта е посочил, че разноските за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА са дължими в размер, определен съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. в редакцията й, действаща към момента на сключване на договора за адвокатска защита. Приел е още, че при предоставяне безплатно на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА, адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи хонорар само доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете, като се дължи от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал.1 - 3 ГПК, срещу която може да се снабди с изпълнителен лист. Поначало, действието на договора за предоставяне на адвокатска услуга е от момента на сключването му, независимо дали е уговорен адвокатски хонорар или не. При оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски на спечелилата делото страна по чл.78 ГПК. По тези съображения, с въззивното решение в частта му, с която е потвърдено определение № 28123/11.08.2023 г. по гр.д. № 9258/2022 г. на Софийския районен съд, както и с въззивно определение № 14231/17.09.2024 г. по в. гр. д. № 12975/2023 г. на СГС, са оставени без уважение исканията за изменение на първоинстанционния и въззивния акт в частта им относно определения размер на възнаграждението на адв. Д. Н.. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че по подадените частни касационни жалби не са налице условия за допускане на касационното обжалване. Поставените в двете идентични изложения въпроси нямат претендираното от жалбоподателите значение и не обуславят селектирането на жалбите. Практиката на ВКС е установена (вж. – опр. № 230/24.06.2020 г. по ч. т.д. № 660/2020 г., II т.о.; опр. № 625/03.08.2023 г. по т.д. № 1119/2023 г., I т.о., опр. № 3039/17.10.2023 г. по гр. д. № 914/2023 г., IV г.о.; опр. № 50032/20.03.2023 г. по гр. д. № 1705/2022 г., I г.о., опр. по ч.гр.д. № 4121/2022 г., ІІІ г.о., опр. по ч.гр.д. № 2358/2023 г., ІІІ г.о. и др.), че действието на договора за предоставяне на адвокатска услуга е от момента на сключването му, независимо дали е уговорено заплащане на адвокатски хонорар от представляваното лице, или не. Към същия момент, и при посочените релевантни обстоятелства, съдът се произнася и в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК. И в двата случая – при уговорено с доверителя възнаграждение и при договорено безплатно процесуално представителство, размера на адвокатското възнаграждение за съответния вид работа се определя към момента на сключване на договора между довереник и доверител, като се съобразява действителната правна и фактическа сложност на делото и обема на извършената от адвоката работа. Приетото от въззивния съд е в съответствие с тези правни разрешения, които се споделят от настоящия състав, поради което не са налице предпоставките на поддържаното от касаторите селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Вторият въпрос в изложенията е изцяло необуславящ за селектирането на частната жалба, тъй като не е бил част от предмета на спора пред въззивната инстанция. Извън това следва да се има предвид, че съобразно указанията и приетото с решение на СЕС по дело С - 438/22, при определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА съдът не е обвързан с размерите, предвидени в Наредба № 1/2004 г.; размерите на възнагражденията по Наредбата могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне цената на предоставените адвокатски услуги е най-вече фактическата и правна сложност на делото, вида на претенцията, извършените от страните процесуални действия и др. ( в с.см. – мотиви към т. 3 от ТР № 6/ 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК; опр. № 2093/26.04.2024 г. по ч.гр. д. № 1205/2024 г., IV г. о., определение № 663/28.02.2025 г. по ч. т. д. № 271/2025 г., I т. о. и др.). Предвид изложеното, не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивно решение № 3828/27.06.2024 г. по в.гр.д. № 12975/2023 г. на СГС, в частта му с характер на определение по чл. 274, ал.2, вр. чл. 248 ГПК. По същите изложени вече съображения, които е ненужно да се преповтарят, неоснователна е и частната жалба на адв. Д. Н. срещу определение № 14231/17.09.2024 г. по в. гр. д. № 12975/2023 г. на СГС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение