Определение № 60249 от 29.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1016/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частни касационни жалби от „Бардгруп“ЕООД и от „Маверик груп“АД срещу определение № 11844/12.08.2020г. по в.ч.гр.д. № 1824/2020г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение №5170/03.10.2019г. по т.д. № 33/2019 г. на СГС за недопускане на главно встъпване на „Маверик груп“АД, действащ като субституент на „Полисан“АД и приемане за съвместно разглеждане в това производство на предявения от „Полисан“АД срещу „УниКредит факторинг“ЕАД иск за заплащане на сумата 1 389 668,07лв. и на предявения от „Полисан“АД срещу „Бардгруп“ЕООД иск за установяване, че „УниКредит факторинг“ЕАД следва да плати на „Полисан“АД сумата 1 389 668,07лв. В частните касационни жалби се поддържат доводи за неправилност на въззивното определение. Частните касатори считат, че главно встъпване по чл.225 ГПК е допустимо не само, когато третото лице претендира да е титуляр на спорното в процеса право, но и когато претендираното от него право е несъвместимо с правото, предявено с първоначалния иск. „Маверик груп“АД /действащ на осн. чл.134 ЗЗД/ е твърдял, че преди „Полисан“АД да получи плащане на цената по прехвърлените с договора за факторинг вземания, факторът „УниКредит Факторинг“ЕАД не следва не следва и няма право да събира вземанията по прехвърлените му от „Полисан“ЕООД чрез цесия фактури спрямо длъжника „Бардгруп“ЕООД. От един и същи юридически факт – договор за факторинг, черпят правата си „УниКредит Факторинг“ЕАД и „Полисан“АД. Поради което са изпълнени условията за главно встъпване в полза на „Полисан“АД. Постъпил е писмен отговор от ответника по частните жалби – „УниКредит Факторинг“ЕАД със становище за неоснователност на същите. Навежда твърдения за липса на основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По същество застъпва тезата, че като ищец претендира вземания срещу длъжника по споразумение за разсрочване на задължения, което е сключено между страни, различни от твърдения кредитор „Полисан“АД. Начинът на формулиране на предявените с искането за главно встъпване искове срещу ищеца и ответника от третото за спора лице водят до извод, че с тях се защитават права, които нито са идентични с претендираните от „УниКредит Факторинг“ЕАД, нито произтичат от правоотношение на “Полисан“АД с „Бардгруп“ЕООД. Заявените права срямо „УниКредит Факторинг“ЕАД могат да се защитават от „Полисан“АД, респ. от кредитора му „Маверик груп“АД по реда на чл.134 ГПК в отделен процес. Искането за допускане на касационно обжалване е основано със следните правни въпроси: 1/ Възможно ли е претенцията на третото лице, съгласно чл.225 ГПК да има различен предмет от предмета на първоначалния иск, в производството по което иска да встъпи главно третото лице?; 2/Следва ли да съществува връзка на преюдициалност между предявения първоначално иск и тези искове, които третото лице по чл.225 ГПК депозира, ако всички искове – първоначалният и тези от главно встъпилото лице са парични?; 3/Съществува ли връзка на преюдициалност между два иска, ако имат разрични правопораждащи факти?; 4/Налице ли са предпоставките на чл.225 ГПК за главно встъпване в процеса в случай, че се претендира част от облигационното вземане, предмет на иска между първоначалните страни с цел доказване и реализиране на права по отношение на първоначалните страни по делото – за част от претендираните от първоначалния ищец суми, които ответниците следва да заплатят, и отхвърляне на предявения иск от първоначалния ищец до този размер, и относима ли е преценката за допустимостта на исковете? Като допълнително основание частният касатор сочи, че по първи, трети и четвърти въпрос – чл.280, ал.1, т.1 ГПК въззивният акт противоречи на задължителната практика на ВКС и практиката, обективирана по реда на чл.274, ал.3 ГПК – Определение № 174/17.10.2017г. по ч.гр.д. № 3477/2017г. на ВКС, II г.о. и Определение № 62/03.04.2018г. по ч.гр.д. № 1176/2018г. на ВКС, I г.о. по първи въпрос; ТР №2/2014г., ТР № 8/2013г. и ТР № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС – по трети въпрос и Определение № 145/07.07.2018г. по гр.д. № 2763/2016г. на ВКС, II г.о. По втори въпрос навежда селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, предвид данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба на „Бардгруп“ЕООД е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но е подадена от страна, която няма правен интерес от това обжалване – ответник по първоначалния иска в процес, в който друго лице иска да встъпи главно. Съобразно приетото в т.9б от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС определението на първоинстанционния съд, с което е отказано конституиране на главно встъпило лице е преграждащо – налице е преграждане на производството по отношение на предявените от главно встъпилото лице искове срещу първоначалните страни. Главно встъпващото лице има правен интерес да защити в едно производство претендираните от него самостоятелни права върху предмета на спора срещу ищеца и ответника по първоначалния иск. Следователно главните страни – ищец и ответник, нямат правен интерес да обжалват това преграждащо определение, тъй като при допускане на главно встъпване те биха се явили в качеството на ответници по исковете на главно встъпилото лице. Ето защо частната жалба на „Бардгруп“ЕООД следва да се остави без разглеждане като недопустима. Частната касационна жалба на „Маверик груп“АД е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. Формулираните от частния касатор „Маверик груп“АД въпроси не изпълнява изискванията на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Същите въпроси са изведени от релевираните в частната касационна жалба и в изложението към нея твърдения, обосноваващи предприетата защита по чл.225 ГПК, които са различни както помежду си, така и съпоставени с действително осъществената такава пред първоинстанционния съд в молбата за главно встъпване /л.629-л.631 по делото на СГС/ и в исковата молба срещу първоначалните страни / л.632-л.635 по делото на СГС/. В обжалваното въззивно определение решаващият състав е възприел наведените в молбата по чл.225 ГПК и в предявените срещу първоначалния ищец и ответник искове от главно встъпващото лице - „Маверик груп“АД твърди, че „УниКредит Факторинг“ЕАД претендира плащане от „Бардгруп“ЕООД по договор за факторинг, в който факторът се е задължил спрямо прехвърлителя на вземанията „Полисан“АД да заплати цена от 85% от номинала от всички прехвърлени вземания, но не е заплатил тази цена, следователно е неизправна страна по договора за факторинг и не може да търси изпълнение от длъжника - „Бардгруп“ЕООД. Съответно петитума на иска срещу „УниКредит Факторинг“ЕАД е за осъждане на последното да заплати на „Полисан“АД претендираната сума, представляваща неплатена цена за цесия на вземания срещу „Бардгруп“ЕООД, а на иска срещу „Бардгруп“ЕООД – да се приеме за установено, че „УниКредит Факторинг“ЕАД следва да плати на „Полисан“АД …неплатени авансови плащания по нетна цена за цесия…“. Именно при така очертаната в молбата по чл.225 ГПК и исковата молба към нея защита главно встъпващото лице обосновава правен интерес от главно встъпване и при тези твърдения въззивният съд е преценявал предпоставките на чл.225 ГПК, т.е. дали има „самостоятелни права върху предмета на спора“. В разрез с така посочените доводи /единствено релевантни за спора/ в изложението към частната касационна жалба „Маверик груп“АД променя защитната си теза / л.11 от делото на ВКС/ и твърди, че претендираните от първоначалния ищец вземания срещу ответника по силата на договора за факторинг „ са преминали обратно в полза на „Полисан“АД, което претенидира от „Бардгруп“ЕООД плащане на същите задължения“. ВКС намира, че нито такива твъредния са навеждани пред СГС, нито такъв иск главно встъпващото лице е предявявало срещу първоначалния ответник „Бардгруп“ЕООД. Съобразно постановките на т.1 от ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос следва да е винаги конкретен, да се включва в предмета на спора и да обуславя решаващата воля на съда, обективирана в съдебния акт. С оглед горепосоченото така въведени правните въпроси не отговарят на посочените характеристики. В допълнение настоящият състав излага и следните съображения: САС не е приел, както твърди частният касатор в първи въпрос, че следва да има тъждество между предмета на спора по главния иск и защитаваното от главно встъпващия субективно право. Въззивната инстанция е акцентирала върху необходимостта предявеното от това лице право да е несъвместимо с правото, претендирано с първоначалния иск. В този смисъл следва да се тълкува и използваният от нея израз „връзка на преюдициалност“. Основният аргумент на съда е бил, че наведените в молбата по чл.225 ГПК доводи обосноват извод за независимо съществуване на претендираното от ищеца спрямо ответника право - вземания по фактури / прехвърлени му от пръвоначалния кредитор и признати от длъжника в споразумение с ищеца/ и това, което претендира по реда на чл.134 ГПК „Маверик груп“АД – цена за прехвърляне на вземания. ВКС намира, че преценката относно това дали се претенидрат самостоятелни права върху предмета на спора от главно встъпващото лице е обусловена от съпоставка между защитаваното с първоначалния иск субективно право и предявеното по реда на чл.225 ГПК, която съпоставка е направил и САС. Дали тя е правилна, е въпрос по същество на частната касационна жалба, до която проверка не може да се достигне, поради въвеждане на правните въпроси в контекст на различна от вече заявената пред СГС защита от главно встъпващото лице. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение