Определение № 331 от 25.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1879/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. О. К., представляван от адв. И. А., срещу решение № 1533 от 13.12.2022 г. по въззивно гр. д. № 1622/2022 г. на Софийския апелативен съд, с което се потвърждава решението от 18.04.2022 г. по гр. д. № 396/2021 г. на Кюстендилския окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Претенцията е обоснована с твърдението за причинени имуществени и неимуществени вреди вследствие предявено от Прокуратурата на РБ незаконно обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 10, т. 2, вр. с ал. 2 НК, което наказателно производство се твърди да е прекратено с постановление на прокурор от Специализираната прокуратура от 18.06.2021 г. по пр. пр. № 460/2018 г. по описа на същата. В опровержение ответната Прокуратура на РБ е представила пред първоинстанционния съд копие на постановление от 05.11.2021 г. на прокурор в Апелативната специализирана прокуратура по пр. пр. № 451/ 2019 г., с което се отменя горецитираното постановление от 18.06.2021 г. за частично прекратяване на досъдебно производство № 6/2018 г. по описа на ТС-БОП-Кюстендил, поради недостатъчна мотивираност на извода на наблюдаващия прокурор от Специализираната прокуратура за недоказаност на обвинението. В друг документ, наличен по делото – писмо с рег. № 2052/ 02.02.2022 г. е отразено, че липсват данни посоченият акт на Специализираната апелативна прокуратура да е обжалван или да е отменяван. Предвид представените доказателства съдебните инстанции, разгледали делото, са обосновали извод за неоснователност на иска поради неосъществяване на поддържания фактически състав по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ ,относно предпоставката образуваното наказателно производство да е прекратено по отношение на ищеца.Въззивният съд е изтъкнал ,че при наличие на постановен акт на орган на досъдебното производство за отмяна на прекратяващо наказателното производство постановление, съдът не би могъл да игнорира този акт като правни последици. За постановяването му е налице изрична правна възможност, съгласно чл. 243, т. 10 НПК според която норма постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура. Спазен е бил и предвидения срок. След като досъдебното производство спрямо ищеца все още е „висящо“, то не е приключило, поради което не може да се реализира отговорност за незаконно обвинение или незаконно наказателно преследване, което да обоснове носене на гражданска отговорност за вреди по реда на ЗОДОВ. Касаторът изявява несъгласие с тези изводи, като оспорва да е съществувала възможност за отмяна на прокурорско постановление за прекратяване на наказателното производство поради недоказаност на обвинението.В изложение към жалбата се позовава на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с довода за произнасяне в противоречие с ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС, решение № 35/16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5215/2015 г., III г. о. и решение № 47/2020 г. по гр. д. № 4194/2019 г. на ВКС, IV г. о., по въпроса: „Следва ли съдът да се произнесе по всички направени от страните във въззивното производство доводи, оплаквания и възражения и да изложи собствени мотиви по спора?“. Прокуратурата на Република България не е взела становище по жалбата. След преценка Върховен касационен съд, ІІІ г. о., счита, че е сезиран с процесуално допустима и редовна касационна жалба.Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по повдигнатия процесуалноправен въпрос,който не е конкретен и не е аргументирана връзката му с делото – не се сочи кои конкретно доказателства не са обсъдени,кои правнорелевантни факти не са преценени, по кои доводи и възражения на страната съдът не се е произнесъл в мотивите, кой извод не е подкрепен с преценка на доказателства. Въпросът е зададен твърде общо, като не е изложена обосновка на поддържаното основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК,свързана със съдържанието на въззивното решение и изложените от съда мотиви. Не е налице противоречие с цитираната тълкувателна и казуална практика на ВКС, след като видно от мотивите към обжалваното решение въззивният съд е изложил съображения по съществените доказателства от значение за ангажиране отговорността на държавата за вреди, като ясно и логически обосновано е формулирал становището си относно фактите, които възприема за установени. Препратил е към мотивите на първоинстанционния съд и в допълнение е изложил свои собствени,съобразно наведените във въззивната жалба оплаквания.При извод за недоказаност на основен елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а именно незаконност на обвинението, не е от обуславящо за изхода на делото значение, нито е в противоречие с изтъкнатата практика на ВКС отказът на въззивния съд да обсъжда онези доводи и твърдения на ищеца и въззивен жалбоподател ,относими към характера на претърпените вреди и размера на отговорността. Водим от гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.