Определение № 33 от 02.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4773/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№119964/03.10.2019г., подадена от Р. Д. П.-М. от [населено място] чрез процесуалния ѝ представител адв.Н. А. И. от САК, срещу решение №5000/04.07.2019г., постановено от II-Д въззивен състав на СГС ГО на Софийски градски съд по в.гр.д.№1183/2018г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено в частта, с която е уважен предявеният от Е. Д. П. срещу Р. Д. П. иск с правно основание чл. 108 ЗС за разликата над 4933.48/10690 ид.части до уважения размер от 1/2 ид.част от правото на собственост върху апартамент №71, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 82кв.м., заедно с 1.039% ид.части от общите части на сградата и от дворното място, върху което е построена тя, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ....................... по КККР, одобрени със заповед №РД-18-15/06.03.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, като имотът се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор .........................., и за предаване владението върху този имот за разликата над 4933.48/10690 ид.части до уважения размер от 1/2 ид.част, както и в съответната част, касаеща разноските и вместо това предявеният от Е. Д. П. срещу Р. Д. П. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че Е. Д. П. е собственик на основание наследствено правоприемство от Д. П. П. за разликата над 4933.48/10690 ид.части до пълния претендиран размер от 1/2 ид.част от правото на собственост върху апартамент №, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор .................................. по КККР, одобрени със заповед № РД-18-15/06.03.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, и за предаване владението върху този имот за разликата над 4933.48/10690 ид.части до пълния претендиран размер от Ѕ ид.част е отхвърлен. В частта, с която Е. Д. П. е признат за собственик по наследствено правоприемство от Д. П. П. върху 4933.48/10690 ид.части от апартамент №, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор .............................. по КККР, одобрени със заповед № РД-18-15/06.03.2009г. на изпълнителния директор на АГКК и Р. Д. П. е осъдена по реда на чл. 108 ЗС да предаде владението върху 4933.48/10690 ид.части от апартамента, решението на първоинстанционния съд е потвърдено. С определение № 33 от 21.04.2020 г., постановено по настоящето дело, производството по делото е спряно като е предложено на основание чл. 292 ГПК на ОСГК на ВКС да постанови тълкувателно решение по въпроса по предявен по реда на чл. 108 ЗС иск от съсобственик на недвижим имот следва ли съдът да осъди другия съсобственик да предаде владението върху идеална част от имота. Въз основа на така отправеното предложение е образувано тълкувателно дело № 3/2020 г. по описа на ОСГК на ВКС. Производството по тълкувателното дело е приключило с постановяване на тълкувателно решение, обявено на 05.01.2022г., поради което производството по настоящето дело следва да бъде възобновено, като тричленният състав на I г.о. на ВКС се произнесе по наведените в изложението към касационната жалба основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1, и т. 3, както и по чл. 280, ал. 2 ГПК. Според касатора обжалваното решение е очевидно неправилно, тъй като съсобственикът К. В. Т., наследник на съпругата на наследодателя Л. Т. П., е „изпуснат“ като страна, която задължително трябва да участва в настоящето дело. Развива подборно тази теза в касационната жалба, като поддържа, че очевидната неправилност се изразява в нарушение на правата на К. В. Т., определени в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 и чл. 17 от Конституцията на Република България, като счита, че следва да бъде отчетено и обстоятелството, че К. В. Т. като лице с увреждания попада под специална закрила, в това число чл. 3, чл. 5, ал. 1 и 2 на Указ №297, на основание чл. 98, т. 4 от Конституцията, гарантиращи правата на хората с увреждания по начин, който осигурява зачитане на човешкото им достойнство и равното третиране в личния, обществения и политическия живот, като същият има назначен законен настойник. Поддържа, че в нарушение на съдебната практика въззивният съд не е съобразил, че процесният апартамент е придобит в режим на съпружеска имуществена общност по време на брака на наследодателя Д. П. П. с Л. Т. Т.-П., при което частта на Д. П. е 1/2 ид.част, а частта на съпругата му Л. П. е също 1/2 ид.част. Поддържа също така, че искът по чл. 108 ЗС са предаване владението на 4933.48/10690 ид.части от процесния имот е недопустим, тъй като имотът е съсобствен, като тя е владеещ съсобственик и то със значително по-голяма квота на съсобственост от ищеца. Позовава се на разрешението, дадено в решение №774 от 10.02.2011г. по гр.д.