Определение № 975 от 28.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3230/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. К. С. против решение № 2070/08.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 75/2023 г. от ІV „д“ състав на СГС. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел за неоснователни предявените обективно съединени искове с правно основание чл.40 и чл.55, ал.1 ЗЗД за неоснователни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на СРС. Съдът е приел по спорния между сторените въпрос представлява ли продажбата от 01.10.2019г. за представлявания ищец увреждаща сделка: От писмените доказателства по делото - удостоверение изх. № 27/25.03.2021г. на нотариус относно упълномощителната сделка от 23.08.2019г., и гласните такива, съдът е приел за установено, че страните по делото се познавали и имали отношения от преди упълномощителната сделка. От показанията на свидетел е прието за установено, че едва няколко дни след упълномощителната сделка от 23.08.2019г. ответникът го ангажирал за репатриране на процесния автомобил от[жк]до гараж на [улица]и се установяват твърденията на ответника за наличните значителни увреди на МПС - автомобилът в предната си част бил „смазан“ – предна част, капаци, фарове, решетки, подфарови стойки, картер на скоростна кутия, джанти, радиатор, решетки. Свидетелят съдействал на ответника да набави части за отремонтирането му от Англия. От изслушаното по делото основно заключение на САТЕ по делото съдът е приел за установено, че описаните увреди в долна и предна част на МПС биха могли да бъдат получени от ПТП, настъпило на 28.08.2019г. в [населено място], на [улица], а именно от удар в масивен твърд предмет със скорост не по-малка от 50 км/ч. Съобразно неоспореното заключение, стойността, необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 16 552.02 лева. С оглед неоспореното заключение на САТЕ съдът е приел за правилни изводите на първоинстанционния съд, че при носена от ищеца тежест, по делото не е проведено дължимото от него пълно и главно доказване на твърдението му, че сделката от 01.10.2019г. се явява увреждаща за него. Напротив – от доказателствата по делото е прието за установено, че към релевантната за делото дата – 01.10.2019г., процесното МПС било силно увредено, като стойността на необходимия ремонт за възстановяването му била 16 552.02 лева. По делото е изслушано заключение на САТЕ в производство по чл. 70, ал. 1 ГПК, съгласно което автомобилът в изправно състояние имал действителна (пазарна) стойност 13 090 лева. Ето защо с продажбата от 01.10.2019г. не е налице обективно увреждане на интересите на представлявания, което не е незначително, като е посочено, че ищецът следва да понесе неблагоприятните последици от недоказването, като искът му по чл. 40 ЗЗД, като неоснователен, бъде отхвърлен от съда. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и че е очевидно неправилно – основание по чл.280, ал.2 ГПК. Сочи се правен въпрос относно задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, да прецени правно релевантните факти и да отговори на всички доводи и възражения на страните. Сочи се противоречие с практиката на ВКС по този въпрос във въззивното решение. Въпросът е поставен бланкетно, като не се обосновава в каква насока въззивният съд е процедирал в противоречие с цитираната практика на ВКС, като на това основание следва да се приеме липсата на соченото касационно основание. Сочи се противоречие с тълкуването, дадено с т.3 на ТР № 5/2016 г. на ОСГТК на ВКС, като се твърди, че съдът не е преценил и обсъдил наличието на двата елемента на недействителността по чл.40 от ЗЗД. Съобразно мотивите по т. 3 от ТР № 5/12.12.2016г. по тълк.д. № 5/2014г. ОСГТК на ВКС Фактическият състав, пораждащ недействителността по чл. 40 ЗЗД се състои от два елемента: 1/ обективен елемент - договорът, сключен от (чрез) представителя и насрещната страна по него (третото лице) е във вреда на (уврежда) представлявания. Увреждането на интересите на представлявания може да има най-различни проявни форми, например: договор, сключен при неизгодни за него условия, предоставените на пълномощника права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт и т.н. При всички случаи се има предвид обективно увреждане на интересите на представлявания, което не е незначително. Преценката за наличието на увреждането, респ. - за сигурното му настъпване, се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи - към момента на сключването на договора. 2/ субективен елемент - „споразумяване“ между представителя и насрещната страна по договора (третото лице) за увреждането на представлявания, като не става въпрос за отделна правна сделка между представителя и насрещната страна по недействителния договор, нито е необходимо да е налице изричен „сговор“ между тях да увредят представлявания, а е обективирано в самия недействителен договор, увреждащ представлявания. Най-общо се свежда до недобросъвестност на представителя и насрещната страна по договора (третото лице) относно увреждането на представлявания, в тяхната недобросъвестност - те, и двамата, знаят (осъзнават), че сключеният договор обективно уврежда представлявания. Тази недобросъвестност също не се предполага, а подлежи на доказване от страна на представлявания. Преценката за наличието й също се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи - към момента на сключването на договора. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е обсъдил подробно фактите и обстоятелствата, които са го довели до извод за липса на твърдяната недействителност, като е посочил именно тълкувателното решение, посочено от касатора, с посочените по-горе кумулативно дадени предпоставки, поради което не е налице соченото противоречие. Не се сочат обстоятелства и обосновка на твърдението за наличие на очевидна неправилност на решението, поради което позоваването на това основание не е достатъчно до доведе до допустимост на касационното обжалване на това основание. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС