Определение № 131 от 26.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2359/2019 г.

Подадена е молба вх. № 4124/02.06.2020г. (пощенско клеймо от 01.06.2020г.) от „Техно Резиденшъл Парк 2“ЕАД/н./, чрез синдика Венцеслава Стефанова, за освобождаване от предварително внасяне на държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане по същество на касационна жалба на дружеството срещу допуснато до касационно обжалване въззивно решение, съгласно определение № 335/18.05.2020г. по т.д. № 2359/2019г. на ВКС, I т.о. В молбата са изложени доводи, че касаторът е обявен в несъстоятелност и особено високият размер на дължимата за разглеждане на касационната жалба държавна такса не може да бъде понесен от масата на несъстоятелността, поради което се ограничава неговият достъп до съд. При условията на евентуалност прави искане за удължаване на срока за внасяне на държавна такса с два месеца. С молба от 23.06.2020г. Ангел Николов Донов и Кристи Христова Маринова, упражняващи правомощията на синдици на „Корпоративна търговска банка” АД (н.), [населено място], изразяват становище за неоснователност на искането за освобождаване от предварително внасяне на държавна такса и за продължаване на срока за внасянето на същата. Съставът на ВКС констатира следното: С определение № 335/18.05.2020г. по т.д. № 2359/2019г. на ВКС, I т.о. по касационна жалба на „Техно Резиденшъл Парк 2”ЕАД/н./ е допуснато касационно обжалване на решение № 1245/27.05.2019г. по т.д. № 1399/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2388/15.12.2017г. по т.д. № 1452/2017г. на СГС в частта, с която е обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка”АД (н.) по предявен от синдиците на банката в несъстоятелност срещу касатора иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН прихващането, извършено от „Техно Резиденшъл Парк 2”ЕАД/н./ с изявление с вх. № 8698/11.09.2014г., с активно вземане в размер на 16 258 640лв., придобито с договор за цесия от 10.09.2014г. с „БТК” АД, както и в частта за разноските, като е указано на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 325 172,80лв., като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата му ще бъде прекратено. Към настоящата молба на касатора е приложено извлечение от банковата му сметка за салдо към 31.05.2020г. в размер на 56,09 лв. Въз основа на така установеното ВКС прави следните правни изводи: Предявяването на иска по чл.59, ал.3 ЗБН и заплащането на държавна такса за неговото разглеждане са предмет на специална правна уредба, съдържаща се в Глава четвърта, раздел ІІІ „Попълване на масата на несъстоятелността” на Закона за банковата несъстоятелност. Съгласно чл.62, ал.1 ЗБН във вр. с чл.60, ал.3 ЗБН, искът по чл.59, ал.3 ЗБН може да бъде предявен от синдика на банката в несъстоятелност, от Фонда за гарантиране на влоговете в банки и от всеки кредитор на банката. В изключение от правилото, че при завеждане на иск пред съда се заплаща държавна такса, в чл.59, ал.7 ЗБН е предвидено по исковете по чл.59, ал.3 /и ал.5/ ЗБН да не се събира предварително държавна такса само от ищеца по чл.62, ал.1 ЗБН, а в зависимост от изхода на делото - дали то е приключило с уважаване или с отхвърляне на иска, таксата да бъде събрана от осъдената страна или от масата на несъстоятелността. Алинея 2 на чл.62 ЗБН следва да се прилага, поради изричното нормативно препращане, в систематична връзка с ал.1 на чл.62 ЗБН, в която са посочени субектите, легитимирани да предявят разглежданата категория искове. Прилагани във връзка, двете алинеи на чл.62 ЗБН водят до извод, че предварително заплащане на държавна такса не се дължи само от субектите по чл.62, ал.1 ЗБН, които предявяват исковете по Глава четвърта, раздел ІІІ ЗБН и/или обжалват съдебното решение за тяхното отхвърляне. Освобождаването от предварително заплащане на държавна такса в хипотезите на чл.62, ал.2 ЗБН, които включват и иска по чл.59, ал.3 ЗБН, е предназначено да улесни постигането на целения с исковете по Глава четвърта, раздел ІІІ ЗБН резултат- попълване на масата на несъстоятелността и по-пълно удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелната банка, без воденето на исковете да натоварва масата на несъстоятелността със значителни по размер разноски за заплащане на държавни такси. Защитата на третите лица - ответници е несъвместима с тази цел, поради което те не са адресати на правилото по чл.62, ал.2 ЗБН, респ. чл.59, ал.7 ЗБН, и дължат заплащане на държавна такса при подаване на касационна жалба срещу решението на съда, с което предявеният срещу тях иск е уважен. Съставът на ВКС съобрази, че доводите в молбата за освобождаване от предварително внасяне на държавна такса с оглед производство по несъстоятелност на касатора насочват към лошо финансово състояние на дружеството. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в определение № 707/24.01.2017г. по ч.т.д. № 2792/2017г. на ВКС, II т.о., определение № 671/14.11.2017г. по ч.т.д. № 2555/2017г. на ВКС, II т.о., определение № 702/19.12.2018г. по ч.т.д. № 2929/2018г. на ВКС, II т.о., определение № 141/20.02.2019г. по ч.т.д. № 52/2019г. на ВКС, II т.о., определение № 80/15.02.2017г. по ч.т.д. № 2307/2016г. на ВКС, II т.о., определение № 433/15.12.2014г. по гр.д.№1597/2014г. на ВКС, IV г.о. и други, гарантираното на страните по граждански спор с разпоредбата на чл.6 ЕКПЧОС и чл.47 от Хартата на основните права на ЕС право на достъп до съдилищата се реализира с предоставения на държавите – членки свободен избор на средства за постигане на тази цел. Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС. Когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет такъв спор или искът и/ или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на чл.83, ал.1, т.4, чл.84 ГПК или на особена разпоредба в друг закон (например чл.620, ал.1 и ал.5, чл.649, ал.6, чл.694, ал.2 ТЗ), то внасяне на държавна такса се дължи предварително предвид общото правило на чл.71, ал.1, изр.1 вр. чл.73, ал.3 ГПК, тъй като съгласно изричната формулировка на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК съдът може да признае липсата на достатъчно средства за заплащане на държавна такса и да освободи страната от внасянето й, само ако тя е физическо лице. Същевременно е налице практика на ВКС, обективирана в определения по чл.274, ал.3 ГПК: определение № 170/15.04.2020г. по ч.т.д. № 209/2020г. на ВКС II т.о. и определение № 524/30.07.2019г. по ч.т.д. № 908/2019г. на ВКС II т.о., в която след съобразяване изцяло с практиката на Европейския съд по правата на човека и на СЕС е прието, че търговско дружество с открито производство по несъстоятелност, поради съществен размер на дължима от него държавна такса, следва да бъде напълно освободено от заплащането й. Така в практиката на Европейския съд по правата на човека е признато правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса (решение от 24.12.2009 г. по дело „Агромодел” ООД срещу България (жалба № 68334/01), решение от 26.07.2005г. по дело Podbielski и PPU Polpure срещу Полша (жалба № 39199/98), решение от 10.01.2006г. по дело Teltronic – CATV срещу Полша (жалба № 48140/99). Прието е, че достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, в това число и финансови, когато става дума за изискването да се плати на гражданските съдилища държавна такса. Само по себе си това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл.6 §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност. В тази връзка факторите, които се преценяват са: размер на таксите, преценен в светлината на специфичните обстоятелства според случая, както и платежоспособността на заинтересованото лице и стадий на производството, в който въпросното ограничение е наложено. Аналогична е и практиката на СЕС, обективирана в Определение от 13.06.2012г. по дело С –156/12 GREP/Freistat Bayern, според което принципът на ефективна правна защита, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, може да обхваща правото на освобождаване от заплащане на разноските във връзка с производството и/или на разноските за адвокатска помощ в производството по такава жалба. Националният съд обаче следва да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. В рамките на тази преценка националният съд може да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото. За да прецени пропорционалността, националният съд може също да вземе под внимание размера на разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие. Конкретно когато става дума за юридически лица, националният съд може да вземе под внимание положението им. В този смисъл той може да вземе под внимание например правно-организационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата. Горното налага извод, че сам по себе си фактът на открито производство по несъстоятелност на юридическо лице, което по закон е длъжно да внесе предварително държавна такса по подадена от него жалба, не може да обоснове единно и непротиворечиво заключение, че във всички случаи това дружество следва да бъде освободено от внасянето на такса. Необходимостта от преценка на съвкупността от релевантни обстоятелства е призната в практиката на ВКС – определение № 80/13.05.2020г. по ч.т.д. 1358/2019 г. на ВКС I т.о. Дължимата държавна такса по настоящето дело за разглеждане по същество на касационната жалба на „Техно Резиденшъл Парк 2“ЕАД/н./ е в размер на 325 172,80лв. С оглед целия посочен размер тя би се явила непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие на дружеството, обявено в несъстоятелност, което има качеството на ответник в производството по иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН. От значение е обстоятелството дали дружеството притежава имуществени права, които да генерират доходи и респективно да служат за покриване на разноските в производството по несъстоятелност, между които са разходите за попълване, управление, оценяване и разпределение на масата. След справка в търговския регистър се констатира, че производството по несъстоятелност към момента не е спряно на осн. чл.632, ал.5 ТЗ. Същевременно по реда на чл.629б ТЗ съдът по несъстоятелността е определил сума от 16 000лв. за разноски по провеждане на производството по несъстоятелност на „Техно Резиденшъл Парк 2“ЕАД/н./, като е опредил срок за внасянето й от страна на кредиторите. Видно от списъка на приетите вземания основен кредитор на касатора се явява цедентът по въведената в производството по иска с правно осн. чл.59, ал.3 ЗБН цесия. Следователно при констатация за заличаване в ТР на едноличния собственик на капитала на „Техно Резиденшъл Парк 2“ЕАД/н./, евентуално в интерес на кредиторите на масата на несъстоятелността на дружеството-касатор е нейното съхраняване и провеждане на защита по иска по чл.59, ал.3 ЗБН. В подадената молба за освобождаване от предварително внасяне на държавна такса в касационното производство представляващият касатора синдик при условията на евентуалност е направил искане за продължаване на срока за внасяне на таксата именно с оглед провеждане на процедура по чл.629б ТЗ. Освен това се преценява и етапа на развитие на настоящето производство. Касае се до разноски, свързани със заплащане на държавна такса за разглеждане на касационна жалба, т.е. за заключителна фаза от исковия процес, като до този момент дружеството-касатор не е било натоварено с извършването на подобен вид разноски. Съвкупната преценка на така изложените обстоятелства налага извод за частично освобождаване от предварително внасяне на държавна такса, като дължимата на настоящия етап се определя в размер на 32 517лв., който с оглед фазата на развитие на производството, защитавания материален интерес и състоянието на касатора, представлява финансова тежест, която не лишава дружеството от достъп до съд. При неуважаване на молбата касаторът иска от съда да бъде даден двумесечен срок за внасяне на държавната такса. Съставът на ВКС съобрази, че внасянето на така определената такса е обвързано от действия на синдика, съда по несъстоятелността и кредиторите на несъстоятелността на осн. чл.629б ТЗ. Поради което следва да определи нов срок за внасяне на дължимата такса, а именно двумесечен от съобщението. Водим от горното, Върховният касационен съд, ТК, Първо отделение