№643/2009г. на Четвърто ГО на ВКС, според което собственик на идеална част от имот не може да претендира владението, нито държането от друг съсобственик на идеална част от същия имот, като неговият ревандикационен иск ще бъде основателен в установителната му част и изцяло неоснователен в осъдителната, тъй като другият съсобственик също има правата по чл. 31, ал. 1 ЗС. Поддържа също така, че основният документ, от който се черпят правата на собственост, не може да предостави такива, тъй като не е вписан в Службата по вписванията при СРС и поради това няма действие спрямо трети лица, вкл. по отношение на всички съдебни, държавни и общински органи. В писмен отговор в срока по чл. 286, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба Е. Д. П., чрез процесуалния си представител адв.П. С.-С. от САК, изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акто на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: По реда на чл. 108 ЗС Е. Д. П. е предявил срещу Р. Д. П. иск за признаване правото на собственост и предаване владението върху 1/2 ид.част от процесния апартамент, с твърдението, че страните са брат и сестра, единствени наследници на Д. П. П., който е придобил имота на основание договор за замяна, обявен за окончателен със съдебно решение от 03.05.1977г. по гр.д.№3773/1975г. по описа на СРС, 34 състав. В писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК Р. Д. П. оспорва така предявения иск с твърдението, че имотът, придобит по силата на съдебно решение, което не е било вписано, е принадлежал в режим на СИО на Д. П. П. и Л. Т. П., като след смъртта си Л. Т. П., починала на 14.02.2011г., е оставила за свои наследници освен съпруга си Д. П. П. и дъщеря Р. Д. П. и син К. В. Т.. Поддържа, че не е знаела, че има още един брат – ищецът по делото. Навела е и довод, че предявеният иск е недопустим, евентуално неоснователен, тъй като се претендира предаване на идеална част от недвижим имот от съсобственик. В обжалваното решение от фактическа страна е прието, че Д. П. П. и Л. Т. Т. са сключили граждански брак на 03.10.1971г., като по време на брака, с решение от 03.05.1977г., постановено по гр.д.№3773/1975г. по описа на СРС, влязло в сила на 03.01.1978г., и вписано в Службата по вписванията на 16.02.1978г., е обявен за окончателен сключеният между Д. П. П. и Т. Д. Н. предварителен договор от 07.02.1975г. за замяна на жилища, като Д. П. П. прехвърля на Т. Д. Н. собствеността върху апартамент в [населено място], [улица] за сумата от 8220.90лв., а Т. Д. Н. прехвърля в замяна собствеността върху апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес] за сумата от 10670лв., при което Д. П. П. е осъден да заплати на Т. Д. Н. сумата от 2469.10лв. Въз основа на тези факти въззивният съд е приел, че Д. П. П. и съпругата му Л. Т. П. са придобили процесния имот по силата на договор за замяна, като 8220.90/10690 ид.части в индивидуална собственост на Д. П. П., а 2469.10/10690 ид.части в режим на СИО. Изложени са съображения, че доплащането на разликата в стойността на заменяния от Д. П. П. недвижим имот, който е бил негова индивидуална собственост, е станало през време на брака и съответната част от собствеността се включва в съпружеската имуществена общност. Така изложените от въззивния съд съображения досежно правата на съпрузите при придобиване правото на собственост върху имота съответстват изцяло на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, според която в подобни хипотези в режим на СИО се придобива само онази идеална част от имота, която съответства на заплатената по време на брака част от неговата стойност. В представеното по делото решение № 34 на състав на ГК на СРС, постановено на 03.05.1977г. по гр.д.№3773/1975г., влязло в сила на 03.01.1978г., е посочено, че замененият от Д. П. П. апартамент, находящ се на [улица], е придобит от него при делба с бившата му съпруга, което обстоятелство въззивният съд е съобразил, като е приел, че този имот е бил индивидуална собственост на заменителя. Поради това тезата на касатора, че изводът на въззивния съд за правата на съпрузите към момента на придобиване на собствеността е неправилен, не може да бъде споделена. Не може да бъде споделена и тезата на касатора за очевидна неправилност на въззивното решение поради обстоятелството, че решението, с което предварителният договор е обявен за окончателен, не е вписано. В обжалваното решение съдът е взел предвид обстоятелството, че решението е вписано на 16.02.1978 г. Наведеният от касатора довод следователно не съответства на данните по делото. По отношение на правата в наследяването от фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че Л. Т. П. е починала на 14.02.2011г. и като наследници по закон е оставила преживял съпруг Д. П. П., дъщеря Р. Д. П. и син К. В. Т., а Д. П. П. е починал на 29.12.2011г. и оставил като наследници по закон син Е. Д. П. и дъщеря Р. Д. П.. Въз основа на така установените факти въззивният съд е приел, че след смъртта на Л. Т. П. на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН нейната 1234.55/10690 ид.част от процесния апартамент е наследена от съпруга Д. П. П. и децата Р. Д. П. и К. В. Т. при равни квоти – по 411.51/10690 ид.части за всеки, а след смъртта на Д. П. П. на основание чл. 5, ал. 1 ЗН неговата 9866.96/10690 ид.част (8220.90/10690 + 1234.55/10690 + 411.51/10690) е наследена от децата му Е. Д. П. и Р. Д. П. при равни права – по 4933.48/10690 ид.части за всеки. С оглед на това е прието, че Е. Д. П. се легитимира като собственик на 4933.90/10690 ид.части от процесния апартамент, до който размер предявеният от него ревандикационен иск се явява основателен. Следователно при извършването на преценка за притежавания от Е. Д. П. и от Р. Д. П. обем от права върху процесния недвижим имот въззивният съд е взел предвид последователността в наследяването (наследствената трансмисия), при което е отчел и обстоятелството, че права върху притежаваната от Л. Т. П. идеална част от имота има и нейният син К. В. Т.. По отношение на притежаваните от К. В. Т. въззивният съд не се е произнасял по съществото на спора със съответен диспозитив и доколкото това лице не е взело участие в производството по делото, то и така постановеното решение му е непротивопоставимо. Освен това, доколкото притежаваният от К. В. Т. обем от права е отчетен от въззивния съд и извод този обем от права да принадлежи на Р. Д. П. или на Е. Д. П. в обжалваното решение не се съдържа, тезата на касатора, че обжалваното решение е очевидно неправилно поради нарушаване правата на К. В. Т. не може да бъде споделена. Следва да се отбележи също така, че според ТР №3 от 05.01.2022 г. по тълк.д.№ 3/2020 г. на ОСГК на ВКС е допустимо предявяването на ревандикационен иск от един съсобственик срещу друг когато ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца, като участието на всички съсобственици на имота в това производство не е задължително. В подобно производство останалите съсобственици, за които не се твърди да упражняват фактическа власт върху имота по начин, да нарушават владението на ищеца, не са задължителни необходими другари. Всеки съсобственик разполага с правомощието да предяви ревандикационен иск само срещу онзи съсобственик, който упражнява фактическата власт върху имота в нарушение на правата му. Обжалваното въззивно решение съответства на така дадените от ОСГК на ВКС разяснения по приложението на чл. 108 ЗС. Доводите на Р. Д. П., че предявеният иск е недопустим, евентуално неоснователен по причина, че собственик на идеална част не може да претендира владението, нито държането от друг съсобственик на идеална част от същия имот, са приети за неоснователни, като са изложени съображения, че според трайната практика на ВКС съсобственикът може да търси защита чрез иска по чл. 108 ЗС както в случаите, когато върху имота се упражнява фактическа власт от трето на съсобствеността лице, така и по отношение на друг съсобственик, който го завладее без да има основание за това, тъй като основанието да се владее имота е обусловено от обема на притежаваното право. Прието е, че при съсобственост правото на собственост се съпритежава от отделните съсобственици, а искът по чл. 108 ЗС гарантира съдебна защита на това право на съсобственика в обема на притежавания от него дял, при което, макар и в обем на идеална част, правото на собственост на съсобственика включва и трите правомощия – да се владее собствената идеална част, да се ползва съвместно с другите съсобственици и да се разпорежда с нея, макар и при известни ограничения предвид правото на изкупуване. Изложени са съображения, че изпълнението на съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 108 ЗС, става чрез съставяне на протокол от съдебния изпълнител за въвод във владение на идеална част, като се осигурява достъп на съсобственика до имота. Посочено е също така, че съвладението на целия имот също е форма на упражняване на правото на собственост от съсобствениците. Именно с оглед така изложените от въззивния съд съображения с посоченото по-горе определение № 33 от 21.04.2019 г. настоящият състав на I г.о. на ВКС предложи на ОСГК на ВКС да постанови тълкувателно решение, като с ТР №3 от 05.01.2022 г. по тълк.д.№3/2020 г. ОСГК на ВКС прие, че при иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване владението върху претендираната идеална част, когато ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца. Изложените от въззивния съд съображения съответстват на даденото от ОСГК на ВКС тълкуване по приложението на разпоредбата на чл. 108 ЗС в отношенията между съсобственици, като в случая е установено, че Р. Д. П. упражнява фактическата власт върху целия имот, т.е. е установила фактическа власт върху съсобствения имот, надхвърляща притежавания от нея обем от права в съсобствеността, нарушавайки с това свое действие владението на Е. Д. П., без при това по делото да е установено предхождащо предявяването на иска разпределение на ползването. Поради това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение