Определение № 2555 от 27.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3847/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Д. Л., представлявана от адв. Ц. Р., срещу въззивно решение № 254/ 03.05.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 926/2022 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение № 523/21.09.2022 г. по гр. д. № 1083/2022 г. на Районен съд – Благоевград. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касаторката против Община Благоевград искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ - за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист „Селско стопанство““ в отдел „Земеделие и гори“ в Дирекция „Икономическо развитие и управление на собствеността“; и за заплащане на обезщетение за оставането без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 14.03.2022 г. – 14.09.2022 г. в размер на сумата 8 100 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си жалбоподателката поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпроса: длъжен ли е въззивният съд да разгледа, анализира и прецени всички доказателства, да обсъди и да се произнесе по всички доводи и съображения на страните, по направените от тях доказателствени искания, като конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои не. Поддържа се, че по поставения въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с ТР от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с константната практика на ВКС - решение № 173/06.11.2020 г. по гр. д. № 4404/2019 г., III г. о., решение № 411/27.10.2011 г. по гр. д. № 1857/2010 г., IV г. о., решение № 149/ 03.07.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г., III г. о., решение № 3/22.07.2013 г. по гр. д. № 534/2012 г., IV г. о., решение № 22/24.02.2015 г. по гр. д. № 458/2014 г., I г. о., решение № 10/01.02.2012 г. по гр. д. № 130/2011 г., I г. о. Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответната страна по жалбата – Община Благоевград, чрез юрисконсулт И. Я., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: По делото е установено, че К. Л. е работила по безсрочен трудов договор на длъжността „Главен специалист „Селско стопанство“ в Отдел „Земеделие и гори“ към Дирекция „Икономическо развитие и управление на собствеността“ при Община Благоевград. Трудовото й правоотношение е прекратено от работодателя със заповед № 167-ЧР-Д/11.03.2022 г., считано от 14.03.2022 г., на основание чл. 328, ал. 1, т.2, пр. 2 КТ - съкращаване в щата, във връзка с влязло в сила от 01.03.2022 г. ново длъжностно разписание на общинската администрация. Обсъждайки събраните по делото доказателства, съдът е приел, че е съкратена единствената щатна бройка за длъжността, заемана от ищцата, като съкращението е реално. В тази връзка е посочено, че реално съкращаване е налице, когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съществено съдържание на отделна длъжност. Когато част от трудовите задължения на съкратената длъжност са запазени в новосъздадена длъжност, но са комбинирани с нови съществено различни трудови задължения, които предполагат и други квалификационни изисквания за заемането й, съкращаването на щата също е реално. Реално съкращаване на щата е налице и когато, при запазване общата численост на персонала, се закриват щатни бройки за определени длъжности и се откриват нови щатни места за длъжности с различни трудови функции, както и при трансформация на длъжности. Наличието или липсата на идентични трудови функции се определя от естеството на възложената работа. В случая, съгласно длъжностната характеристика, основната трудова функция на длъжността на ищцата е свързана с работата по управлението и разпореждането със земи от общинския поземлен фонд на територията на Община Благоевград. При съпоставката на старото и новото щатно разписание, както и на длъжностните характеристики на съкратената длъжност, на новосъздадената длъжност „Главен експерт „Земеделие и гори“ в Отдел „Земеделие и гори“ (предвидена за заемане по служебно правоотношение) и на длъжността „Главен специалист общинска собственост“ съдът е посочил, че част от изпълняваните от служителката трудови функции са запазени в новите длъжности, но последните включват и качествено нови по характеристиката си трудови задължения и отговорности, които ги определят като съществено различни. В заключение е направен извод, че е налице реално съкращаване на щата за длъжността, заемана от ищцата, а тъй като щатната бройка е била единствена, работодателят не е имал задължение да извършва подбор и такъв не е правен. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от страната предпоставки за селектиране на жалбата. По поставения в изложението правен въпрос, касаещ задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и наведените от страните доводи и възражения, решението съответства на установената съдебна практика, в т. ч. и на сочената от жалбоподателката. Константно е приемано (вж. – ППВС № 1/1953 г., т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, решение № 164/04.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г., III г. о., решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г., IV г. о., решение № 83/23.06.2015 г. по т. д. № 1940/2014 г. II т. о., решение № 154/24.08.2016 г. по гр. д. № 3848/2015 г., IV г. о. на ВКС и др.), че въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка релевантните факти и събраните доказателства, обсъди защитните тези на страните и формира самостоятелни правни изводи по спора, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба и отговора предели на въззивна проверка. В съответствие с чл. 236, ал. 2 ГПК съдът следва да изложи мотиви към решението си, които да отразяват осъществената от него, в рамките на правомощията му по чл. 269 ГПК, самостоятелна решаваща дейност на инстанция по съществото на спора. В случая, въззивният съд е съобразил тези си процесуални задължения – подробните мотиви на решението отразяват осъществена самостоятелна решаваща дейност – обсъдени са доводите и възраженията на страните, извършен е анализ и оценка на събраните по делото доказателства, като съдът е посочил кои от тях и защо кредитира и кои не цени. Следва да се посочи също, че въззивното решение е съобразено с константата практика на ВКС по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ (решение № 19/18.02.2014 г. по гр. д. № 4322/2013 г., IV г. о., решение № 498/13.01.2012 г. по гр. д. № 1561/2010 г., IV г. о. и др.), съгласно която реално съкращаване на щата е налице и когато се закриват щатни бройки за определени длъжности и се откриват нови за длъжности с различни трудови функции, като в комплекса на трудовите функции на новоразкритите длъжности са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови функции. Преценката за идентичност на трудовите функции се извършва с оглед естеството на възложената работа и от свойствените задължения за длъжността. Една и съща длъжност, в зависимост от предмета на дейност на работодателя може да има различни трудови функции. Именно поради това, при преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата; от свойствените задължения за длъжността - от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността. Въззивният съд е съобразил тези правни разрешения, като след анализ и оценка на ангажираните от страните доказателства, на доводите и възраженията им, е приел, че работодателят законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищцата на избраното основание по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ. Не се констатира поддържаното селективно основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Във фазата по селектиране на касационните жалби Върховният касационен съд не може да извършва анализ на осъществените процесуални действия от съда и страните, нито да преценява събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е такава квалифицирана форма на неправилност на съдебния акт, която трябва да може да бъде установена пряко от съдържанието на самото решение, без то да се подлага на допълнителна проверка. В случая, изложените от жалбоподателката аргументи не сочат за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи пряко от самото него. А по формулирания в изложението въпрос обжалваният акт не може да бъде оценен като очевидно неправилен, след като при постановяването му съдът е съобразил точния смисъл на приложимия закон и относимата съдебна практика на ВКС. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответната страна по жалбата юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 150 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение