Определение № 328 от 29.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 930/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. Й. П. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв.Г. В. от САК срещу определение № 1086 от 11.10.2011 г. по ч. гр.д. № 849/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 07.03.2012 г. на Пернишкия районен съд, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК с № 715 от 07.03.2012 г. по ч.гр.д.№ 821/2012 г. в частта му, с която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за присъждане на адвокатски хонорар в размер на 13 000 лв. В частната жалба се излагат доводи за постановяване на определението в нарушение на процесуалния закон, а допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК. Ответната страна К. П. И. не е изразила становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. С обжалваното определение въззивният съд, за да потвърди съдебния акт на първоинстанционния съд, с което е отхвърлено искането за присъждане на адвокатския хонорар в размер на 13 000 лв. е приел, че по аргумент от чл.78, ал.1 ГПК се дължат разноските, за които има доказателства, че са направени, каквито в случая не са налице по отношение на договореното адвокатско възнаграждение, поискано със заявлението на частния жалбоподател. Правният въпрос от значение за изхода на спора е кои разноски се дължат – дали уговорените или само тези, за които има доказателства, че са направени. Този въпрос безспорно е решаван противоречиво, което се установява, както от приложените към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдебни актове от страна на частния касатор, така и от мотивите на Разпореждане от 31.07.2012 г. на Председателя на ВКС за образуване на основание чл.128, ал.1 ЗСВ във връзка с чл.292 ГПК на тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, което е висящо. Следователно е налице основанието за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл.280 ал.1, т.2 от ГПК и такова следва да се допусне. С оглед висящността на производството по цитираното тълкувателно дело от значение за спора по настоящото дело и съгласно чл.229 ал.1, т.4 от ГПК производството по настоящото дело следва да се спре до произнасянето на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 6/2012 г. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение