Определение № 1501 от 20.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 503/2025 г.

ВКСII търговско отделение20.05.2025 г.докладчик Людмила Цолова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх.№228/09.01.2025г. срещу определение №995/05.12.2024г. по в.ч.гр.д. № 534/2024 г. на Софийски окръжен съд и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по ч.т.д.№503/25г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ТК на ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщенията за него. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.274 ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от Е. И. П. срещу определение №995/05.12.2024г. по в.ч.гр.д. № 534/2024 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено определение №445/15.05.2024 г. по гр.д. № 871/2024 г. на Ботевградски районен съд за оставяне без уважение на молба с правно основание чл. 83 ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса и разноски по делото. В частната жалба е наведено оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че въззивният съд е постановил порочен съдебен акт, основаващ се единствено на предположения, че щом пострадалият работи, значи има възможност да заплати съдебните разноски по делото, без да е направен подробен анализ на реалните доходи и възможни разходи на молителя. Изтъква се, че според константната съдебна практика преценката, дали дадено лице може или не да заплати държавна такса, се прави към момента на подаване на декларацията по чл. 83, ал.2 ГПК, а не в предходен или последващ момент. Моли се за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да се освободи изцяло ищеца от внасяне на държавна такса и разноски за водене на делото. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е недопустима на основание чл.274 ал.4 ГПК. Искът,с който е бил сезиран районният съд,е с правно основание чл.432 ал.1 КЗ и е с цена 5000 лв., като спорът е с гражданско-правен характер. Тъй като разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК установява обжалваемост на въззивните решения, постановени по граждански дела, с цена на иска над 5000 лв., при искове до този размер не може да бъде надлежно сезирана касационната инстанция. Съгласно чл.274 ал.4 ГПК определенията по дела, решенията по които са необжалваеми пред Върховния касационен съд, също не подлежат на касационен контрол. Последното обуславя извод за недопустимост на депозираната пред ВКС частна касационна жалба,а образуваното въз основа на нея производство подлежи на прекратяване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение

Цитирани разпоредби

5